Тайсън Фюри увери: Нямам за какво да се връщам в бокса - нито за пари, нито за слава

Тайсън Фюри увери, че няма никакво желание да се връща на професионалния ринг, защото вече се чувства изчерпан откъм амбиции - нито парите, нито още титли го блазнят. Той заяви, че има пари за няколко живота, а е постигнал всичко, което е искал, по отношение на шампионски пояси и слава на ринга. Циганския крал разкри още куп любопитни детайли от сегашното си ежедневие и мироглед в YouTube канала на официалния си бранд (напитка) FuriociTV.

"Животът след бокса… Виж, боксът е едно нещо. Той не взима пленници – само жертви", започна Фюри. "Така че за мен, да седя тук със всичките си умствени способности, да съм спечелил всички колани, да съм изкарал много пари и да нямам дори драскотина – значи съм се справил адски добре. Но не искам да изкушавам съдбата, разбираш ли? Не искам да се връщам пак и пак на ринга. Колко пъти можеш да го правиш, без да получиш мозъчни поражения или да не можеш да ходиш по права линия? Тогава всичко ще е било напразно.

Семейният живот и кариерата могат да са напълно различни, понякога и трудни. Хората с нормални професии, дори и тези с тежка работа, са далеч от дома по пет дни седмично, после се прибират за уикенда. Ако работиш обикновена работа, отиваш сутрин, връщаш се вечер, и не остава много след това. Но когато дойде уикендът, го оценяваш. При мен обаче всеки ден е уикенд, всеки ден е Коледа, всеки ден е празник. Затова тренирам всеки ден, не ям каквото си искам, спазвам стриктен режим. Ако искам да изляза на вечеря през уикенда, го правя, но не си позволявам да излизам всеки ден, защото тогава губи стойност.

Денят ми е много натоварен – баща съм на седем деца, снимам два документални филма за Netflix и едно риалити шоу. Риалитито ще бъде невероятно – показва живота след бокса, върховете и паденията, почивките, лудия семеен живот. Честно казано, по-лесно беше, когато бях боксьор – в лагера те гледат като писано яйце, тренират те най-добрите, хранят те, грижат се за теб. Животът като пълен татко и партньор у дома е по-труден, отколкото си мислех. Това е постоянна работа.

Дъщеря ми наскоро се сгоди – благодаря. Много съм горд. Най-доброто, което може да направи всяко мое дете, е да си намери партньор, да се установи, да се ожени, да има деца и да се радва на живота.

Дали някой от семейството ще върви по моя път? Вероятно да – видели са успеха, видели са парите. Но аз не мога да бъда треньор по бокс. Нямам търпение. Обичам да показвам нещо в залата, да подържа лапи за кратко, но да се занимавам с възрастни като с деца – не, благодаря.

Не поддържам отношения с почти никого от боксьорите, но не е нещо лично – просто бизнес. Единственият, с когото наистина имах проблем, беше Дионтей Уайлдър. След първия мач нямаше лоши чувства, но после започна да говори, че съм слагал нещо в ръкавиците. Стана лично. Във втория мач вече наистина искахме да се нараним. После пак оправдания – костюмът му тежал, измами и глупости. Горчиво поведение на човек, който не може да загуби с достойнство. Дори след третия бой, когато пак го нокаутирах, продължи да ме нарича с обиди.

Но за мен това винаги е било бизнес – отивам, взимам си хонорара и се прибирам при семейството. В събота вечер съм в Лас Вегас, а в понеделник сутрин съм обратно в Моркамб, на боклука. Хората питат: „Ти ли беше в Лас Вегас вчера?“ – „Да, бях там, върнах се тази сутрин и пак съм тук.“

Тайсън Фюри като човек е просто баща, съпруг, човек, който тренира и се опитва да поддържа семейството си щастливо, плаща сметките и държи вълците далеч от вратата. А Циганския крал беше друго същество – този образ живееше само в ринга.

Тренирам всеки ден заради психическото си здраве и теглото си. Пълнея много бързо, затова трябва да внимавам с храната. Теглото ми определя настроението ми – една цифра на кантара може да направи или съсипе деня ми. Ако съм лек, съм щастлив, мотивиран, готов за всичко. Ако съм тежък – депресиран, без желание да живея. Всичко е свързано с теглото.

Тренирам по три пъти на ден – сутрин бягам, следобед правя фитнес, вечер боксирам по 10–12 рунда. Не съм загубил форма. Само че вече няма Циганския крал. Той умря. Този човек съществуваше само на големите галавечери.

Достигаш момент в живота, когато си постигнал всичко. Бях двукратен световен шампион, спечелих пари за няколко живота. Всичко след това е бонус. Не съм говорил с Усик след боя, но чул съм, че иска трети мач. Голям хонорар за него, и за мен също, но питам се – за какво? Ако ми дадат още 100 милиона, какво ще ги правя? Няма да променят живота ми, нито на децата ми. Ще ги направят разглезени и празни хора.

На 37 години съм. Получавал съм удари по главата 25 години. Защо да се връщам? Преди беше за парите, за титлите. Сега имам повече пари, отколкото мога да изхарча, повече колани, отколкото мога да нося. Щастлив ли ме прави това? Не. Преследването беше по-сладко от върха. Изкачването винаги е по-хубаво от стоенето на върха.

Скоро катерих Скафел Пайк – изкачването беше прекрасно, но като стигнах върха, останах 10 секунди и си казах: „Айде обратно надолу.“ Така е и в живота – пътят е по-добър от пристигането.

Какво следва? Нямам вече цели. Искам децата ми да пораснат, да се оженят за добри хора и това е. Нямам амбиция да ставам милиардер, президент или каквото и да е. Като дете исках две неща – да стана певец и световен шампион в тежка категория. Постигнах и двете. Всичко останало дойде като бонус.

Мога да се върна на ринга по всяко време, но не искам. Нямам интерес към славата, към прожекторите. Дори милиард да ми предложат, няма да ме развълнува. Минах отвъд тази точка.

Осъзнах, че никой не го е грижа какво караш, каква къща имаш. Може да мислиш, че хората се впечатляват, но не им пука. Всичко е въпрос на това как се чувстваш ти самият.

Дълго ми отне да разбера, че богатството и славата не те правят щастлив. Щастието винаги идва отвътре. Трябва да намериш кой си и какво обичаш да правиш. Един мъдър човек ми каза: „Разликата между победата и загубата е в това как се чувстваш като човек.“ Тогава не го разбрах, но днес знам, че е прав. Разликата между това да си богат или беден е в собственото ти възприятие.

Познавам много богати хора – никой от тях не е щастлив. Всеки иска още. Винаги има следващо ниво – този с колелото иска кола, този с колата иска самолет, този със самолета иска още, а този, който има всичко – не иска нищо.

Ако нямаш нищо, искаш всичко. Ако имаш всичко, не искаш нищо. Звучи като загадка, но е истина. Понякога това, което желаеш, не е това, което си представяш.

Като бях млад, си мислех, че ако спечеля световната титла, ще си лежа на плажа и ще пия бира. В реалността – щях да умра за няколко месеца. Лесният живот не е толкова хубав, колкото изглежда.

Мисля, че Джим Кери беше казал: „Иска ми се всеки човек на света да получи точно това, което иска, за един ден – за да разбере, че не е това, което е очаквал.“ И е прав.

Всеки ден е битка – дали си на ринга, дали работиш от девет до пет. Трябва да се бориш за всичко.

Животът е хубав. Заслужава си да се живее. И ако трябва да дам съвет – поставяйте си краткосрочни цели, яжте здравословно, тренирайте, преследвайте мечтите си. Дори да не ги постигнете напълно, ще се доближите.

Който няма цели, няма да постигне нищо. Аз винаги съм стрелял към звездите – и дори когато не ги стигах, бях близо. Не се интересувах от малки титли – или ще съм световен шампион, или нищо. Може би имах късмет. Но ако не си поставяш високи цели, никога няма да надскочиш себе си.

Днес седя тук като човек, който не бих казал, че е щастлив, но определено е на добро място", завърши Фюри.