Загубата на Реал Мадрид на „Анфийлд“ беше само с 0:1, но мнозина правят сравнение с дербито срещу Атлетико Мадрид и поражението с 2:5, което отборът на Чаби Алонсо допусна на „Метрополитано“. В залата за пресконференции на стадиона на Ливърпул треньорът категорично не се съгласи, че двата двубоя бяха сходни, макар разликата в резултатите. „Беше равностоен мач, разликата дойде от детайлите“, обясни наставникът на „белите“, който не видя нищо общо със случилото се в дома на Атлети.
Въпреки това преобладаващото усещане - както в клуба, така и извън него - е, че ако не беше великолепното представяне на Тибо Куртоа, Реал Мадрид щеше да се завърне от Англия с една от онези рани, които зарастват бавно и чиято тежест в бъдеще има непредвидими последици. Анализът на данните от мача е по-близо до тази теза, отколкотo до тази на Алонсо за равностойна игра, отбелязва “Марка”.
Повече удари от страна на Ливърпул
Ливърпул създаде повече голови ситуации пред вратата на Реал Мадрид, отколкото Атлетико Мадрид. Отборът на Диего Симеоне отправи общо 13 удара, от които седем бяха в очертанията на вратата. От „Анфийлд“ Реал се завърна със 17 опита за гол срещу себе си и девет удара, на които Куртоа трябваше да реагира.
Разликата Куртоа: 8:2
Това ясно показва каква е била разликата между Реал Мадрид на „Метрополитано“ и този на „Анфийлд“. Отговорът е категоричен: Куртоа. От деветте точни изстрела на отбора на Слот само този с глава на Мак Алистър не беше отразен от белгиеца – гигант, който става още по-голям, когато види червения цвят на Ливърпул пред себе си. На „Метрополитано“ той направи само две спасявания.
Повече положения на „Метрополитано“
И в двата мача офанзивната продукция на Реал беше много далеч от потенциала, който се предполага, че притежава отбор с такъв атакуващ арсенал. Мамардашвили трябваше да направи само едно сериозно спасяване - ударът на Белингам до близката греда през първото полувреме. Другата му намеса беше да улови лесно удар на Гюлер извън наказателното поле. В същото време на стадиона на Атлетико Мадрид и двата пъти, в които Реал стреля към вратата, завършиха с голове.
Повече трудности в собственото наказателно поле
Защитната игра на Реал беше поставена под въпрос в Ливърпул, където се видя една от най-лошите версии на Хаусен, откакто пристигна в „белия дом“. Присъствието на английския тим в наказателното поле на мадридчани беше по-голямо от това на Атлетико Мадрид: 29 докосвания на топката в противниковото наказателно поле срещу 21 за хората на Чоло.
Повече контрол на „Метрополитано“
В два мача, в които Реал никога не създаде усещането, че е способен да ги контролира – освен в периода между 1:0 и 1:2 в дербито на Мадрид – владението на топката от „белите“ беше по-високо срещу това на „дюшекчиите“: 37:63 срещу 41:59%. Проблемът и в двата двубоя беше, че винаги изглеждаше, че владението на топката от страна на Реал е само прелюдия към контраатаките и устрема на съперника към Куртоа. И това усещане за опасност беше още по-голямо в Ливърпул.
Мъчение във въздуха
Има нещо общо между загубата с 2:5 в дербито и тази с 0:1 на „Анфийлд“: статичните положения и центриранията от фланговете се превърнаха в истинско мъчение за отбора на Чаби Алонсо. На „Метрополитано“ Льо Норман вкара след подаване отстрани, гол на отбора на Симеоне беше отменен след ъглов удар, а Сьорлот реализира за 2:2, надделявайки в поредния въздушен двубой в наказателното поле на „белите“. Голът на Ливърпул също дойде с глава, дело на играч висок 1,75 метра, но проблемът беше, че почти при всяко статично положение нападателите на Слот надделяваха с лекота.
