Бившият селекционер на Франция Раймон Доменек даде обширно интервю пред "Гадзета дело Спорт". Разбира се, стана дума за прословутия червен картон, получен от Зинедин Зидан на финала на Мондиал 2006 срещу Италия. Доменек водеше "петлите" на световните финали в Германия и ЮАР, както и на Евро 2008. Той призна, че е подозирал, че може да се стигне до ситуация като тази, при която Зизу удари с глава Марко Матераци в продълженията в Берлин.
"Дали все още съм ядосан на Зидан? Познавайки го, знаех, че това може да се случи. Понякога се чудя защо се държеше по този начин. Контузията на Патрик Виейра (б.р. - заменен от Алу Диара в началото на второто полувреме) имаше по-голямо значение. Но всичко вече е в миналото - водата тече и няма връщане назад. За ФИФА този мач е равен, нещо като сребърен медал от Олимпийски игри. А и мнозина ми казват, че това е било най-хубавото световно първенство. Не съжалявам. Бяхме фаворити, а италианците играха само в десетте минути на гордост след гола на Зидан от дузпа. Този гол дойде твърде рано. Матераци? Той е звездата на този финал: направи дузпата, изравни резултата, изгони Зизу и сам си вкара дузпата. Кой би могъл да иска повече?! Гледах финала едва десет години по-късно. И то само откъси от мача. Особено изгонването на Зидан, защото всички непрекъснато ми говореха за това", каза Доменек.
"След световното победихме Италия с 3:1, но важният двубой беше в Берлин. Все пак показахме, че дори без Зидан можем да победим световните шампиони. Трябваше да се откажа след тази победа, но се надявах да спечеля европейското първенство през 2008 г. Дали съм суверен? На Мондиал 2006 тичах преди мачовете. Преди финала си нараних прасеца, но продължих до края. На стадиона бях контузен и изтощен: имаше нещо символично в това. Винаги съм казвал, че животът не е само футбол. Винаги съм ценил ролята на преподавател, поради което смятам, че бях по-подходящ за треньор на младежите до 21 г. Днес казвам, че съм пионер, защото още през 1984 г. имах щатен психолог в Мюлуз", продължи френският специалист.
"Световният шампионат в ЮАР през 2010 г. беше организационен провал. И провал на отговорността. Липсваше ни индивидуален и колективен интелект. Направих грешен избор. Трябваше да оставя Никола Анелка или Йоан Гуркюф у дома. Въпреки че до самия край всичко изглеждаше добре. Обичам Италия, красива страна с нейните противоречия и жизнерадостност, какъвто съм и аз - противоречив и жизнерадостен. С италианците се шегуваш с уважение, само не ми казвайте, че Яник Синер е италианец, ха-ха. Той е австриец", добави Раймон Доменек.
Следвай ни:Снимки: Imago