Инна Петрова: В ЦСКА не развиваме само волейболисти, но и личности

ЦСКА е призван да развива не просто волейболисти, а личности. На това верую залага и треньорът в школата на „червените“ Инна Петрова. Тя самата е израснала в нашия клуб, а сега предава знания и умения на момичетата в отбора до 18 години. От началото на сезона ЦСКА записа две победи на сметката си, а Петрова говори пред клубния ни сайт cskavolley.com за работата си със състава.

Г-жо Петрова, вие сте треньор при 18-годишните момичета, където всеки сезон има промени и нови очаквания. Какви са вашите към момента?

– Така е, всяка година има преливане – долната възраст се качва при нас и съответно част от момичетата, които са били през миналия сезон отиват в следващия набор. И това означава период на адаптацията в началото – те към мен и аз към тях. Това са нормални неща за този набор, след което се надявам вече да се нагодим максимално бързо, за да започнем по-сериозната работа по самия тренировъчен процес. Имаме много момичета, които притежават качества да играят волейбол на високо ниво. От нас и от тях зависи да ги развием максимално.

На фона на първите 3 мача, които се изиграха от началото на сезона, с какви впечатления оставате – какво още трябва да се надгражда и от какво сте доволна?

– Чисто технически е нормално всяко едно от момичетата да има много работа. надявам се до края на сезона да ни стигне времето, за да обърнем внимание и на тактическите указания. За моя голяма радост съм обградена от много интелигентни момичета, справят се с указанията, но все още не сме изчистили позициите. Все още нямаме само „четворки“ или чист диагонал, защото възрастта им още не го изисква. Това не им тежи, адаптират се, а и за мен е удобно, за да мога да ги наглася в определени ситуации така, както е по-ефективно. Справят се, но тепърва ще имаме тежки мачове, които ще покажат върху какво още трябва да работим.

Освен тяхното индивидуално развитие се търсят и резултати. Тази комбинация едва ли е лесна?

– Не са само тези две неща. Ние сме ЦСКА и тук не развиваме момичетата чисто индивидуално и само волейболно. При нас има специфични изисквания, които и аз съм преминала като девойка – ние не правим само волейболисти, но и хора. Симбиоза между всичко е. Не подхождаме само към волейболните елементи.

Тоест – имате не малко на брой задачи, при това никак не лесни.

– Не са малко, не са лесни, но са много приятни. Особено когато видим, че крайният резултат е това, което търсим, тогава удовлетворението е голямо.

И все пак – винаги се гледа и крайното класиране. Къде може да завърши ЦСКА?

– Рано е да се каже още. Тренираме, поставили сме си високи цели, каквито отговарят на ЦСКА. Минимумът е медал, но искаме да развием тези талантливи деца, не просто да печелим мачове. Миналата година станахме трети, нормално е да искаме да надградим и да играем финал. Но има много време, всичко може да се случи за този период. Тренираме като за финал.

През годините при нас има един голям проблем – базите. Вие как се адаптирате?

– За мое щастие имам възможността да използваме базата на Winbet, където работим с децата. Там имаме три игрища, условията са прекрасни за работа, децата се чувстват комфортно. Хубаво е усещането, че не сме разпръснати в различни зали и всички сме заедно, защото това ни прави колектив. Със сигурност това е фактор, който оказва влияние във важните моменти, защото знаеш, че си част от нещо голямо.

Каквото винаги е бил ЦСКА.

– Точно така. Разликата между нас и останалите е видима. Хората, които са излезли от ЦСКА имат някак друга осанка, нещо специално има в тях, непреходно във времето. Каквото съм получила като състезател тук, сега го виждам и при младите. Напук на различното време, социалната среда, новите поколения, говорим за непреходни ценности.

През годините всичко се сменя, но ценностната система на ЦСКА – не?

– Останало е при нас, това имам предвид. За другите не знам, но аз говоря за ЦСКА. Колкото и да е трудно, успяваме да го предадем на децата. Това е свързано с политиката на ръководството, подбора на хората, които работят тук и изповядват тези ценности. Не е било лесно през годините, но е много приятно и специално. Мирогледът на децата ни е различен от тези на другите клубове.

Колкото и нескромно да звучи…

– Не говорим за скромности, това го знаят и другите клубове. На някои места възпитават само в победи, медали, трофеи, че волейболът е на всяка цена. Ние имаме друга линия – искаме да изградим преди всичко хора, а след това волейболисти. Може да им се струва странно на някои, но при нас е така.

Успех в това направление, което е най-важно.

– Благодаря, надявам се, че работим в правилна посока и можем да вървим ръка за ръка – победи на волейболното игрище и изграждане на чисто човешки ценности.