Във футбола няма по-оглушителна тишина от тази, която оставя голът, който така и не идва. Реал Мадрид си тръгна от “Вайекас” без онзи победен вик, който прикрива проблемите и замаскира съмненията. За първи път през този сезон в Ла Лига „белият балет“ не успя да се разпише, и то в най-лошия възможен момент: точно когато изглеждаше, че набира скорост след Класико-то. Паузата за националните отбори идва като необходима почивка, но и като неудобно огледало, .
Нито футбол, нито голов нюх... и усещането, че все още нещо липсва, за да може машината да заработи. Равенството 0:0 срещу Райо Валекано потвърждава, че отборът на Чаби Алонсо преминава през спад, който не може да се обясни само с липсата на точност. Тимът не играе съвсем зле, но не играе и добре. Доминира, но не наранява. А когато нямаш острота в атака, каквато Мбапе винаги е носил, проблемите се задълбочават.
Пътят от „Анфийлд“ до Вайекас беше кратък, но изтощението в тази черна седмица за Мадрид се оказа огромно. В Англия Куртоа трябваше да се превъплъти в герой, за да предотврати разгром срещу Ливърпул; във Вайекас „белите“ създадоха малко положения, а малкото, които имаха, се разбиваха отново и отново у вратаря Баталия. „Тук е трудно да наложиш играта, която искаш, не го отдавам на емоционални върхове и спадове. В Ла Лига се играе мач за мач и днес не успяхме да спечелим“, призна треньорът след двубоя.
Мбапе, колкото очакван, толкова и незаменим, беше отражение на безсилието на „кралете“. Той докосна топката едва 27 пъти за 90 минути и почти не остави следа. Головата му серия (13 попадения в 12 кръга) прекъсна и той остана на два мача от изравняването на легендарния рекорд на Кристиано Роналдo от сезон 2014/15. “Вайекас” погълна французина и остави Мадрид без своя фар, който е отбелязал 18 от общо 34-те гола на тима до момента.
Смазващите 52,94% от головете на „белия балет“ носят подписа на французина – статистика, която разкрива зависимостта от Мбапе за оцеляването на новия проект. Два мача без негов гол (общо четири от 16 изиграни), две грешни стъпки за Мадрид... и усещането, че ако номер 10 не се появи, всичко изглежда много по-сложно. За сравнение, в най-резултатния сезон на Кристиано в Мадрид (61 гола) неговите попадения представляваха „само“ 38,61% от общо 154-те попадения на отбора. При Меси тенденцията е сходна: 29,46% със своите 73 гола от общо 185 за Барселона.
Проблемът обаче е колективен. Статистиката показва, че Реал Мадрид е отправял по над 20 удара във всеки от последните си пет мача в Ла Лига – нещо, което не се беше случвало от 2010 г. насам при Мануел Пелегрини. Но числата лъжат. От тези удари много малко са целенасочени, убедителни и носещи реална опасност. Срещу Райо тимът отправи едва пет точни изстрела, нито един от които с нужната острота, за да промени резултата. И така моделът се повтаря: стерилно владеене на топката, предвидими атаки, слаба подвижност и твърде голяма зависимост от Винисиус за пробиване на линиите. Бразилецът отново беше единствената искра, способна да раздвижи играта, но без партньор, който да допълни неговата енергичност, талантът му остава изолиран сред противниковите крака.
Чаби Алонсо, който изглеждаше, че след Ел Класико е върнал отбора в правия път, отново се сблъсква със същите въпроси. Паузата ще послужи за глътка въздух и размисъл. Предстои му много работа, като най-тревожна е нуждата от възстановяване на свежестта в последната третина на терена, повторното свързване на нападателите и най-вече връщането на увереността в отбора, която изглеждаше налице само преди две седмици. Защото головете ще се върнат, но Реал Мадрид не може да чака безучастно. Засега остава на сухо. Без голове, без усмивки и с повече въпроси, отколкотo отговори.
Хоел дел Рио, “Марка”
