Антъни Ярд отказва да използва скръбта си по смъртта на своя помощник-треньор като гориво в подготовката си за битката с Дейвид Бенавидес в събота вечер.

34-годишният Ярд и Бенавидес ще се изправят един срещу друг за титлата на WBC в полутежка категория, принадлежаща на американеца. Срещата ще се проведе в „ANB Arena“ в Рияд и ще оглави една от най-обещаващите галавечери в историята на бокса в Саудитска Арабия. Очаква се двубоят да започне в полунощ.

Потвърждението за мача им обаче дойде малко след смъртта на популярния Джеймс Кук. Кук почина на 66-годишна възраст след диагноза рак на пикочния мехур, като последният му принос към спорта на най-високо ниво беше именно в еволюцията на Ярд. След загубата си от Линдън Артър през 2020 г. британецът показа значително подобрение. Това беше демонстрирано през 2023 г., когато той предложи може би най-тежкия двубой на непобедения дотогава Артур Бетербиев преди да бъде нокаутиран в осмия рунд на един изключително зрелищен мач.

„Говорих с дъщерята на Кук онзи ден“, каза Ярд пред BoxingScene. „Водихме хубав, дълъг разговор, докато шофирах; говорихме около половин час. Тя се възстановява, както всички останали – всеки се възстановява с различно темпо. Но е в добро настроение и каза, че баща ѝ ще бъде с мен и ще ме наблюдава. ‘Не забравяй нещата, които той въведе в лагера.’ Казах ѝ: ‘Трябва да се откъсна от това’. Не е добре да се биеш изцяло воден от емоции, а сме го виждали многократно – в бокса едно от първите правила, които научаваш, е ‘Не се ядосвай’. Видяхте го с Оливър Маккол [срещу Ленъкс Люис през 1997 г.] – такива неща се случват, защото хората преминават през трудности, за които никой не знае, и след това вплитат емоциите си. В онзи конкретен мач нещата не вървяха по неговия начин – той започна да плаче на ринга.“

„Просто не вярвам, че трябва да внасяш каквито и да било външни емоции на боксовия ринг и да ги използваш като мотивация. Това, което трябва да те мотивира, е желанието за победа, да се стараеш здраво, да се придържаш към плана или стратегиите, а след това да извоюваш победата и да почетеш името на хората, които са ни напуснали.“

„Беше различно“, призна Ярд. „Джеймс внасяше страхотна атмосфера в лагера; много ранни сутрини и много повече време за сплотяване. В тези ранни часове пътищата са празни; паркът е празен; ние сме първите в парка или последните на пътя; това създаде връзка в лагера. Треньорите карат колелата си; аз и Джоел [Кодуа, друг от бойците на Аджайи] бягаме като хъскита, опитвайки се да ги настигнем, или те карат зад нас и крещят. Това е нещо, което силно липсва. Тъжно е. Бяганията са малко по-различни, защото именно там Джеймс Кук помагаше най-много – да се изпълнят тези бягания. Да се увери, че тичаме като шампиони; да се увери, че правим нещата, които той е правил, и които други легендарни шампиони са правили преди нас.“

„Просто се опитахме да продължим неговото наследство. Правим го малко по-различно, защото не се опитваме да копираме неговия опит и да го правим грешно – а и той винаги променяше нещата. Не работихме с Джеймс толкова дълго, така че нямаше много време да усвоим всичко. Той постоянно променяше нещата, защото беше много опитен на високо ниво. Просто се опитваме да прилагаме малки неща, които той правеше.“

Следвай ни: