Керстин Каспарей, защитник на женския отбор на Манчестър Сити и нидерландска националка, се утвърди не само на терена, но и като активен глас в борбата за правата на LGBTQ общността. Решена да използва своята видимост за насърчаване на приобщаването, равенството и любовта, въпросната дама иска да бъде примерът, който би искала да има в детството си.
Тя израства в Хееренвеен, малък град в Северна Нидерландия, и от ранна възраст усеща, че е различна. „Винаги съм знаела, че харесвам момичета, но дори не знаех, че да си гей е опция. Да си гей или куиър не беше непременно нещо нормално. Не познавах никого, който да е такъв“, разказва Каспарей пред BBC Sport.
„Когато трябваше да се движим по двойки, винаги исках да държа ръцете на момичетата, а в пиесите исках да бъда принцът. Имах гаджета, но те бяха просто приятели. Мислех, че това е любов, докато не разбрах, че не е така. Стереотипно е, но знаех, че харесвам момичета. Беше толкова голямо табу, че си мислех, че трябва да харесвам момчета. Беше объркващо през тийнейджърските ми години“, продължи тя.
На 15 години, когато се присъединява към първия отбор на Хееренвеен, тя открива нов свят – този на жените във футбола, където намира приемане и разбиране.
„Понякога беше трудно, докато не влязох в женския футбол. Там беше нормално и се говореше открито за това. Научих много за себе си. Нямах това, когато бях млада, имах толкова много съмнения и въпроси”, казва тя.
Днес Каспарей е една от най-важните играчи на Манчестър Сити и има 48 мача за националния отбор на Нидерландия. В Манчестър тя също намира любовта – живее с партньорката си Рут, която среща чрез приложение за запознанства. „Беше облекчение да мога да бъда себе си и да живея открито такава, каквато съм“, споделя тя.
Каспарей използва футбола като платформа за изразяване и подкрепа на малцинствата. В мачовете тя носи връзки и ленти за ръце в цветовете на дъгата, споделя съобщения за подкрепа на LGBTQ общността в социалните мрежи, а през април посвети гол срещу Евертън на транс общността. „За мен е важно да показвам подкрепа. Много хора се изказват само когато нещо ги засяга пряко. Аз искам да използвам гласа си, за да бъда до тези, които имат нужда“, обяснява тя.
Футболистката е и патрон на LGBTQ Foundation - институция, която подкрепя жертви на домашно насилие и се бори с трансфобията.
„Куиър жените преминават през труден период. Искам да гарантирам, че имат безопасно място, където могат да бъдат чути и да се излекуват. В ситуации на домашно насилие те често са забравени. Искам да бъда жена, която помага на други жени. Когато бях дете, ми липсваше представителство. Сега искам да бъда този пример. Искам момичетата да знаят, че това, което чувстват, е нормално, че няма нищо лошо в тях”, уверена е Керстин.
И оставя просто, но силно послание: „Най-много искам да разпространявам любов.“
