Бившата националка Мира Тодорова поема към далечна Япония през новия сезон, като ще се изявява в елитния Викторина Химеджи.

Волейболистката, която играе на поста централен блокировач, е втората българка, която ще облече екипа на отбор от страната на изгряващото слънце.

Мира Тодорова даде специално интервю пред BGvolleyball.com, в което говори за трансфера, първенството, равносметката за сезона в Румъния. В следващите редове ще разберете още - липсва ли й националния отбор и как оценява представянето на "лъвиците" на световното.

Впускаш се в ново предизвикателство в кариерата ти. Какви са емоциите преди новия сезон?

Да, този сезон се впускам в непознатите води на азиатския волейбол. Чувствам се доста емоционално. Предизвикателството е голямо и това ме кара да се вълнувам много повече за предстоящия сезон.

Защо избра именно Япония?

Винаги съм имала интерес към Япония не само откъм волейбол, но и като страна и култура. В миналото, когато сме участвали в турнири с националния отбор, често си мислех “В бъдеще ако имам шанс да играя в тази страна, с удоволствие бих приела”.

А този отбор?

Основната причина да подпиша в този отбор, бе треньорът Авитал Селинджър. Работили сме заедно във Волеро и когато той се свърза с мен, нямаше как да откажа възможността да работя още един сезон с него.

Какво знаеше за първенството, преди да подпишеш?

Първенството е по-различно от гледна точка на брой мачове, които се играят. Системата вече е същата като европейската. Играе се на принципа домакинство и гостуване всяка седмица. Разликата е, че се играят два мача подред срещу един и същ отбор. Волейболът е по-бърз, динамичен и техничен. Изисква се много сила и издръжливост.

Ти си едва втората българка, която ще се изявява в Страната на Изгряващото слънце.

Да, и приемам това с голяма отговорност и чест. Вярвам, че доброто впечатление създава повече пътища за нашите състезатели към Япония.

В този ред на мисли - разговаряла ли си с Емилия Димитрова по въпроса?

Не, не сме разговаряли.

Какво мисли семейството ти за промяната?

Както аз, така и моето семейство, сме буря от емоции. Те са много щастливи и развълнувани. Винаги са ме подкрепяли безкрайно, независимо по какъв път поемам. Благодарна съм им за всичко, което са направили за мен. Без тях тази мечта не би станала реалност.

С Нася Димитрова ще бъдете съпернички, в националния бяхте съотборнички.

Не за пръв път с Нася сме съпернички и играем в едно първенство. Винаги сме се уважавали както на терена, така и извън него, независимо дали сме съотборнички или не. Смятам, че и двете знаем как спорта може да те постави в необичайни ситуации, но въпреки всичко българите трябва да се подкрепяме навсякъде по света.

Какви, смяташ, че са най-съществените различия в азиатския волейбол?

Със сигурност по-бърза игра и по-дълги разигравания.

Кое е нещото, което нямаш търпение да опознаеш в Япония?

Япония е страна с богата култура и история. Нямам търпение да опозная хората и тяхната култура отблизо.

А кое е нещото, което би взела със себе си там задължително?

Електронен четец за книги и вероятно шарена сол (смее се).

Равносметката ти за сезона в Румъния?

Беше доста изтощителен сезон. Загубихме две ключови състезателки в началото и това се отрази много на отборната игра. Второто място не ни удовлетворяваше, но за ситуацията, в която бяхме попаднали, бе приемлив резултат.

Отново не си в националния отбор. Липсва ли ти тръпката?

Да, със сигурност ми липсва. Цяло лято следя и подкрепям националните ни отбори.

Сега се играе световно първенство - гледа ли мачовете ни?

Да, разбира се. Не изпусках мачовете на нашите момичета.

Смяташ ли, че можеше да се представим по-добре?

Групата не беше лесна със сигурност, но въпреки това вярвах, че има шанс за класиране по-напред. Като страничен наблюдател не мога да кажа повече. Отборът и треньорския щаб знаят най-добре какво се случва в отбора и тепърва ще се правят анализи и оценки на представянето. Едно знам със сигурност - че всички те дават всичко от себе си и искат да представят страната ни по най-добър начин.

Пожелай нещо на феновете.

Пожелавам им да са много здрави и нека знаят, че тяхната подкрепа е значима и се усеща винаги в трудните ситуации!

Следвай ни: