Бившият италиански национал Диего Фузер, записал 25 мача и три гола за "адзурите" между 1993 и 2000 г., даде обширно интервю пред "Гадзета дело Спорт". Някогашният халф на Милан, Лацио, Парма и Рома се върна към най-кошмарния момент в своя живот - смъртта на сина му Матео през 2011 г. Фузер говори и за най-голямото си разочарование във футбола - Евро 2000, което трябваше да гледа по телевизията, след като тогавашният италиански селекционер Дино Дзоф не го включи в състава за финалите в Белгия и Нидерландия.

"Бях футболист на Рома, когато открихме болестта на Матео. След всяка тренировка тичах при сина си. Прекарвах вечерите в болницата заедно с моята съпруга. Борихме се много. Матео също. За съжаление, има обстоятелства, при които никой не може да направи нищо. След трагедията животът ми се промени по толкова много начини, повярвайте ми. Това събитие преобърна всичко с главата надолу, опустоши живота ни завинаги. Оставаш засегнат дълбоко, трудно е да се обясни. Опитваш се да го приемеш, но търсиш отговори, които не съществуват. Не мисля, че има толкова голяма болка, колкото загубата на дете. Нищо не е същото оттогава. Матео се бори толкова упорито, той остава пример за мен", сподели с тъга Диего Фузер.

"Баща ми започна да ме води на стадиона като дете. Да, парадоксално е - играех за юношите на Торино, а аплодирах Ювентус. Моят идол беше Марко Тардели, харесвах поведението му на терена. С течение на времето престанах да ходя на стадиона. В края на краищата, когато играеш срещу Юве, забелязваш толкова много неща и вече не можеш да ги подкрепяш. Когато се завърнах в Милан от Фиорентина, където бях преотстъпен, Фабио Капело пробва Гулит като дясно крило. Получи се, Рууд игра добре, през юни 1992-а поисках да си тръгна", разказа бившият футболист за раздялата си с "росонерите".

"После избрах "бианкочелестите". Имах четири прекрасни години в Лацио, бях капитан, вдигнах купата на Италия. Жалко как завърши всичко... Бях освободен, сякаш бях просто един от многото. Да кажем, че предложението дойде от някой, който не беше треньор, но все едно беше. Кого визирам? Не е тайна, че Манчини имаше много власт в Лацио. Ериксон го слушаше много. Освен мен си тръгна още Синьори, а и други. Плановете на клуба бяха други. Ериксон ми каза, че ако Парма ми предложи повече пари, ще трябва да си тръгна. Лацио не направи нищо, за да ме задържи", изрази съжаление Фузер.

"Как преминах в Рома? Преди последния мач за сезона Рома - Парма, Капело се приближи до мен по време на загрявката и ме попита дали ще играя за тях следващата година. Веднага му казах "да". След няколко седмици всичко стана официално. Било е удар за феновете на Лацио, но повтарям, че не очаквах подобно отношение от клуба. Привързан съм към "бианкочелестите", имах прекрасни сезони там и никога не бих отишъл директно в Рома. Но бях прекарал три години в Парма, не си представях, че ще предизвикам толкова негативни реакции. Тифозите често не разбират, че за нас това е работа. Само си помислете, Лацио никога не ме е канил на "Олимпико", добави бившата звезда на "орлите" от Рим.

"Дали съжалявам за нещо във футбола? Не е свързано с клубовете ми, а с националния отбор. Това, че не бях повикан за европейското първенство през 2000 г. ме нарани. Бях играл във всички мачове от квалификациите, както с Чезаре Малдини две години по-рано. Но отношенията ми с Дзоф бяха различни. Бях контузен, но се възстановявах и му го казах, но той все пак реши да не ме включи в отбора. Тази рана никога не заздравя напълно. Първият сезон в Рома беше много положителен. Почти спечелихме титлата, която щеше да е втора поредна, и играхме в ШЛ. През следващия сезон обаче имах някои разногласия с клуба, играх малко, но умът ми вече беше другаде. Започнах да имам по-големи проблеми от футбола. Тогава открихме болестта на детето", каза още Диего Фузер.

Следвай ни: