Защитник, за когото Милан даде близо 40 млн. евро, приключи с футбола на 31 години

Стигналият до националния тим на Италия защитник Матия Калдара обяви този уикенд края на кариерата си на едва 31 години. Проблемът се оказаха безброй физически проблеми, особено след сезон 2018/19, когато той претърпя две тежки контузии – една в ахилеса и една в коляното.

Защитникът е юноша на Аталанта, но после подписа дори с грандове като Милан и Ювентус. През зимата на 2018 година “росонерите” даже платиха близо 40 млн. евро на Юве за него. За последно той беше в Модена, откъдето си тръгна през миналото лято.

Калдара излезе с прочувствено обръщение:

„Празен лист, химикалка. Затварям очи, издишвам. Отварям ги отново, моментът настъпи. Скъпи футбол, сбогувам се с теб. Реших да спра. Не, не беше лесно решение. Дори не е лесно да напиша тези думи. „Скъпи футбол, сбогувам се с теб“. Продължавам да ги препрочитам. Може би това е начин да го приема. Да го приема още малко. Сега намерих някакво спокойствие, но ми отне време да взема това решение. Всичко започна през юли, след консултация със специалист: ‘Матия, вече нямаш хрущял в глезена. Ако продължиш, след няколко години ще трябва да ти поставим протеза’. Тялото ми ме беше предало. Този път, може би, окончателно.

Бяха трудни месеци. Всъщност години. И не говоря само за този избор, а за много повече. Говоря за това какъв е животът ми, откакто коляното ми се счупи. Все още си спомням първата стъпка след инцидента: усетих как земята се свлича под крака ми. Сринах се. Първо физически, после психически. Бях в разгара на кариерата си и за няколко секунди всичко се промени. С времето се подобрих, но никога повече не бях добре. Никога повече. Никога повече не успях да бъда онзи Калдара.

Опитах, но вече не беше възможно. Това преследване на илюзия ме изтощи. Просто исках да бъда този, който бях, да бъда себе си. Да възвърна онази мечта, която живеех и в същото време преследвах. Тази мечта се превърна в утопия. Вижте, понякога опитът да се постигне утопия може да помогне да се върви напред. В моя случай ме унищожи. Моите очаквания и тези на другите, надеждата за нещо невъзможно, разочарованието: беше твърде много за главата ми, не бях подготвен. Не бях добре. Вече не бях себе си, дори с хората, които обичах. Вече не можех да вървя по улицата с високо вдигната глава. Тъга, разочарование, мрак. Не знам дали се нарича депресия. Но знам какво чувствах. Реших да се откажа. Не за да забравя. Реших да се откажа, за да възвърна контрола над живота си.

Много отбори се интересуваха от мен през тези месеци (2016 г.). През декември бях привлечен от Ювентус. И по онова време Юве беше отделна, недостижима реалност. Въпреки това, никога не играх за „бианконерите“. Останах под наем в Бергамо [в Аталанта] и това беше правилното решение. Все още не бях готов за такъв скок. Пристигнах в Торино през 2018 г., но без да остана. Идвах от сезони, в които бях свикнал да играя, а там пред мен бяха Киелини, Бонучи и Бардзали. ‘Имай търпение, Матия. Остани тук’, повтаряше ми Джорджо. Но аз знаех, че няма да имам място.

Останах само няколко седмици, само за предсезонната подготовка. Когато разбрах за интереса на Милан, приех. Поглеждайки назад, щеше да е по-добре да бях останал. Бях слаб психически. Щеше да е добре за мен да остана в свят като този на Юве, да се уча от тези шампиони, да израствам до тях, дори без да играя много. Липсваше ми малко психическа сила и зрялост. Може би кариерата ми щеше да е различна, кой знае.

Пристигнах в Милан (лятото на 2018 като част от сделката за Бонучи). Това беше моят голям шанс. В тези цветове бяха вложени всичките ми надежди. Октомври, тренировка като много други. Тичах и изведнъж усетих нещо, което никога не бях усещал, сякаш някой ме беше прострелял в сухожилието. Помислих си, че са ме настъпили по глезена. Обърнах се да видя: нямаше никой.

Последваха месеци на възстановяване. През март бях готов да се върна. Завърнах се в Купата на Италия срещу Лацио. „Матия Калдара се завръща“. Бях готов за дебюта си в първенството.

Мусакио беше наказан, щеше да е мой ред. Най-накрая щях да играя отново в Серия А. Чаках толкова дълго този момент. Чувствах се добре. Чувствах се добре и на онази тренировка в четвъртък. Чаках една година за този момент. Всичко приключи за няколко секунди.

Имам тази картина пред себе си. Борини пада върху коляното ми. „Прас“. Станах, за да продължа да тичам, не можех да се контузя отново. Веднага щом стъпих, паднах на земята. Кракът ми не ме държеше, коляното ми беше разбито. Звук, секунда, миг. Душата ми беше опустошена. В този момент нещо се промени необратимо. От контузията на сухожилието се бях възстановил, но коляното беше различно. Усещах го. Никога повече няма да бъда същият. Една страница от живота ми беше затворена завинаги. Все още не знаех. През онази седмица животът ми се промени. Промени се завинаги. Главата ми не беше готова да понесе последствията. Матия Калдара е свършен.