От спаринг партньор на Усик до претендент за титлите му

Фабио Уордли говореше за големите имена в тежката категория на пресконференция миналия месец.

„Хората все още имат своите съмнения и въпросителни“, каза той. „На 25 октомври ще изчистя всичко това и тогава вече ще е неоспоримо, че съм рамо до рамо с тях.“

Много анализатори все още смятат, че Уордли (19-0-1, 18 КО) е на едно-две нива под световния елит, пише сайтът на списание "Ринг" в обширен анализ. Той обаче обеща, че скоро ще докаже обратното — срещу подмладения бивш шампион Джоузеф Паркър (36-3, 24 КО) тази събота вечер в O2 Arena в Лондон.

Джъстис Хуни научи по трудния начин на 7 юни колко опасен може да бъде Уордли.

Съдиите Павел Кардини и Фърлин Марш отсъдиха втория рунд за Уордли, а Боб Уилямс и отново Кардини му дадоха третия. С изключение на тези два рунда, Хуни напълно контролираше боя и бе на път към най-добрата победа в кариерата си.

Но Уордли направи така, че едностранните карти (88-83, 89-82, 89-82) да нямат значение — с един нокаутиращ удар, който феновете в Портман Роуд, Ипсуич ще помнят дълго. Така той си осигури драматична, но радостна домашна победа в 10-ия рунд.

След като еуфорията утихна и малко по-късно през месеца той прегърна бащинството, какво беше първото нещо, което си помисли, гледайки отново мача си?

„Че поех твърде много удари“, каза Уордли пред "Ринг", като се усмихна, но бързо стана сериозен — по повод критиките, които често е чувал през последните години.

„Винаги съм най-строгият си критик. Отнема ми време да гледам боевете си, защото в девет от десет случая има неща, които не ми харесват. В този (срещу Хуни) имаше много поуки – имаше неща, които направих добре, но и такива, които определено не направих добре. Това обаче ме подготви по-добре, отколкото ако просто бях минал през него за няколко минути.“

Хуни има дълга аматьорска кариера – започнала при 60 кг като ученик и стигнала до финал за олимпийска квота осем години по-късно, като е пътувал по целия свят. Да загубиш от бъдещ двукратен олимпийски шампион като Баходир Джалолов не е срамно.

Уордли, от своя страна, идва от “white-collar” бокса (аматьорски мачове за благотворителност), което е напълно различен път, и не е изненадващо, че той определя следващия си голям опит като най-големия урок в кариерата си.

„Първият мач срещу Фрейзър Кларк“, каза той. „Това беше първото истинско изпитание – трябваше да се боря с трудности от различен характер. Срещу добър, силен и издръжлив противник с отлични боксови умения. Мачът се развиваше на приливи и отливи, продължи 12 рунда, бях разкъсан, нещата не вървяха по план. Трябваше да се справям с много неща и научих доста за себе си по пътя.“

Подобно на Хуни, Кларк също има сериозна аматьорска кариера – участник на Олимпиада, бронзов медалист (също загубил от Джалолов на полуфиналите) и професионалист едва след 30-годишна възраст.

Най-дългият мач на Уордли дотогава беше предишният – първата му защита на британската титла срещу Дейвид Аделайе (14-2, 13 КО) в Рияд, Саудитска Арабия, пет месеца по-рано.

Детският му ментор и дългогодишен треньор Робърт Ходжинс разкри пред "Сън" тази седмица, че още тогава двамата са започнали да планират бъдеща битка с Паркър – споделяйки подгряващата карта на Тайсън Фюри – Франсис Нгану.

Аделайе имаше силни моменти в първите три рунда, но след това Уордли пое контрола и наложи темпото, стигайки до жесток нокаут в седмия рунд. Този месец се навършват две години от този мач – днес Уордли е една победа от битка за безспорните титли, докато Аделайе се готви да се възстанови в родината на баща си, Нигерия, на 19 декември.

В навечерието на основния мач срещу новозеландеца Паркър често се споменава, че преди седем години Уордли гледал победата на Антъни Джошуа над Паркър по точки като „обикновен фен“ в пъб в Ипсуич.

Но малцина знаят, че едно внезапно съобщение във Facebook на развален английски от непознат човек довело до това Уордли да пътува до Киев, Украйна, за да спарингова с тогавашния безспорен шампион в полутежка категория Олександър Усик.

Подготвяйки се за последния си мач при 90 кг срещу Тони Белю през ноември, Усик поканил Уордли за три седмици и опитът бил, по думите му, „невероятен“ – вдъхновявайки го да продължи пътя си в бокса.

С подкрепата на Дилиън Уайт, дългогодишен претендент и негов ментор, Уордли започва да се появява все по-често на големи боксови галавечери на Matchroom из Англия, а серията му от впечатляващи победи не спира. След това подписва постоянен договор с Queensberry (както бе обещал преди мача с Аделайе) и продължава да доказва, че може да надминава очакванията.

Кога обаче в съзнанието му се е променила мисълта от „Може би мога да го направя“ към „Аз принадлежа тук“?

„Не знам дали вече се е променила“, засмя се той. „Вероятно започнах да го чувствам, когато спечелих и защитих британската титла. Някъде между мачовете с Нейтън Горман и Аделайе – това бяха добри представяния, с които бях доволен. Всички знаят, че тази титла е престижна и изисква високо ниво на качество, за да я спечелиш. Бях доста горд. Тогава почувствах, че съм част от това.“

Тримачовата му война с Горман през ноември 2022 г. бе истински спектакъл на подгряващата карта на Уайт – Джърмейн Франклин, преди да се завърне пет месеца по-късно като ко-мейн ивент на Антъни Джошуа.

Самият Джошуа тогава трябваше да се възстанови след двете си загуби от Усик, който го победи с две отлични, но различни решения по точки в рамките на една година, затвърждавайки се като новия крал на дивизията.

Времето не чака никого. Паркър, който спечели, защити и по-късно загуби титлата на WBO години преди Уордли изобщо да бъде смятан за потенциален съперник, не може да си позволи нова загуба след серията си от шест победи под ръководството на Анди Лий.

А сега, 33-годишният новозеландец е единственото препятствие между Уордли и евентуална битка с неговия бивш спаринг партньор догодина – Олександър Усик.