Бьорн Борг разказва за алкохола, наркотиците и паник атаките

Бьорн Борг започва автобиографията си със заглавие "Сърцебиене" с история за това как е бил откаран по спешност в болница в Нидерландия през 90-е години на миналия век, след като е предозирал "алкохол, наркотици, хапчета - моите предпочитани начини за самолечение", а шведският тенисист го завършва, като разкрива, че е бил диагностициран с рак на простатата.

"Добре е", каза 69-годишният Борг в скорошно видео интервю за АП от дома си в Стокхолм, "да имаш добро начало и добър край".

Книгата от 292 страници, която ще бъде издадена в САЩ от Diversion Books на 23 септември, съдържа разкрития за любовния му живот, различни приключения и подробни спомени на 11-кратния шампион от Големия шлем за конкретни мачове.

Известен с това, че е склонен да крие много неща, Борг пази много за себе си по време на кариерата си, както и след като изненадващо се оттегля от спорта на 20-годишна възраст.

Той връща читателите към времето, когато, след като загуби финалите на "Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ през 1981 година от Джон Макенроу, Борг осъзнава, че е свършен.

"Всичко, за което можех да мисля, беше колко нещастен е станал животът ми", пише той.

Той беше на 25 години и макар че за кратко се завърна към тениса, никога повече не участва в турнир от Големия шлем.

След финала на Откритото първенство на САЩ през 1981 година - турнир, който никога не спечели, Борг взел няколко бири и седнал при басейна в къща на Лонг Айлънд, където негови приятели планирали парти, за да отпразнуват победата.

"Не бях разстроен или тъжен, когато загубих финала. Мразя да губя. Главата ми се въртеше и знаех, че ще се оттегля от тениса", каза той пред АП.

Борг пише за детството си и за отношенията си с родителите си, а по-късно и с децата си. Той разкрива за това как си е спечелил прякора "Леденият Борг" заради спокойствието си на корта – често сравняван от феновете с по-пламенните Макенроу и Джими Конърс. И Борг пише, че това не се е случило "органично", а по-скоро чрез "горчивите преживявания" на 12-годишно дете.

"Държах се толкова лошо на тенис корта. Псувах, държах се по най-лошия начин, който можете да си представите", спомня си той във видео интервюто.

Борг каза, че родният му тенис клуб го е наказал с шест месеца и когато се е върнал, "не съм си отварял устата на тенис корта, защото се страхувах да не ме накажат отново".

"Трябваше да контролирам чувствата си...  Не можеш да направиш това за една седмица. Отне ми години, за да разбера как трябва да се държа на корта", добави легендата.

Борг пише за своите паник атаки и употребата на наркотици, която според него е започнала през 1982 година.

"Първия път, когато опитах кокаин", казва той в книгата, "изпитах същия вид вълнение, което получавах от тениса".

Той пише и за "най-лошия срам от всички", който според него се е случил, когато е вдигнал поглед от болнично легло в Нидерландия, за да види баща си. Борг също така пояснява, че по-ранно предозиране, през 1989-а в Италия, е било случайно, а не опит за самоубийство.

"Глупаво решение да се замесваш с подобни неща. Наистина те съсипва", каза той пред АП за наркотиците.

"Бях щастлив да се откъсна от тениса, да се откъсна от този живот. Но нямах план какво да правя . . . Нямах хора зад гърба си, които да ме водят в правилната посока", коментира още бившият тенисист.

Като цяло, Борг рисува картината на един доста добър живот. Получава контузия на рамото при каране на водни ски преди Откритото първенство на САЩ през 1977 година. Смъртни заплахи по време на Откритото първенство на САЩ през 1981 година. Получаване на пари в брой... и грабеж под дулото на пистолет. Жена, която твърдяла, че той е бащата на сина й. Хвърляне на монети от зрители в Рим, което го кара никога да не се върне там.

Това не е типичната спортна автобиография, защото се споменават имена като Ясер Арафат, Доналд Тръмп, Нелсън Мандела, Тина Търнър и много други.

"Хората ще бъдат много изненадани какво наистина се е случило. За мен да разкрия след всички тези години, всичко, през което преминах, преминах през някои трудни моменти, за мен е облекчение да напиша тази книга. Чувствам се много по-добре... Вече няма тайни", завършва Борг.