По следите на "3-4-3" на Рубен Аморим в Манчестър Юнайтед

Рубен Аморим ще продължи да използва схема 3-4-3 в Манчестър Юнайтед. Това вече е ясно. „Няма да се променям“, настоя той, запитан за тактическата си подредба след загубата в дербито на Манчестър миналия месец. „В противен случай трябва да смените човека.“

Но дали това второ изречение, до голяма степен пренебрегнато по време на анализа на поредното поражение, не оставя вратата леко открехната?

Аморим звучеше също толкова непоколебимо относно своята система – или по-точно формация – няколко седмици по-рано след загубата от Гримсби, само за да предположи: „В бъдеще бих могъл да направя промяна. Мога да се събудя една сутрин и да кажа, че разбирам, че за моята идея за футбола е по-добре да се промени нещо, и ще го променя веднага. Аз просто искам да печеля.“

В скорошно интервю за Оуен Харгрийвс за TNT Sports Аморим отново подчерта, че 3-4-3 не е задължително да бъде окончателната формация на Манчестър Юнайтед под негово ръководство: „Винаги казвам едно и също: това ще се развива, ще променим системата, но тя не е обикновена. Понякога преходът от тази система към друга отнема повече време. Това е, което правя, просто се опитвам да тренирам отбора по начина, по който виждам футбола.“

Това не е нищо ново. Аморим многократно е заявявал, че планира да наложи тези принципи в тази формация, докато играчите му не се почувстват достатъчно уверени, за да ги прилагат и в други схеми, отбелязва “Атлетик”. Ако му вярваме, тогава една от най-упоритите фигури в английския футбол днес всъщност е отворена за промяна на системата, която се превърна в гръмоотвод за критики. Но той ще го направи само при свои собствени условия и когато настъпи подходящият момент.

Ще дойде ли някога този момент? Скептиците биха отбелязали, че въпреки спечелването на три титли в Примейра лига със Спортинг, Аморим така и не сметна за необходимо да „еволюира“ отвъд своята схема 3-4-3. Той се придържаше към нея през цялото време.

Той обаче невинаги е играл с тази формация. Променял е схемата и преди, в самото начало на треньорската си кариера, която го отведе от третото ниво на португалския футбол до „Олд Трафорд“. И може би историята на тази промяна, само няколко седмици след началото на първата му работа в Каса Пиа, показва дали наистина има някаква перспектива той да се промени отново.

Треньорската кариера на Аморим започва в Кампеонато де Португал, тогава третото ниво на португалския футбол. Каса Пиа играе в Серия Д – една от четирите регионални лиги с по 18 отбора на това ниво, които си оспорват само две места за промоция. Това се случва през лятото на 2018 г., само преди седем години, но въпреки това липсват надеждни тактически данни за всеки мач от тази полупрофесионална лига.

Съставът на Аморим имаше известно родословие в сравнение с други на същото ниво. Един от централните му защитници беше Иван Диаш, брат на Рубен от Манчестър Сити, а по-късно той можеше да разчита и на услугите на национала на Кабо Верде и ляв бек Карлитос, братовчед на бившeто крило на Юнайтед Нани.

Въпреки това Каса Пиа все още беше отбор от играчи на непълно работно време, като мачовете се играеха пред малобройна публика на изкуствен терен на стадион „Естадио Пина Манике“ с капацитет 2574 души, разположен до магистрала. Технически Аморим дори не беше начело, тъй като пристигна през лятото като стажант, помагайки на регистрирания старши треньор Жозе да Паз, но бързо се превърна във водещия глас на скамейката на Каса Пиа.

Аморим имаше неблагоприятен старт, започвайки с две загуби с по 0:1 – като гост на Лолетано, а след това у дома срещу Моура. И в двата мача Каса Пиа играеше 4-4-2, като първоначално Аморим се довери на формация, в която бе играл през голяма част от кариерата си.

Както Карлос Пирес, тогавашният спортен директор на Каса Пиа, сподели пред “Атлетик” миналата година, в онзи момент Аморим е заплашил да напусне, ако загуби и третия си двубой. За щастие, отборът му печели с 4:0 като гост на Пинялновензе следващата седмица, което се оказва началото на серия от шест поредни победи.

Приблизително по това време той преминава към формация 3-4-3, въпреки че точният момент зависи от това кого питате.

Една фигура, работила в тясно сътрудничество с Аморим по онова време, която говори анонимно, за да запази отношенията си, предполага, че промяната е настъпила след първите четири мача. Преди това Пирес е казвал, че това се е случило мач или два по-късно и, за негово учудване, точно по средата на победната серия. Дори самият Аморим твърди, че е променил формацията едва след като е имал „късмета“ да победи Пинялновензе. „Тогава погледнах централните защитници, с които разполагах, и реших да играя с трима“, казва той пред португалския вестник “Експресо” преди няколко години.

Но други бивши играчи и служители, работили с Аморим в Каса Пиа, уверено си спомнят, че промяната е дошла в отговор на двете начални поражения.

„Преминахме към 3-4-3 в третия мач, срещу Пинялновензе“, разказва пред “Атлетик” Матеус Фонсека, атакуващ полузащитник, който записва 12 мача по време на петмесечния престой на Аморим в Каса Пиа, обикновено като една от неговите „десетки“.

Интересното е, че според Фонсека, когато промяната настъпва, тя всъщност не е била толкова драстична: „Започнахме със 4-4-2, но в организацията си имахме някои динамики, характерни за 3-4-3. След втория мач някои играчи напуснаха отбора и е възможно да е имало разговори за промяна на системата, но истината е, че отборът вече беше подготвен да играе и с двете формации.“

Ако това е отговорът на въпроса „кога“, той до голяма степен обяснява и „защо“. Загубите в първите два мача очевидно са повлияли на мисленето на Аморим.

Един от играчите, най-пряко засегнати от промяната, е приятелят на Аморим от детството Бруно Симао, който се присъединява към Каса Пиа по негова молба по-рано същото лято. След като играе като ляв бек в двете начални загуби, Симао е преместен на позицията ляв централен защитник.

“Атлетик” се опита да се свърже със Симао за тази статия, но в момента той участва в риалити предаването „Secret Story“, португалската версия на Big Brother. За щастие, Симао вече е разказвал подробно как преминаването към трима централни защитници е било направено предимно – и не е изненадващо – за заздравяване на защитата, особено при преходите в играта.

„Той беше много фокусиран върху защитния аспект; тримата централни защитници винаги трябваше да са в една линия, много стриктно, и всеки трябваше да се връща. Не се фокусираше толкова върху офанзивната част, с която е по-лесно да се работи“, казва той миналата година.

Фонсека си спомня същото. „Когато започнахме да работим със защитна петица, той отдаваше голямо значение на тяхната координация и прекарваше много време с петимата бранители. Мисля, че това беше най-голямата разлика в тактиката, в защита. Освен това, в атака тактиката беше практически същата.“

Тренировките на Аморим не се променят много, освен допълнителното внимание, отделено на организацията на петимата защитници. Според Фонсека не се е налагало той да убеждава играчите си, че промяната е необходима: „Рубен има дарбата да кара всички да вярват в идеите му, така че промяната в тактиката беше естествена.“

Но за пълно обяснение защо се преминава към трима централни защитници, няколко от бившите играчи и служители на Аморим предполагат, че трябва да се попита самият той.

Когато “Атлетик” се опита да направи точно това през февруари, той не разкри много. „Не гледам на системата като на трима или петима защитници. Виждам принципи, с които можем да променяме системата, и този начин на игра можем да адаптираме към различни системи“, каза Аморим, отново показвайки желание да се откъсне от етикета 3-4-3.

„Когато направих промяната в Каса Пиа, беше защото вярвах, че е нещо, което трябва да направя; аз просто знам как да правя неща, в които вярвам.“

Пресконференциите не са най-подходящото място за обсъждане на тактически тънкости. Аморим даде много по-изчерпателен отговор по темата в интервю за TNT Sports: “Промених я заради малки неща, които виждаш други отбори да правят“.

„Спомням си, когато започнах да тренирам, обикновено всички отбори изграждаха атаката с трима и изнасяха крайните защитници напред, а ние с четирима в защита се затруднявахме много да покрием цялото пространство срещу петимата играчи пред нас. Започнах да мисля какво трябва да направя, защото това е забавната част за мен, и така започнах да използвам тази система.“

По същество Аморим не е искал последната му защитна линия да бъде числено превъзхождана, когато противниците атакуват с петима играчи. Неговото решение е защита от трима, която се трансформира в петица. Това е може би по-скоро реактивна, отколкото проактивна промяна, но тя проработва. Преходът на Каса Пиа към 3-4-3 се оказва много по-плавен, отколкото този на Юнайтед. Дори когато серията от шест поредни победи приключва, Аморим се придържа към новата си схема. Приблизително по средата на сезона неговият отбор печели 13 от 20 мача във всички състезания, губейки останалите седем и любопитно, без нито едно равенство.

„Рубен донесе нови и различни идеи, които по онова време в онази дивизия не съществуваха, казва Фонсека - Той изискваше повече от играчите и тъй като всички бяхме полупрофесионалисти, имаше голяма мотивация да правим това, което искаше. Не беше лесно, но щом видяхме, че работи и че доминираме над съперниците, не спряхме.“

Схемата на Аморим успява да интегрира и нови попълнения като халфа Кикас, който започва да се налага в отбора в началото на победната серия от шест мача.

„Той видя, че отборът има нужните качества да играе във формация 3-4-3, казва Кикас пред “Атлетик”. - Работихме, повярвахме и видяхме как нещата се получават. Рубен създаде дух на победител, отбор, група, семейство. Разбира се, нужно е време, за да се създаде, но в крайна сметка се постига.“

Аморим обаче ще има само тези 20 мача край тъчлинията. През онзи януари Португалската футболна федерация му налага едногодишна забрана да бъде треньор, тъй като не притежава необходимата квалификация за главен наставник. Аморим подава оставка, но неговата формация 3-4-3 остава на „Ещадио Пина Манике“.

„Вече не сменихме тактиката, дори след като Рубен напусна“, споделя Кикаш. „Запазихме я, защото беше много добре изработена и усвоена от всички, които играеха, както и от тези, които влизаха като резерви.“

Въпреки че са наказани с отнемане на 6 точки, Каса Пиа завършва на второ място в Серия Д и се класира за плейофите в края на сезона, като в крайна сметка печели промоция за ЛигаПро, второто ниво на португалския футбол.

Схемата на Аморим оставя трайно впечатление у Кикаш. „Днес мога да ви кажа, че ако бях треньор, моята тактика щеше да е 3-4-3“, казва той. „Тя е по-добра за владеене на топката, по-добра за пресиране на противниковия отбор, по-близо до зоната за завършващ удар и по-балансирана.“

Фонсека, от своя страна, не смята, че формацията е толкова важна, колкото принципите, които я подкрепят. „Всичко се свежда до динамиката“, казва той, като отново отбелязва приликите между двете системи, които Каса Пиа използва под ръководството на Аморим: „Дори при 4-4-2 един от халфовете се включваше в офанзивната организация, създавайки линия от трима с двамата крайни защитници, разположени широко по фланговете.“

И двамата обаче разбират защо треньорът, когото определят като най-добрия, с когото някога са работили, не се отклонява от единствената формация, с която е печелил официален мач. Това важи въпреки 15-ото място на Манчестър Юнайтед във Висшата лига през миналия сезон и колебливия старт на новата кампания.

„Ако погледнем нещата в дълбочина, виждаме подобрение в играния футбол“, казва Кикаш, като отдава проблемите на Юнайтед по-скоро на индивидуални грешки, отколкото на нещо системно. „Играчите – ние – сме тези, които сме на терена и взимаме решенията. Знам, че резултатите са това, което има значение, без съмнение, но има много работа, която съм сигурен, че скоро ще даде плодове, и аз ще бъда тук, за да аплодирам това.“

За Фонсека причината Аморим да се придържа към своята 3-4-3 е проста. „Защото той наистина вярва в идеите си и в това, което иска за отбора. За феновете може да няма много смисъл. Резултатите не са добри, но той вярва, че може да успее.“

Многократните уверения на Аморим, че системата му ще се развива и че това ще включва промяна на формациите, оставят всички възможности отворени. „Един ден ще трябва да сменя (3-4-3)“, казва той пред Expresso по-малко от година след началото на престоя си в Спортинг. „Ще бъде добре за моето развитие.“

Досега обаче в Юнайтед има малко признаци за това. „Мисля, че той ще следва своята игрова идея докрай“, казва Фонсека и трябва да се признае, че това изглежда като сигурен залог.

Може би Аморим ще се събуди една сутрин, както направи през онази седмица преди мача с Пинялновензе, и ще повярва, че трябва да промени нещо, но това не се е случвало нито веднъж през последните седем години.