Продължаваме с волейбол в рубриката ни "45 години шампиони", посветена на олимпийските игри в Москва'80. Той е човекът с най-меката и точна ръка в българския волейбол. Диригентът от Йоаким Груево.

Разпределителят Стоян Гунчев е най-младият в отбора на Тодор Пиперков в Москва. Титуляр е на финала срещу СССР.

Казва, че добрият плеймейкър трябва да е алтруист. Играе за другите. Трябва да познава характеристиките на съотборниците си, да може да има добра преценка и с течение на времето да се превърне в лидер на отбора. И той го прави!

Дебют

Дебютира с националната фланелка през 1978 г. на световното първенство в Италия. Бронзов медалист от Евро 1983 в Берлин. 8-кратен шампион на България с екипа на ЦСКА - един от най-добрите разпределители в историята на клуба. Има два безценни бронза с екипа на "армейците" - за КЕШ и КНК.

Най-решаваща роля в кариерата му изиграва Васил Симов, обръщайки тотално представите му дори в технически план как трябва да се развиват нещата. "Имаше друга визия и аз на 18 години започнах да уча нови технически елементи – подавания с високи ръце, с отскок. Неща, които не бяха характерни за Пловдив. Затова и оказа най-голямо влияние именно той за мен", спомня си Гунчев.

През сезон 1987–1988 г. играе в Младост Загреб, където става вицешампион и печели купата на Югославия.

Контузия прекратява кариерата му в Италия и той се отдава на треньорската професия. Там работи във Флоренция и става вицешампион на Европейската конфедерация като треньор с Романели.

След това, през първенството 1999–2000 г., поема женския състав на ЦСКА и го прави шампион и носител на Купата на България след 10-годишна пауза. През сезон 2001/02 работи в Лоди, Италия.

Открит е от треньора на Стефка Костадинова

"Олимпийските игри са най-голямото състезание за всеки един спортист. На откриването не присъствахме, защото имахме мач на следващия ден. Най-яркият спомен, разбира се, е сребърният медал. Аз бях най-младият в отбора. Олимпийската година беше най-слабата ми година. И за мен, и за ЦСКА. Във вътрешното първенство бяхме трети или четвърти станахме. Не съм много сигурен, но беше най-слабата.

Тогава в отбора се говореше, че ако не си първи, си никой! Имаше Управителен съвет на федерацията, след който ме изпратиха в "Б" отбора. Треньорът Пиперков ме повика и ми каза: "Виж, отиваш с "Б" отбора, обаче аз ще те взема..." "Викам айде, пак ме отсвириха." За Балканиадата ме извика и така попаднах в националния отбор.

Москва'80

Националите са в група с домакините от СССР, Куба, Чехословакия и Италия. България стартира с успех над Куба с 3:1 (7, 8, –6, 8). Във втория мач на колене е и Чехословакия – 3:0 (12, 5, 7). В третия мач Гунчев и компания падат от домакина СССР с 0:3 (–6, –8, –10). В последната решителна среща България побеждава Италия с 3:1 (9, 9, –6, 9).

В полуфиналите България се изправя срещу Полша – олимпийския шампион от Монреал ’76. Поляците са на колене – 3:0 (13, 13, 7).

Така „лъвовете“ се класират за първия си и засега единствен финал в олимпийския турнир по волейбол. В него България се опълчва на домакина СССР, успява да вземе гейм, но губи с 1:3 (–7, –13, 14, –11) и се прибира със среброто.

Стоян Гунчев е част от отбора, донесъл историческото сребро за българския волейбол. България има още две четвърти места от олимпийски турнири – Мюнхен ’72 и Лондон 2012 – но така и не успява да спечели нов медал след московските игри.

„Трудно ли? Едва ли е трудно за спортист, който за това мечтае. Спортният живот е свързан с трудности – с преодоляване на режим, с подготовка, със съзнателно отношение към тренировъчния процес и ред такива неща, които са задължителни“, споделя Гунчев.

Ванга в олимпийското село

„Имаше един ваш колега – Петко Асенов, фотограф в БТА. Снима ни всички 12 в отбора с една топка в средата и каза: „Хайде да ви орисам и ще вземете медал!“ – като Ванга ми звучеше. Истината беше, че отборът ни беше класен, а разковничето – мачът с Куба. Бяхме играли четири контроли с Куба – 3:0, 3:0, мачкаха ни. Говорихме си, че ако се случи да бием Куба, ще се класираме добре. Така и стана. И оттам Чехия, Полша и финалът със СССР...

Всички в отбора бяха по-големи от мен. Изпитвах страхотен респект към тях. По-близък бях с Петко Петков, Стефан Димитров, а с Христо Илиев бях в една стая“, разказва Гунчев.

В Москва успява да събере значки от всички делегации на олимпийските игри, без две. Има и хоби – ходи с фотоапарат „Етюд“ и снима мускулести крака. „Бяхме в един блок с Нигерия. Снимах им краката. Цели ленти имах. Структурата на всеки атлет е различна – баскетболисти, лекоатлети, Стефка Костадинова...

Нищо не е универсално. Серия от ленти бяха, но не мога да ги намеря сега. Беше ми хоби на млади години“, усмихва се големият разпределител и горд баща на две дъщери - едно от лицата на bTV Гергана Гунчева и Маргарита Гунчева - разпределителка на женския ни представителен тим (U21), който стана четвърти в света на завършилото в неделя, 17 август световно първенство в Индонезия.

Стоян Гунчев със сигурност ще остане в историята като символ на точност и отдаденост.

btvsport.bg

Следвай ни: