Мбапе: Ако нямах тази страст, отдавна щях да съм се отвратил от футбола

Звездата на Реал Мадрид и Франция Килиан Мбапе даде обширно интервю пред списанието на “Екип”, в което говори искрено по различни теми като тези за раздялата му с бившия му клуб Пари Сен Жермен, личния му живот и отношението му към футбола и парите.

За триумфа на Пари Сен Жермен в Шампионската лига

Имам приятели в отбора и хората, които ме познават, знаят, че приятелството е важно за мен. Не можеш да плюеш по отбор, където са твоите приятели, дори и да не става въпрос за ПСЖ. Моята история там обаче приключи и си тръгнах без съжаления. Нещата, които съм направил зле, също са част от моята история. Когато играех там, бяхме много близо, достигнахме два полуфинала и един финал. Ние обаче не ги спечелихме и моето време отмина. Реал Мадрид ми се обади, а това винаги ми е било мечта. Можех да отида там още преди това…

Разбира се, давайки си сметка, можете да си помислите, че съм пълен неудачник, че си тръгнах точно преди триумфа в ШЛ (смее се - б.р.). ПСЖ се подсили доста добре и се доближаваше все повече и повече… Загубихме срещу Борусия (Дортмунд), отправяйки 40 удара, осем от които бяха в гредите… Честно казано, продължавам да нямам обяснение как не продължихме напред тогава. Това беше втората година на Луис Енрике в ПСЖ, като отборът не се промени, а вместо това се подсили добре със страхотна трансферна селекция, най-вече с Уилян Пачо… В Ла Лига също загубихме титлата, но Барселона направи силна година. Пропиляхме възможности в мачове, които изглеждаха по-лесни. Когато навлезеш в детайли, виждаш, че има доста обяснения.

За съдебната битка с ПСЖ за прословутите дължими 55 млн. евро

Това е мое право като работник. Съдебният процес създаде впечатлението, че исках да навредя на ПСЖ. Аз обаче бях подписал трудов договор и исках да ми бъде платено. Нямам нищо против ПСЖ и обичам този клуб, имам приятели там. Но това е единсвеният начин да си получа дължимото, което съм си заслужил с пот на челото. Искаш или не, това е положен труд. Но още когато бях в ПСЖ, знаех, че няма да ми платят. Когато парите не идват, това си личи. Можех още тогава да вдигна скандал, но си казах, че не си струваше. Но когато виждаш, че не ти плащат, в даден момент трябва да реагираш. Ако всичко това можеше да се уреди в офис, щях да отида и да си взема заплатата, а тази история нямаше да съществува.

За “Златната топка”

Тази година няма да я спечеля, но също така не мога да избера измежду двама мои приятели: Ашраф Хакими и Усман Дембеле. Това, което е от значение, е, че получават признание за тяхното представяне. При всички случаи, ще се радвам и за двамата.

За брат си Итън Мбапе

Когато разбрах, че той иска да е халф, това беше голямо облекчение за мен. Така щяхме да избегнем безсмислените сравнения. Боях се да не го засенча във футбола, но не и в живота. Аз съм неговият по-голям брат, така че винаги трябва да го закрилям.

За националния отбор на Франция

Настоящият състав е най-талантливият, който съм виждал, и е с най-голям потенциал, въпреки че все още не е най-силният. На всяка позиция имаме титуляри в най-добрите клубове в света. Така че просто трябва да си свършим работата. Този състав 100% има потенциала да е най-добрият. постоянно си мечтая за финала на Мондиала на 19 юли догодина: сутрин, обед и вечер.

За Зинедин Зидан като възможен селекционер на Франция

Никой не може да му откаже, само той е способен да каже “не”. Ако той е селекционерът - добре. Ако е някой друг - пак добре. Зидан е история, която се случва само веднъж. Той е единственият в историята на френския футбол, който има почти всички права. Можеш просто да се възищаваш на неговата слава. Но когато погледнеш днешните френски спортисти, всички са унищожавани от общественото мнение. Това е положението и трябва да го приемеш.

За това дали има право на провали

Не, но точно затова съм високо ценен. Приемайки всичко това, ти ставаш издръжлив и винаги искаш да печелиш. Никога не съм искал да приемам провала, така че не ми пречи, че ме критикуват заради него. Аз самият съм много взискателен към себе си, даже по-взискателен от повечето хора, така че го приемам с голямо спокойствие.

За това дали парите могат да го съсипят като Пол Погба

Да, възможно е. Колкото повече пари имаш, толкова повече са и проблемите ти. Има хора, които не виждат, че животът ти се променя. Те искат да запазят представата за теб, когато си бил дете и си бил заедно с тях, но вече не си същият човек. Имаш отговорности, ангажименти, работа и сметки, за които да се грижиш.

Ако някой те придружава по пътя, това е чудесна история. Добре е да израснеш и да достигнеш върха със същото семейство и с основа на доверие. Но понякога това не функционира и трябва да можеш да го кажеш. Това не означава, че връзката се е скъсала, а че просто не работи. По-трудно е да го кажеш, отколкото да го направиш, като това е проблем, пред който се изправят доста спортисти и личности.

Аз съм фаталист във футболния свят, но не и в живота, защото той е прекрасен. Футболът е това, което е. Обичам да казвам, че хората, които идват на стадиона, имат късмета просто да дойдат и да наблюдават един спектакъл, без да знаят какво се случва след кулисите. Честно казано, ако нямах тази страст, футболният свят щеше да ме е отвратил преди много време. Дано имам син, който мрази футбола. Дано децата ми да мразят футбола (смее се - б.р.). Но, за съжаление, мисле, че топката никога няма да е далеч от тях… При всички случая никога не бих препоръчал на сина ми да се занимава с футбол.

За това дали му липсва баланс заради липсата на съпруга

Не, не, защото така съм решил. Всеки изгражда своя живот по различен начин. Аз съм наясно, че футболът е моят живот, и искам да се възползвам максимално от моята кариера. Може и да съм сбъркал… (смее се) Може и да съм имал право. Само бъдещето ще покаже или Бог в точния момент. Когато човек прави избор, резултатът е лесен за приемане.

За това дали има свои придворни

Не, не, никога не съм бил крал. Имах късмета да спечеля много пари, но никога не съм се възприемал за крал - да ми се дава пълна свобода или да ми казват “да” на всичко. Когато се налага, трябва да казваш “не”. Моите роднини даже казват по-често “не”, отколкото “да” (смее се - б.р.). Затова винаги се изненадвам, щом кажат “да”.

За последния път, в който е плакал

Аз плача само когато съм контузен. Предполагам, че по един или друг начин, загубите си ги заслужаваш. Но никой не заслужава да получи травма. При загубите обаче горе-долу имаш някакво влияние. Въпреки това последният път, в който почти се разплаках заради футбола, беше когато загубихме от Манчестър Сити на реванша в полуфиналите на Шампионската лига през 2021-ва. Тогава не играх и почти се разплаках, защото… се чувствах безполезен. Бях на пейката и се чувствах сякаш съм спечелил ВИП конкурс. В подобни моменти с какво си различен от милионите зрители по телевизията? С нищо.

Снимки: Gettyimages