Град Ливърпул много добре знае кой командва в пределите му. И за всеки случай, ако някой е разсеян при слизането от самолета или се е родил вчера, огромен плакат го посреща още на терминала за пристигащи. Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар. Това, разбира се, са „Бийтълс“. И оттам нататък можем да започнем да говорим: Кени Далглиш, Иън Ръш, Стивън Джерард или най-новият местен герой – Мохамед Салах.

Никой от тях обаче не е бил толкова близо до това да се превърне в Петия Бийтълс, колкото Трент Александър-Арнолд. Да триумфираш в Ливърпул, бидейки от Ливърпул. Само Стивън Джерард, роден в съседния град Уистън, чиято кариера беше легендарна, се доближи. Но му липсваше титла от Висшата лига. Сегашният играч на Реал Мадрид, от квартала “Уест Дарби”, разположен само на два километра от „Анфийлд“ (десет минути с кола), успя да го направи, и то два пъти. Спечели и Шампионската лига. Но през изминалото лято той реши да изследва какво има отвъд хоризонта и облече белия екип.

Засега нещата не му се получават съвсем добре. Той не успя да се наложи като титуляр при Чаби Алонсо, както се очакваше, и макар да напредва с испанския, все още изглежда далеч от това, което се очаква от него във всяко едно отношение. С тази „клинична картина“ и възможност да играе на „Анфийлд“, Трент се завръща в града, който го видя да израства. Там, където стенопис с неговото име носи едно толкова просто, колкото и показателно изречение: „Аз съм просто едно обикновено момче от Ливърпул, чиято мечта се сбъдна“.

От академията до блясък с номер 66

Историята на Трент във футбола може да бъде представена с всякаква мистика, но е вярно, че има своята дълбочина, тъй като момчето от самото начало изглеждаше предопределено да играе за отбора с червените фланелки. Той постъпва в академията на Ливърпул едва на седем години и оттогава изкачва стъпалата до дебюта си с първия отбор. Това се случва на 25 октомври 2016 г. срещу Тотнъм, под ръководството на друга историческа фигура за английския град: Юрген Клоп. Германският треньор му даде криле, а също така одобри и странния му номер на фланелката – 66.

С този и други по-големи номера академията на „червените“ се опитва да напомни на дебютиращите играчи, че все още са много далеч от „десетките“, „петиците“ и другите по-типични номера. В случая на Трент обаче, той никога не го смени и триумфира с него. Нещо повече, при пристигането си в Мадрид, предвид невъзможността да играе с него заради правилата на Ла Лига, той избра номер 12, който се явява сбор от двете шестици, които носеше преди.

Рекорд на Гинес и баба му – гадже на Фъргюсън

Но в кариерата на Трент има и още любопитни факти. Един от най-интересните е, че той държи рекорд в „Книгата на Гинес“ за защитник с най-много асистенции (12) за един сезон в историята на Премиър лийг. Това се случи през сезон 2018/19, в който, наред с други неща, той направи и онази прочута асистенция от корнер към Дивок Ориги при обрата срещу Барселона в полуфиналите на ШЛ.

Със семейство с американско минало (имаше възможност да играе за националния отбор на „янките“), Трент е средният от трима братя. Най-големият, Тайлър, е негов представител, а най-малкият, Марсел, е този, който най-отблизо следва стъпките му. Но най-интересната история е свързана с баба му, Дорийн Карлинг, която е живяла в Ню Йорк след като емигрира от Шотландия. Преди да замине, тя е била първото гадже на сър Алекс Фъргюсън, легендарния мениджър на Манчестър Юнайтед.

Както и да е, животът е пълен с изненади: В Ливърпул, в Ню Йорк или в Мадрид. И това, което е ясно, е, че завръщането на Трент на „Анфийлд“ не може да остане незабелязано от никого. Като се започне от самия него, който можеше да бъде Петия Бийтълс, но не пожела.

“Мундо Депортиво”

Следвай ни: