10 години от трагедията: смелият охранител, който не допусна атентатор на "Стад дьо Франс"

На днешния ден преди точно десет години - 13 ноември 2015 г., в Париж и Сен Дени (предградие на града) бяха извършени поне шест едновременни терористични нападения. Атентаторите убиха общо 137 души, а 416 бяха ранени. Загинаха и седмина от нападалите - повечето от тях след като се се самовзривили.

Една от целите на атентаторите беше “Стад дьо Франс”, на който по това време се играеше футболната контрола между Франция и Германия. Нападателите обаче не успяха да влязат на стадиона и се взривиха в близост до него.

Сега - 10 години по-късно - говори един от героите, които спряха евентуалното нахлуване на теростите на стадиона. Той се казва Салим Турабали.

Салим пристига във Франция през 1990 г. от остров Мавриций. На 13 ноември 2015 г. той работи като охранител на „Стад дьо Франс“ и спира Билал Хадфи, който се опитва да влезе на стадиона. Няколко минути по-късно Билал Хадфи се самовзривява край спортното съоръжение.

„Тази вечер за първи път в живота си работех на „Стад дьо Франс“. […] Бях разпределен на вход L, атмосферата около стадиона беше страхотна и след известно време се приближи един млад мъж. Той искаше на всяка цена да влезе на стадиона. Но аз му отказах достъп, защото нямаше билет”, започва разказът на Салим пред “Екип”.

“Той опита отново да мине през контролата заедно с друг случаен фен, но аз застанах пред него с ръце и го спрях. Тогава поговорихме. Той се опитваше да ме убеди да го пусна. Каза ми: ‘Трябва да вляза, задължително трябва да вляза.’ Разбира се, не знаех, че е атентатор-самоубиец”, добавя той.

Салим разказва как е протекла вечерта след това: „Чух първите две експлозии (до входовете H и D) и тогава ме обзе страх. Преди да изляза за работа, дъщеря ми, която тогава беше на 15, ми беше казала: ‘Тате, внимавай, защото германският отбор беше евакуиран от хотела си заради сигнал за бомба.’ В момента на експлозиите веднага си помислих за нея. Шумът беше толкова особен. Земята се разтресе. […] След втората експлозия напуснах поста си, за да се скрия вътре на стадиона заедно с колеги. Едно лице, ранено от шрапнел в крака, пристигна при нас — оказах му първа помощ, докато чакахме пристигането на Гражданска защита.“

10 години по-късно Салим все още е травмиран от случилото се: „Както ви казах, все още усещам миризмата на изгаряне. Има добри и лоши дни. Понякога се чувствам добре, но има и тежки дни. Да се възстановиш след това не е лесно.“