Бившето крило на Милан Сержиньо даде обширно интервю пред "Гадзета дело Спорт", в което говори по различни теми. 54-годишният бразилец заяви, че най-важният момент в кариерата му е дузпата, която реализира срещу Ювентус във финала на Шампионската лига през 2003 г. Бившата звезда на "росонерите" - 281 мача за отбора във всички турнири, сподели болката си от смъртта на своя син Диего. Сержиньо се върна и към драматичния финал с Ливърпул през 2005 г.
"Как се справям с болката, откакто Диего си отиде миналата година? Думите не могат да опишат болката. Никога няма да свикна да говоря за смъртта на детето ми. Това е най-голямата болка, която едно човешко същество може да понесе. Днес живея за него. Сигурен съм, че ни очаква друг живот, в който ще бъдем заедно завинаги", каза бразилецът.
"Карло Анчелоти беше треньор на Ювентус и дойде да ме гледа. Играехме приятелски мач във Форталеза с националния отбор на Бразилия. Анчелоти препоръча на ръководството на Ювентус да вземе мен, Дида и Марсио Аморозо. Тогава обаче пристигна Брайда и изпревари всички. Убеди ме за десет минути. Придружаваше го бившият бразилски национал Единьо, който беше в ролята на посредник и преводач. При Дзакерони обаче беше кошмар! Прекарвахме поне половин час в тактически тренировки. Питах се кога ще използваме топката. В тренировките правихме немислими за мен неща. Бях тъжен, страдах и от студа, исках да си тръгна от Милан", разказва Сержиньо.
"И тогава дойде Чезаре Малдини. Трябва да благодаря на него и на Анчелоти. Чезаре Малдини спаси кариерата ми. Той ми каза да се съсредоточа само върху атаката. С него спечелихме дербито на Милано с 6:0. Винаги бях най-добрият на терена. После дойде Карло и "музиката" се промени завинаги. Бяхме невероятен отбор, най-силният в света през онези години. Шестте дни между двата полуфинала с Интер през 2003 година? Беше агония. Помня, че Берлускони дойде в съблекалнята, за да ни даде тласък. Знам, че Сандро Неста, Пирло, Гатузо и останалите преживяваха наистина труден период, отчасти заради вестниците и телевизията. Ние, бразилците, бяхме по-спокойни, бяхме далеч от целия този натиск. Да, дузпата на финала срещу Ювентус като цяло е най-важният момент в кариера ми. И победата в Шампионската лига, естествено! Преди дузпата, с Буфон на голлинията, вратата изглеждаше малка. За щастие обаче всичко мина добре", продължи левичарят.
"На мнение съм, че в Истанбул щяхме да загубим, дори да бяхме играли цяла седмица. Беше прокълната, нереална вечер. Спасяването на Дудек при удара на Шевченко беше свръхестествено. Дори говорих с Дудек за това след години. На пейката, още преди изпълненията на дузпите, бяхме немотивирани и сигурни, че всичко ще свърши зле. Дори казахме на Карло: "Мистър, губим, всичко е прокълнато". И наистина, тримата най-добри изпълнители пропуснахме дузпите си: Пирло, Шевченко и аз. Беше психологически проблем, а не технически. Или, ако щете, имаше някаква магия... Глупости са, че сме радвали на полувремето. Всъщност се случи точно обратното - всички се карахме и си разменяхме реплики. През този сезон често страдахме от липса на концентрация след почивката. И това се случи и в Истанбул", каза още Сержиньо. Той добави, че би могъл да напише книга за Силвио Берлускони.
Следвай ни:Снимки: Imago
