Бившият шотландски нападател Джо Джордан се върна назад във времето в интервю за "Гадзета дело Спорт". Някогашният атакуващ футболист на Лийдс, Манчестър Юнайтед и Милан си припомни дните на световното първенство в Испания през 1982 г. Джордан е част от отбора на "гайдарите", участвал в предварителна група с Бразилия, Нова Зеландия и СССР. Той представлява родината си и на финалите през 1974 и 1978 г.
"Прякорът ми беше Акулата, защото ми липсваха три предни зъба. Избиха ми ги след ритник в лицето. Исках да играя в чужбина. През 1975 г. Байерн на Бекенбауер ме искаше, но Лийдс не ме пусна. През 1981-а бях в Манчестър Юнайтед и бях щастлив. Няколко английски клуба се интересуваха от мен, аз обаче исках да играя в чужбина. Когато чух за интереса от страна на Милан, реших да отида. Пристигнах в Италия със съпругата си и трите ни деца. По онова време собственик на Милан беше г-н Коломбо (б.а. - бизнесменът Феличе Коломбо). Съпругата му често водеше жена ми до супермаркета. Адаптирането към живота в Милано не беше проблем. Проблемите бяха на терена, беше трудно време за Милан. Отборът току-що се беше върнал в Серия "А". Комбинация от много фактори доведе до изпадането ни от елита. Всички, включително и аз, трябва да поемем отговорност за това, което стана. Не се справихме добре", разказа шотландецът.
"В Милан бяха Франко Барези и Мауро Тасоти - млади, но вече с опит. Франко беше световен шампион. Всички бяха добри момчета и ми помагаха. След това говорих със спортния директор на Верона Чичо Маскети и бях впечатлен от бъдещите планове на клуба. Преместих се във Верона, но напуснах в края на сезона, за да се завърна у дома. Знаех, че оставям страхотен отбор, който на следващата 1985 година спечели шампионската титла. По онова време Ювентус беше най-впечатляващият отбор в Италия, с играчи от най-висок калибър", продължи Джо Джордан.
"Бях на финала на световното първенство в Испания през 1982 г. Как стана ли? Бях в Марбея с приятели. Франко Барези ми осигури билети и отидохме в Мадрид, посетихме италианския лагер. Срещнах Франко, Марко Тардели и много други. Всички италиански футболисти бяха наистина силни. Бях фен на "адзурите", разбира се. След финала отидох да празнувам, но бяхме отседнали в хотела на ФРГ. Сблъсках се с петима техни играчи в асансьора, не бяха доволни. Но по-добрият отбор спечели финала. Не знам защо феновете в Италия ме помнят все още, трябва тях да попитате. Пристигнах в Милано в много труден момент и първият ми сезон не беше добър. Изпаднахме в Серия "Б", но исках да остана, а и клубът искаше, и нещата се подобриха. До 1980 г. не беше позволено на чужденци да играят в Италия. Ако не бях дошъл, щеше да е огромна загуба за мен", каза още бившият шотландски национал.
"Инцидентът с Гатузо през 2011 година? Мисля, че той не прецени ситуацията добре - беше изгонен, трябваше да напусне терена, мина пред мен, имахме конфронтация лице в лице. Нямаше как да позволя това да продължи: като играч можеш да направиш неща под диктовка на емоциите, за които по-късно съжаляваш, но като треньор винаги трябва да си дисциплиниран. Сигурен съм, че Гатузо, вече като треньор, мисли по същия начин. За мен обаче всичко свърши веднага след мача", добави Джо Джордан.
Следвай ни:Снимки: Imago