Солскяер: Бях шокиран от продажбата на Мактоминей, в Бешикташ бе като във влакче на ужасите

Бившият наставник на Манчестър Юнайтед и Бешикташ Оле Гунар Солскяер говори пред подкаста “Тhe Overlap”, в компанията на бившите му съотборници в “червените дяволи” Рой Кийн, Пол Скоулс и Гари Невил, както и на легендата на Арсенал Йън Райт. Норвежецът се върна към престоите си в бившите си клубове, като разкри интересни неща, включително и за сънародника си Ерлинг Холанд, на който е бил треньор в Молде.

Солскяр за последно води Бешикташ, откъдето бе уволнен в края на август. Той прекара в турския гранд около 7 месеца.

За сегашната система на Аморим в Манчестър Юнайтед

"Ужасно е да играеш срещу тях, когато играят добре. Вероятно се нуждаете от отбори, които да ви пресират, за да може това да проработи. И виждате ли, може би в Юнайтед, знаете, изглежда, че сега печелят повече мачове, когато имат по-малко от 50% владение на топката, или 45, 50%, вместо когато имат 60, 65%“.

За продажбата на Мактоминей в Наполи

"Бях почти шокиран. Смятам, че ти се иска да имаш ядро от местни момчета, които познават клуба, които разбират клуба. А Скот го направи и за мен той показа в Италия колко добър играч е. Смятам, че е от най-добрите и е страхотен характер, личност, която искаш да имаш в отбора и около него, като че ли поставя стандартите. И той щеше да оцелее, когато играехме, 100%.“

За Джейдън Санчо

"Искахме да направим следващата стъпка, не да се отдалечим от това, което имахме, а да добавим нещо различно в последната третина. Искахме играчи, които да разбиват отборите, и Джейдън, с уменията си, комбинативността му и малките пасове около наказателното поле, ни даде точно това.

Но той беше нещастен. Преди да се присъедини към отбора, той отиде на почивка, както всички правим, и в крайна сметка получи ушна инфекция. Беше в болницата и се бореше през първите 10 дни, преди да може да започне да тренира с нас. Това не е излизало наяве досега. Да, никога не успях да играя с него както трябва, защото когато той отново намери формата си, аз вече бях на път да напусна отбора".

За офертата от Бешикташ

„Когато Бешикташ ми отправи оферта, направих малко проучване. Вече познавах историята на клуба. Бях разговарял с тях два пъти преди това – веднъж година по-рано и после шест месеца преди да приема. Тогава обаче президентът беше друг, който впоследствие напусна. Сегашният президент ми отправи предложението. Бях извън футбола за известно време, а офертата беше от много голям клуб. Казах си: „Приеми, отиди и се наслади“. Свърших работата си добре, дадох най-доброто от себе си.

През първия сезон постигнахме добра форма и бяхме напът да се класираме директно за европейските турнири, без да играем квалификации.“

За спецификите в Турция

„Докато бях в Турция, казвах на играчите в Бешикташ: „Хайде да направим малко допълнителна тренировка за завършващ удар“. Младите веднага се съгласяваха. Но когато кажеш това на опитните играчи след тренировка.

Дните ми в Турция бяха като влакче на ужасите. Беше абсолютно фантастично, прекрасно. Феновете бяха изключително страстни както в добрите, така и в лошите моменти. Да живееш в Истанбул, да бъдеш сред турците, беше невероятно. Не мисля, че аз бях правилният човек, който да донесе стабилност на Бешикташ, или поне се надявах да бъда, но не се получи. Просто не стана...“

Аз съм спокоен човек. Но те, когато печелят, са на върха, а когато губят – на дъното. Аз никога не съм нито твърде високо, нито твърде ниско. Те обаче са много страстни. Например, когато спечелехме мач, беше парти, а когато загубехме – сякаш всички умираха.“

„Мога да кажа, че останах по-дълго от последните 6-7 треньори преди мен. Бешикташ е великолепен клуб. Хората са прекрасни. Наистина харесах всичко в Бешикташ. Атмосферата на стадиона е невероятна, направо луда. Победихме Галатасарай и Фенербахче у дома – не можете да си представите каква беше атмосферата. В такива моменти се чувстваш най-добрият. Но след това, например, загубихме мач в Европа. Беше квалификационен кръг. Бяхме спечелили първия си мач в лигата. След това загубихме онзи мач в Лигата на конференциите и си тръгнах.“

За уволнението от Бешикташ

„Не мислех, че ще бъда уволнен след загубата в квалификационния мач от Лигата на конференциите. Преди мача, в същия ден, обядвахме с президента. Предишната вечер Манчестър Юнайтед беше загубил за купата от Гримсби. Такива неща се случват във футбола. Тази тема се отвори по време на обяда. Ние пък играехме с швейцарски отбор (б.ред. - Лозана). Те почукаха на дърво и казаха: „Дано не се случи и на нас“. Шест-седем часа след обяда разговаряхме в офиса му, бяхме тъжни, прегърнахме се и си казахме „довиждане“.“

„Бях на пресконференция. Веднага щом приключи, ми казаха: „Президентът иска да те види“. Имаше две възможности. Първата беше да ме уволнят. Втората... предстоеше пауза за националните отбори и щяхме да ходим някъде в чужбина, но... Казах си, че най-вероятно ще бъда освободен. Цялото ръководство беше там. Все още имам много добри отношения с всички тях. Резултатите не бяха добри и нямаше нищо лично. Така стоят нещата във футбола. Моите чувства нямат значение. Те искаха да го направят и аз казах „добре“. Няма проблем.“

С какво се занимава в момента

„След като напуснах Бешикташ, работих за Шампионската лига на УЕФА като технически наблюдател. Подготвях писмени доклади за някои мачове. В други срещи пък определях носителя на наградата „Играч на мача“. Например, за мача Арсенал – Атлетико Мадрид подготвих видео анализи, написах доклади за тактики, преходи и т.н., които да се използват за обучителни видеа. Тази работа е забавна – безплатни билети за мачове, безплатни полети...“

Любопитни думи за Холанд

„В днешно време футболистите играят твърде много мачове. Трудно е да ги накараш да правят допълнителни тренировки за удари и завършване след основното занимание. Но като погледнете най-добрите, например Ерлинг Холанд, той никога не пропуска допълнителните си тренировки въпреки натоварения график. Тези допълнителни занимания са се превърнали в рутина за него. Когато беше мой играч, той без изключение всеки ден тренираше удари с глава и шутове, без да пропуска нито ден. След като приключеше с тези две тренировки, изпълняваше по 15-20 дузпи. Тогава беше на 17-18 години".