Дали пък най-добрият боксьор в света не тежи 52 кг

Боксовите фенове на определена възраст не трябва особено да напрягат паметта си, за да си спомнят време, в което единственият начин да научиш за световен мач в категория 52.2 кг, особено ако се провежда извън САЩ, беше да прочетеш за него по страниците на списание "Ринг".

Кадърът на Джеси Родригес - Бам, който върви по червения килим в BLVD World в Рияд на тържественото посрещане във вторник за Galata Ring IV, заобиколен от пиротехника и почитан от индустрията като един от най-великите активни бойци, беше ясен знак колко много са се променили нещата – до голяма степен именно заради него.

Шампионът на "Ринг" в категория "супер муха" ще защитава титлата си, заедно с поясите на WBC и WBO, срещу Фернандо Мартинес – боксьора №1 в дивизията до 52.2 кг и притежател на пояса на WBA – като една от основните атракции на събитието Ring IV в събота. Феновете няма да трябва да чакат месец, за да прочетат репортаж за мача в списание "Ринг", нито още много месеци, за да получат VHS или DVD по пощата. Всъщност, ще им трябва само едно натискане на бутон в DAZN и един от най-добрите мачове в бокса ще се появи пред очите им.

Родригес е талант на своето поколение, появил се точно в правилния момент. Бам израства в епоха, в която бариерите пред боксьорите в по-леките категории бяха разрушавани от бойци като Роман Гонсалес - Чоколатито и Хуан Франсиско Естрада, заедно със съвременници като Шрисакет Сор Рунгвисай и Карлос Куадрас. Тази четворка участва в серия от определящи епохата битки, които пробиха съпротивата на западния пазар към по-леките категории – както с неоспоримото си майсторство, така и със зрелищните си двубои.

В рамките на две години Родригес се появи с кратко предизвестие и свали Куадрас, след това категорично победи Сор Рунгвисай и Естрада. Междувременно дори свали до 50.8 кг и победи един от най-измамните бойци в дивизията по това време – Съни Едуардс. В последния си мач той спря Фумелела Кафу и стана обединен шампион в категория до 52 кг.

По пътя Родригес се възползва и от приятелството си, и от спаринг сесии с Чоколатито. Ползите за него бяха осезаеми – както е неизбежно, когато прекарваш време в залата с една от истинските легенди на тази епоха – но и символични. Присъствието на Гонзалес в залата, помагащ на Родригес миналата година, изглеждаше като тихо предаване на щафетата. Чоколатито беше най-добрият в леките категории в света – „любимият боксьор на любимия ти боксьор“, изборът на истинските ценители за най-добрия в спорта като цяло. Но сега тези суперлативи принадлежат на Бам.

С експлозията на стрийминг платформите и каналите за излъчване през 2025 г. талантите в категорията на Родригес вече не трябва да се борят за телевизионно време по начина, по който беше преди. Въпреки това, в по-леките категории все още е по-трудно да се спечели масова популярност.

Например, въпреки че Родригес е поставен от "Ринг" под №6 ранглистата pound-for-pound, неговият мач срещу Мартинес е обявен под бойци, които са по-ниско класирани от него – въпреки че на карта са заложени и три световни пояса.

Това, разбира се, не е упрек към имена като Дейвид Бенавидес, Брайън Норман или Девин Хейни, чиято популярност и успех им осигуряват водещи позиции. По-скоро това е знак за трудната битка, която Родригес все още води – и печели – рунд по рунд.

Няма много прецеденти за това, което Родригес постига в момента, що се отнася до признание и популярност. По принцип дивизиите процъфтяват, когато има централен образ – водеща фигура, спрямо която останалите се измерват. В продължение на близо десетилетие възможността да се изправиш срещу Канело Алварес беше основен сюжет за всеки съперник, който можеше да влезе в същата категория, както беше и с Флойд Мейуедър. На американския пазар само двама бойци в по-леките категории успяха да преминат тази бариера и да получат отношение, сравнимо с това към по-тежките звезди: Джони Тапия и Майкъл Карбахал.

Карбахал е този, който разби „стъкления таван“ за по-леките категории. Добре познато име след сребърния си медал от Олимпиадата през 1988 г., той получава национално телевизионно отразяване още от самото начало, а през 1993 г. участва в първия pay-per-view мач в категория "младша муха" срещу Умберто Гонсалес - Чикита и става първият в този диапазон, спечелил милион долара за мач. Няколко години по-късно Тапия се появява на сцената и става едно от лицата на HBO Boxing, като кулминацията е запомнящият му се мач срещу съперника от същия щат Дани Ромеро – пред разпродадена зала Thomas & Mack Center и толкова буйна публика, че телевизията отчита „допълнителни мерки за сигурност“ на входовете.

Карбахал и Тапия имат кариера за Залата на славата, но и свои спадове, а в следващите години са засенчени от по-големи звезди. Карбахал губи два реванша срещу Гонсалес и четири години по-късно вече участва в подгряващите мачове на Оскар Де Ла Оя. В случая на Тапия, дори когато се бие за световна титла срещу Мануел Медина в „Медисън Скуеър Гардън“ (четири години след Ромеро), неговият мач е обявен под десетрундовия сблъсък между Джамийл Маклайн и Шанън Бригс.

Самият талант никога не е бил достатъчен, за да се задържи популярността на един боец в САЩ. Просто попитайте Марк Джонсън, един от най-надарените техници на своето време и част от същата орбита като Карбахал и Тапия. През 2021 г. той разказва пред Zenger News, че е присъствал на мача Тапия–Ромеро с табела „Може ли и аз да играя? Мога ли да бъда следващият?“.

Според него табелата му била отнета и той така и не получил този шанс. Вярно, имал участия по Showtime, но далеч по-малко от това, което ранглистата на "Ринг" предполагала. През 1998 г. той беше класиран пред Шейн Мосли, Рикардо Лопес, Мейуедър, Насийм Хамед и дори Тапия. Година по-късно беше пред Ерик Моралес и Бърнард Хопкинс.

При Родригес обаче и таймингът, и комбинацията от качества могат да го направят още по-голямо изключение. Той е млад, американец, прави нокаути за хайлайт клипове, стилен е и извън ринга, а потенциално е само на две победи от това да стане първият безспорен шампион в историята на категория до 52 кг. Ако Родригес победи Мартинес, а после и победителя от Кенширо Терадзи – Вилибалдо Гарсия (какъвто изглежда планът), той ще постигне нещо, което никой мъж в тази дивизия досега не е правил. Също така той ще се утвърди още по-категорично като централната фигура, необходима, за да се промени завинаги възприятието към по-леките категории.

За разлика от своите предшественици, пред съвременните фенове няма бариери да открият величието на Бам – особено за по-неангажираната публика. Все още има хора, които не са го открили, но с всяко негово експлозивно представяне този брой намалява, защото да гледаш Родригес – било то на екран или на живо – означава да станеш свидетел на нещо неоспоримо брилянтно.

Ако серията му продължи по същия начин, не след дълго отново може да си зададем въпроса, който не сме задавали за боец с този размер от времето на неговия приятел Чоколатито през 2017 г.

Дали пък най-добрият боксьор в света не тежи 52 кг?

Коментар на Кори Ердман в списание "Ринг" - Боксовата Библия