Последният посланик на простия футбол

Казват, че всичко хубаво свършва. Това се случи и в случая със Серхио Бускетс, който официално обяви, че кариерата му приключва след края на договора му с Интер Маями в края на декември. И каква кариера само…

Бускетс е антикомерсиален играч. Никога през кариерата си не е бил този, на когото публиката ще се възхищава заради невероятен дрибъл или страхотен слалом срещу противниковия отбор. Роден в Сабадел, Испания, в Каталуния, Серхи опознава голямата любов на живота си от много малък.

Баща му, Карлес Бускетс, е бил вратар на Барселона, така че любовта към „блаугранас“ е била предопределена. Серхио обиква отбора и се присъединява към него от ранна възраст. През 2005 г. е в тима до 19 години на каталунците и изкачването в първия отбор не закъснява.

С Пеп Гуардиола, някогашен съотборник на баща му, поел треньорския пост на Барселона, Бускетс получава възможността, която новият му треньор справедливо му дава. Той веднага дава да се разбере какви са намеренията му и какво очаква от него, хвърляйки го директно в дълбокото, подкрепяйки го напълно. На пръв поглед Бускетс не впечатлява – бил е слаб, с дълги ръце, тромав в движенията.

Това е било задължително, като се има предвид ролята, която Гуардиола му дава от самото начало – роля, която той прави своя собствена. Ролята, която дефинира тази „позиция Бускетс“. А именно тези четиридесет метра от полукръга на наказателното поле до съответния център на противниковата половина.

„Технически е по-добър от Яя Туре и Сейду Кейта. Задържа позицията си вече, сякаш е ветеран. Както с топката, така и без нея. Контролирайки я, той прави трудното да изглежда лесно, изнасяйки линиите с един-два паса. Без нея, още един урок: как да бъде на правилното място, за да пресече и бързо да си върне топката. И всичко това от едно момче, което изигра първия си мач, без да има никакъв опит“, е коментарът за Серхи веднага след дебюта му с Барселона срещу Сантандер, през далечната 2008 г.

Този коментар е от изключителна важност, тъй като е направен от теоретичния създател на „позицията Бускетс“ - Йохан Кройф, в колонката, която по онова време е публикувала неговите мнения в каталунския вестник „El Periodico“.

Испанецът изглеждаше неудържим в отбор, който написа история, както се оказа впоследствие, и в който той остави своя отпечатък. С Барселона, както и с националния отбор на Испания, той спечели всичко, а колекцията му от трофеи е завидна. Девет шампионски титли на Испания, седем Купи на краля, три Шампионски лиги, три Световни клубни първенства, три Суперкупи с каталунците, в 722 участия, с 18 гола и 46 асистенции. Що се отнася до Испания, той спечели Световното първенство през 2010 г. и Европейското първенство през 2012 г., като има 143 участия.

Това, което обаче го прави специален в сравнение с повечето футболисти от нашето време, е скромността, която го характеризира. В едно поколение, изпълнено с луксозни публикации в социалните мрежи, впечатляващи съобщения и снимки, Бускетс направи много крачки назад, дистанцирайки се и фокусирайки се върху терена. Двете му деца не са виждани от света, освен в няколко семейни момента, след спечелването на някой трофей.

Може би за мнозина той не беше суперзвездата, която щеше да направи нещо впечатляващо на терена. Не вкарваше зрелищни голове, не правеше невероятни акции. Той беше маестрото на простия футбол. Този, който вече трудно съществува в света. Лев Толстой е написал, че няма величие там, където няма простота. Точно тази фраза характеризира Серхио Бускетс, който на терена правеше неща, които никаква статистика и технология не могат да отразят. Той беше последният посланик, както изглежда, на простия футбол.

Футболът казва „сбогом“ на играч, който остави епоха и чието име ще бъде възхвалявано заради начина, по който можеше да контролира цял мач. Както каза неговият треньор в националния отбор на Испания, Висенте дел Боске: „Гледаш мача и никъде не виждаш Бускетс. Виждаш Бускетс и не е нужно да гледаш мача, защото си разбрал всичко“…

SPORTAL.GR