Диего Армандо Марадона. Магьосник, легенда, герой на всички аржентинци, най-великият, стъпвал на футболния терен... всяко от тези определения може да се нарече точно. Малко неща не се знаят за него, но все пак има някои пикантни анекдоти, които са останали някак "под радара" на обществеността, особено тези, свързани с периода, който е прекарал в Наполи.
Порталът "The Upshot" се постара да събере компилация от най-щурите случки на великия аржентинец от периода, когато отиде в клуба под Везувий. Именно с този период е свързана повратната точка в кариерата на Марадона - началото на употребата на кокаин, скандали... Коктейл от хаос, вакханалии, луда слава и още по-луда връзка с един град и клуб.
Да започнем поред. Диего Армандо Марадона пристига в Неапол през 1984 г. след противоречив и никак нелек период, прекаран в Барселона. Още тогава се носят слухове, че е попаднал в лапите на кокаина, че е отделял повече внимание на извънтеренови дейности, отколкото на самата игра, а всичко кулминира с онази прочута схватка с футболистите на Атлетик Билбао на финала за Купата на краля, когато удари толкова силно противников играч, че той припадна.
24 septembre 1983. Andoni Goikoetxea, l'intraitable stoppeur de l'Atletic Bilbao, brise la cheville de Diego Maradona sur un tacle de boucher. Huit mois plus tard, le Barça et l'Atletic se retrouvent en finale de la Coupe du Roi, et le Pibe de Oro va régler quelques comptes... pic.twitter.com/OwwvqnYnVK
— Perdants magnifiques (@TousPoulidor) September 24, 2025
Въпреки това на неаполитанците изобщо не им пукаше за всичко това. Те искаха Диего в своите редици повече от всичко. Когато се появи първият слух за трансфера, настъпи обща истерия в Южна Италия. Феновете започнаха гладни стачки, връзваха се с вериги за портите на стадиона и заплашваха ръководството, че ще "останат там завинаги", ако не доведат Диего. А когато Барселона поиска допълнителен половин милион за трансфера на великия аржентинец, неаполитанците организираха колективно събиране на пари, за да помогнат на клуба да доведе "Ел Пибе".
Марадона пристига и много бързо става изключително близък с мафията. Скоро се появяват снимки от джакузи с него и дона на прословутия клан Камора Луиджи Джулиано. Дори започнаха да циркулират слухове, че Марадона е пренасял чист кокаин от Аржентина за новите си приятели, който е бил скрит във футболни топки.
Междувременно Диего все повече потъва в порока... По време на посещение във Ватикана през 1985 г. той смърка кокаин в частната баня на папа Йоан Павел II, а след това остро критикува папата по време на речта му за помощта на бедните деца. - Е? Какво е трудно? Продай нещо от тези тавани, приятелю! Направи нещо! - извика той на папата и шокира присъстващите.
Парадоксално, както само при Марадона може да бъде, въпреки лудостта извън терена, нещата на зеления килим никога не са били по-добри. Диего печели Световното първенство през 1986 г. с Аржентина и влиза в историята, а през следващия сезон носи първото Скудето на Наполи и придобива статут на божество. Градът потъва в екстаз, а купонът по улиците продължава цели 3 дни. На местното гробище се озовава голям флаг с лика на Марадона и послание: "Не знаете какво сте пропуснали..."
Всеки път, когато се опитва да излезе от къщата, Марадона го чакат няколкостотин обсебени фенове. Личният му шофьор изчислява, че по време на престоя си в Неапол Марадона е спал с поне 8000 жени. Статутът му на божество в Неапол се циментира, след като се появи видео, в което се вижда как учи дъщеря си да казва: "Майната му на Юве!" Въпреки това нещата скоро стават ужасни, след като се появява информация, че иска да премине в Марсилия...
Диего бързо се "съвзема” и решава да остане в Неапол. Успява да донесе на отбора още една титла, но градът вече започва да го "изяжда". "Наркотиците бяха навсякъде около мен. Носеха ми кокаин на поднос, от неделя до сряда постоянно бях на кокаин", разказваше Марадона. Ръководството на Серия А вече беше чуло за употребата му на кокаин, затова беше наредено тестване за такова нещо. Марадона успява да измами допинг комисията, като налива урината на един от съотборниците си в изкуствен гумен пенис и го дава за тестване.
Точно преди мача за Купата на УЕФА срещу Спартак (Москва) Дон Диего е толкова упоен от кокаин, че пропуска полета за Русия. Плаща си за частен самолет и пристига няколко часа преди двубоя. Вместо да се настани в хотела, той отива на Червения площад и започна да убеждава пазачите да влезе в мавзолея на Владимир Илич Ленин!
Скоро идва и 1990 г. и Световното първенство в Италия, а Марадона и Аржентина се изправиха срещу домакините на полуфинала, и то точно в Неапол... Диего се постара допълнително да нажежи напрежението между юга и севера с изявлението, че "Неапол не е Италия!" И докато най-твърдите тифози на Наполи, макар и италианци, подкрепяха Аржентина в този полуфинал, Марадона вкарва последната дузпа за своите и праща Аржентина на финала.
Мечтите на "адзурите" за световна титла бяха разбити, а бясната италианска преса се нахвърли върху Марадона. "Ла Република" стартира анкета за най-мразената личност на всички времена, поставяйки Марадона редом до Хитлер, Мусолини, военни престъпници и убийци. "Победителят" в анкетата беше… познахте – Марадона.
Нещата скоро стават още по-лоши. Диего е заснет как поръчва услугите на проститутки чрез своите приятели от мафията, а скоро е арестуван за притежание на кокаин. Скоро няколко проститутки свидетелстват за кокаинови оргии, на които са били с аржентинеца...
Скоро след мача с Бари Марадона е повикан за тест за наркотици... "Номерът" с фалшивия пенис мина веднъж, но сега не. Марадона трябваше да даде собствена проба урина, а резултатите показаха, че в организма му е имало доза кокаин, достатъчна да убие полярна мечка. Забранено му е да се занимава с футбол за цели 15 месеца...
Осъзнавайки, че животът му в Неапол е приключил, Марадона посред нощ бяга към Буенос Айрес. За всеки друг това би бил краят на една ера, но не и за Диего. Градът остана влюбен в него. Стенописи, знамена и послания за подкрепа се появиха из целия Неапол.
Така беше, когато си тръгна, така беше и когато почина, и така е и днес. Стадион "Сан Паоло" промени името си на "Диего Армандо Марадона", а Наполи показа, че любовта между един град и един футболист може да бъде епична, филмова и почти митологична. И че никога няма да умре. За всички тях Диего е жив и е с тях, всеки ден, във всеки кът от живота.