Милорад Киац за България, Левски, Владо Николов и Матей Казийски

Милорад Киац е първият чужденец - старши треньор на мъжкия Левски, както и на националния отбор. Г-н Киац беше изключително любезен да отговори на няколко въпроса, свързани с престоя му в България в периода 2001 - 2004 година пред Volleyball Explained:

- Г-н Киац, Вие сте първият чужденец – треньор както на мъжкия Левски, така и на българския национален отбор – как се стигна до назначаването Ви в Левски-Сиконко?

- Назначаването ми в Левски Сиконко се случи съвсем случайно. През 2000 година Сърбия игра в Световната лига в Белград срещу кубинския национален отбор. На самия мач се запознах с Константин Тюфекчиев, с когото вече бях изградил много приятелски отношения. Именно той съдийства и мач от Шампионската лига на Войводина, където аз бях старши треньор. След мача отидохме на вечеря, където се опознахме по-добре. После се срещнахме и в Белград. Казах му, че търся нов клуб, на което той отговори, че Левски търси треньор. С Войводина спечелих 6 шампионата на Югославия (последователно от 1993 до 1999 година), бях треньор на юношеския национален отбор, както и на мъжкия национален отбор. С Войводина играхме в Шампионската лига всяка година и спечелихме бронзов медал на Финалната четворка в Болоня през 1996 година.

- От това, което знам, включително от състезатели от онзи период сте бил новатор за българския волейбол. Какви методи на тренировка въведохте в Левски?

- Всеки треньор има своя собствена методология на работа и аз не правя изключение. Като преподавател по физическо възпитание и дипломиран треньор по волейбол се придържах към основните принципи на спортната тренировка. Конкретно, що се отнася до волейболната игра, настоявах за техническо изпълнение на елементи с много повторения, за да създам стереотип у играчите, който да доведе до съвършенство. В крайна сметка всичко се вписваше в синтетичен метод на работа, отново с много повторения. Физическата подготовка правех без специализиран треньор за тази част от тренировката. Всичко това нямаше да даде добър резултат, ако не бяхме отдадени на волейболната игра, както аз като треньор, така и играчите. Имах късмета играчите да приемат този метод на работа и да имат пълно доверие в това, което се прави. Трябва да посоча един много важен момент, който подкрепя казаното от мен по-рано. В самото начало на престоя ми в Левски забелязах проблем в работата на Владимир Николов. След една тренировка го поканих на разговор. Владо беше откровен пред мен и разказа за проблема си. Беше очевидно, че тренира без мотивация, дори ми заяви, че обмисля да спре с волейбола. Изслушах всичко емоционално, не като треньор, а по-скоро като баща. Моят съвет беше, че сега трябва да бъдем умни и мъдри. Би било голяма грешка да спре с волейбола след толкова години тренировки и освен това има изключителни възможности да направи невероятна кариера. Обещах на Владо, че ще говоря с президента Данчо Лазаров. Разговорът ми с него беше много конструктивен и основният момент беше да обещая на Владо, че ще му позволи да замине в чужбина след края на сезона. Когато казах на Владимир решението на Лазаров, това беше печеливша комбинация, защото той продължи да тренира фанатично. Левски игра в Шампионската лига през тази година и Николов получи две престижни награди: първата за най-добър реализатор и втората за най-добър сервиращ. В крайна сметка знаех колко много означава Владо за отбора на Левски и за треньора, който го води, но този път той спечели с честно, коректно и най-вече човешко отношение, особено защото Николов го заслужаваше заради приноса си към Левски, националния отбор и като цяло волейбола.

- Каква беше ролята на статистиката по онова време и как се извършваше подготовката за съответния противник?

- В света на волейбола вече се използваха съвременни технологии под формата на програмата Дата Волей. Левски по това време нямаше програмата, но работихме по начин, който беше достъпен за нас в този момент /като въвеждахме всички данни, които можеха да ни помогнат/. Следяхме представянето на всеки един от нашите играчи по елементи /сервис, посрещане, блок, атака, след това посоката на атаката на противника/. По време на подготовката за мача използвахме видеозаписи и на базата на това се правеше тактиката.

- Спечелихте 3 шампионски титли с Левски, какво правеше онзи отбор толкова силен?

- Силата на отбора на Левски беше, че успяхме да направим така, че представянето на всеки играч да дава качество на отбора, имахме голямо самочувствие и вяра в собствените си сили. Разбира се, големият обем работа допринесе за това да се усещаме своето превъзходство, както физическо, така и психическо. И както споменах по-рано, атмосферата в отбора е изключително добра, което допринесе за победния ни манталитет.

- През 2003 г. бяхте треньор и на България. Какви са спомените Ви от завръщането ни в Световната лига в залата във Варна, както и от финалите на Лигата в Мадрид?

- Когато бях избран за треньор на националния отбор, първото нещо, което трябваше да направя, беше да сформирам професионален щаб. Спрях се на трима помощници от ЦСКА: Сашо Попов като асистент, статистикът Боян Пантелеев и Максим като физиотерапевт, разбира се, в щаба беше и доктор Захариев, а мениджър на отбора беше Стефан Демерджиев. Беше голяма изненада, че тримата ми помощници бяха от ЦСКА. Работата в тима беше перфектна, всеки си свърши своята част, което е основната предпоставка за добра организация. Що се отнася до подбора на играчи, мисля, че в отбора бяха всички, които заслужаваха да бъдат в националния тим. Отборът беше много добре подготвен и не е чудно, че играта на беше на изключително високо ниво. Групата ни беше много силна: Сърбия, настоящия към онзи момент олимпийски шампион, и много качествените отбори на Куба и Холандия. Със сигурност беше голяма изненада, когато спечелихме 3 от четирите мача срещу олимпийския шампион Сърбия. Трябва да се подчертае, че посрещането и атмосферата във Варна бяха на най-високо ниво. Резултатът от всичко беше, че националният отбор се класира за финалния турнир /осмица/ в Мадрид. Групата, в която играхме, беше изключително силна: Бразилия, Италия, Русия и България. Бразилия спечели и трите мача, България победи Русия с 3:1, загуби незаслужено от Италия с 1:3, а от Бразилия – също с 1:3. В крайна сметка бяхме трети в групата.

- Ако трябва да откроите един мач от кариерата Ви, начело на Левски или на българския национален отбор, кой би бил той?

- Само един мач остана в спомените ми - срещу руския национален отбор. В предишния мач срещу Италия Владимир Николов се контузи, така че бяхме лишени от неговото присъствие. Първата част играхме с Мляков на позицията на диагонал, но загубихме този гейм, затова реших да оставя Матей Казийски да продължи мача на тази позиция. Беше печеливша комбинация, отборът започна да играе перфектно, Казийски зададе тона за тази добра игра, спечелихме мача с 3:1.

Ако трябва да посоча един мач на Левски, който помня, това е мачът от плейофите в Бургас. Левски беше на първа позиция, а Нефтохимик беше четвърти. Първият мач се игра в София и Нефтохимик с Казийски игра изключително добре и победи. Тъй като мачовете се играеха до две спечелени срещи, ни очакваше много труден мач. Отборът на Левски обаче успя да победи в Бургас и спечели мача с 3:2. След това нямаше проблеми за новата титла.