Сърбия завърши ЕвроБаскет 2025 далеч под очакванията, така че промените в националния отбор са практически неизбежни. Сигурно е, че селекционерът Светислав Пешич няма да продължи работата си – договорът му изтича в края на септември, а в публичното пространство от дни се спекулира кой би могъл да седне на горещия стол на "орлите". Едно от имената, което все по-често се споменава, е това на Саша Обрадович, бивш национал и екс-треньор на Цървена звезда, пише Sportal.rs.
Освен това, допълнителна несигурност внесе и изявлението на първия човек на Сръбската баскетболна федерация Небойша Чович, че може да напусне поста, който зае преди по-малко от година. А времето тече – квалификациите за Световното първенство през 2027 г. започват още през ноември, а все още не е ясно кой ще поведе Сърбия към новите предизвикателства.
В списъка с кандидати се споменават имената на Дарко Раякович, Александър Джорджевич и Душан Алимпиевич, докато самият Саша Обрадович би искал да участва в тази надпревара. Треньорът, който прекара част от предишния сезон в Монако, след богат опит из цяла Европа, се изказа в социалните мрежи с доза ирония: "Хммм... Нека съм последен в списъка, но поне да знам, че все пак съществувам като треньор", написа Обрадович до снимка, с която коментира факта, че изкуственият интелект "не го е препоръчал" за първо място като селекционер. Посланието е ясно – пейката на сръбския национален отбор би била предизвикателство, което той иска да приеме.
За разлика от някои конкуренти, Саша Обрадович в момента няма ангажимент, така че би могъл веднага да поеме отбора и да се посвети на квалификациите, в които "орлите" играят срещу Турция, Босна и Херцеговина и Швейцария.
Кариерата на Обрадович
Като играч, Саша Обрадович е носил екипа на Цървена звезда три пъти, а освен това е играл за Гроцка, Лимож, Алба Берлин, Виртус Рим, Будучност и Кьолн. В бивша Югославия е печелил три титли и една Купа, докато в Германия е ставал шампион и три пъти е печелил Купата. С Алба е спечелил и Купа Корач, докато това състезание е било под егидата на ФИБА.
С екипа на националния отбор на Югославия е спечелил сребро на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г., злато на Световното първенство в Атина през 1998 г., както и цели четири медала от Европейски първенства – злато през 1995, 1997 и 2001 г., и бронз през 1999 г.
Треньорският му път го е водил през Кьолн, Киев, Туров, Донецк, Алба, Локомотив Кубан, Монако, Цървена звезда и отново Монако, с който е играл на Финалната четворка на Евролигата през 2023 г. По време на кариерата си е печелил трофеи във Франция, Русия, Германия и Украйна.
Следвай ни:Снимки: Imago
