Тя притежава усмивка, пред която не може да останеш безразличен. И казва, че усмивката отваря врати. Притежава десетки купи и индивидуални награди, но най-голямата награда за нея е любовта на публиката. Тя е една от най-добрите български волейболистки в близкото минало. Играла е за 15 клуба, а най-много титли има с отборите на Кан и Волеро във Франция. Да играе за националния отбор на България за нея е гордост и чест.

Ева Янева е поредният герой в предаването на БНТ "Зала на славата".

Казва, че е избрала волейбола заради динамиката и защото е отборен спорт.

"Много е вълнуващо и много бързо се сменят нещата. Просто един мач започва, непрекъснато се правят точки. Делиш си времето с отбор", заяви Янева и благодари на първата си треньорка в ЦСКА Мария Минева.

Започва да тренира волейбол на 10-годишна възраст.

"Спортът е хубаво нещо, защото те учи, че трудът дава резултат. Дисциплината дава резултат. И е нещо много ценно в живота. Също и уважението към противника, когато той е по-добър от теб. Смирението, на което те учи, това, че трябва да съм със същата енергия, със същото желание на тренировка, за да мога на другия ден след мача или другата седмица да съм по-добър", обясни тя.

Ева се връща назад в годините с много емоция.

"Всичко започна като една детска игра. И това е нещо, което в годините често го губим. Спортът е просто една игра и нещо за забавление. И това е главното. Когато го гледаш от този ъгъл, мисля, че е много по-лесно. Въпреки, че това ти е кариера, въпреки, че това е ежеминутен труд, който ти полагаш. Ти си спортист не само в залата, ти си спортист навън,докато спиш, докато почиваш, докато се храниш, всичко това е спорт, всичко това е една работа. Сериозна работа", разказа Янева.

Голяма част от кариерата си волейболистката играе с номер 8.

"Когато нашите велики футболисти постигнаха този успех, мен много ме впечатли Христо Стоичков, тъй като беше победител, един харизматичен човек, за пример, една икона като спортист и исках да нося неговия номер. Донесе ми много късмет и много радост, и успях да се запозная с него на живо, което за мен беше огромна чест", разкри Ева Янева.

"Най-ценното е да видиш труда си оценен, ценно е да знаеш, че вдъхновяваш по някакъв начин най-вече децата, че им даваш сила и пример. И това е до някъде голяма тежест за спортистите, като ние не само печелим резултати и радваме публиката, но и даваме пример. И това не трябва да го забравяме. Няма значение в коя страна се намираш. Ти винаги представляваш българското и България в чуждата страна", убедена е тя.

Ева Янева осъществява първия си трансфер в чужбина, когато е на 18 години. Заминава за Русия.

"Спомням си, че бях съвсем млад състезател на ЦСКА, с много самочувствие, спомням си, че бях с много желание за предизвикателството да открия света. Специално една страна като Русия, която е огромна, изключително интересна. Бях заредена с много желание за откриване, за научаване, за преживяване. И тръгнах, и се сблъсках много бързо с реалността, защото на 18 години да излезеш в чужбина, въобще не е лесно. Беше нещо, за което бях мечтала последните 5-6 години. Когато вече усетиш, че волейболът може да ти донесе много, че може да ти даде, че има такива големи спортисти, които печелят много силни турнири, исках и аз да съм като тях и си го мечтах и си го желаех", сподели бившата състезателка.

След Русия, Ева Янева заминава за Франция, където играе за Кан в продължение на 6 години.

"Беше на едно невероятно красиво първо място, което ми донесе много титли, това беше с отбора на Кан, с който още на следващата година играхме финал на Шампионска лига. Когато кацнах, си спомням, все едно бях в рая. Една красота. И буквално се оказах в един сън, който емоционално си изживях на максимум. Аз просто летях, аз не ходех в залата, аз летях. И за мен беше полезно да имам този опит в Франция. Много ми харесваше. И се случи. Явно мечтите се сбъдват", спомни си с умиление Ева.

Завръща се години по-късно във Франция, но вече играе за Волеро (Льо Кане), където и слага край на кариерата си.

"Там също останах едни 6 години, от които 5 бях състезател на клуба и една година останах да работя като спортен директор", обясни бившата волейболистка, която каза сбогом на любимата игра през 2024 година.

"Спечелихме с Волеро първата титла в историята. Станахме шампиони на Франция, взехме Купата и Суперкупата също така", разказа Янева.

В продължение на 20 години тя играе още в отбори в Полша, Русия, Япония, Турция, Румъния, Китай.

"Годината в Китай беше изключително тежка физически. Аз не вярвах, че може да се тренира по 8 часа на ден, да нямаш 4 месеца нито един почивен ден и да издържиш и да станеш шампион", разкри Янева.

Дълги години тя е част от женския ни национален отбор. Била е и капитан на тима. Казва, че да играе за родината си е гордост и чест. И пази скъпи спомени от тези години.

"Хубавите моменти, приятелствата, победите на терена, тежките моменти, това, че винаги имаш съотборник до себе си, който да те подкрепи. На европейското в Пловдив 2021 г. Това беше изключително емоционално. Една голяма чест. Макар да нямахме резултата, които искахме. Видях моите съотборнички зрели, вече успели състезателки, хора, които са се развили в разбирането си, в поведението си, не само на терена, и някакси много ми стана мило и драго", сподели Янева.

Запитана какво следва сега за нея, тя разкри:

"Сега към едно ново предизвикателство, което ми е също много на сърце. Имах възможност да работя с един от най-добрите агенти в света Боян Симурина, той ми предложи да представим нашата агенция SB Community за българска страна. И в момента съм приела една мисия и спортна, и човешка, и от опита, които имам, да помагам нашите млади български надежди да се развият в кариерата си. Има вече няколко. Благодаря, че са ми гласували доверие."

На финала на разговора Ева Янева определи волейбола като предизвикателство.

"Една изключителна емоция. Много позитивна. Много богата, много ярка. Волейболът е просто една игра, която изключително много те зарежда, обогатява, дава ти. Спортът е и приятелство. Спортът е и пътешествия. Спортът е изстрадани победи, и много неприятни загуби. Спортът те учи да паднеш, да станеш, да продължиш с по-бърза крачка или още по-яростно, защото е това. Ти можеш. Аз мога", завърши Ева Янева.

Следвай ни: