Представителният тим на Левски е в Баку, където очаква по-късно днес един важен мач. Много важен за класирането на плейоф в турнира Лига на конференциите. Съперник днес е Сабах, а утрото в Баку е горещо и влажно. Преди години чужденците са били стъписани от мириса на петрол и производните му след съответните химически процеси при стъпването си в столицата на Азербайджан. Всъщност именно петролът и огромната привлекателна сила към тези места. Дизелът е по 1,20 лв литърът, бензинът е по левче. Което предразполага автомобилният трафик да е ужасен, особено в пиковите точки на деня. Малко са возилата от съветско време, които може да бъдат видени в крайните квартали, останалото е най-доброто, което предлага азиатския автомобилен пазар. С огромен дял на китайски електромобили. Разцветът на тази територия е далеч преди преди съветско време. И там някъде е историята с братята и Алфред Нобел. Той, Лудвиг и Робърт са тези, които основават първата чуждестранна нефтена компания в Баку. Става дума за 1873 година, а Алфред Нобел (най-вече известен с изобретяването на динамита) е един от акционерите в компанията на останалите от фамилията. Те са живели тук почти три десетилетия, за да развиват успешен бизнес. Със завещанието на Алфред и до ден днешен Кралската шведска академия на науките, Каролинския институт и Норвежкия Нобелов комитет връчват престижните нобелови награди.

Сега е друго. Ситито е стъклено и лъскаво с модерна архитектура. В стил Дубай. От всяка точка се виждат Огнените кули, които са архитектурен ансамбъл от три небостъргача. Впечатляващи са по тъмно, когато центърът на Баку е светлинна феерия. Кулите представляват огнени езици, какъвто е и гербът на града. В тези сгради има жилища, банка и бизнес център. Денонощно в специално изградения парк наблизо е гъмжило от туристи. Тузарските хотели са пълни, офисите работят денонощно, заради международните си ангажименти. Азербайджан продължава има важна роля не само в региона. Независимо от сериозните разногласия със съседна Русия в последните седмици (в тази връзка всеки гид не пропуска да покаже мемориала на загиналите азери при провъзгласяването на автономията от СССР в началото на деветдесетте години на миналия век). Признаваме, че огромните залежи на газ и нефт са много важен коз в сегашно време. Днес обаче си мислим за футбол, пък и за спорт. Всъщност Баку е един от малкото градове на планетата, които са напълно готови още другата седмица да приемат домакинство на олимпийски игри. Невероятна спортна инфраструктура бе изградена тук преди десет години, когато столицата на Азербайджан бе домакин на първите Европейски олимпийски игри. Тогава местните изумиха с лукса и дори с нововъведения. Участници на десетки големи спортни форуми и до днес разправят, че именно тогава за първи път е имало достъпен интернет дори в обслужващите автобуси. Олимпийският стадион често е даван за пример като архитектурен образец за спортно съоръжение, ала в момента той почти не се използва. Говори се, че за Европейските олимпийски игри са похарчени 100 милиона долара.

Точно след месец пък централната стара част и крайбрежният булевард на Баку ще бъдат затворени, за да се превърнат отново в писта за кръг от Формула 1. Бързите болиди се впускат тук в луда градска надпревара от 2016 година. Стартът определено е от най-атрактивните в календара, дори някой наблюдатели го сравняват с класическите гонки по улиците на Монте Карло. Билетите тръгват от 200 долара нагоре и отдавна са изкупени. Изграждат се и допълнителни трибуни. По традиция спортният министър на Азербайджан разрешава на собствениците на имоти около трасето да дават под наем балконите си в деня на състезанието. В момента върви трескава подготовка на трасето. Подвижните трибуни вече са изградени, поставени са и бетонните блокове с огради покрай булевардите, където ще летят асовете във формулата. За Баку това състезание е повече от престиж, всеки таксиметров шофьор пък се чувства длъжен да ви прекара поне по една от отсечките с обяснението, че някъде след завоя е големият финал. А той, където са и боксовете, е точно пред входа на хотела, където са настанени футболистите на Левски.

Както вече стана дума олимпийският стадион се използва само в определени случаи, затова Левски днес ще гостува на малкия Bank Respublika Arena в покрайнините на града. Стадионът се намира недалеч от забележителното розово солено езеро Масазир. Невероятно място за разходни, но където е строго забранено да се къртят плочки от солта по брега. Ако това изобщо има някакво значение… Кварталът обаче е далеч от стандартите на центъра. Мирише на петрол и е за хора, които все още тачат лада петица за кола. Няма специален повод, за да обръщаме сериозно внимание на футбола в Азербайджан, тъй като успехите са скромни засега. Пари е видно, че има в изобилие и това, което направи точно преди година и един ден (13.08.2024) Карабах с Лудогорец (7:2) в Разград (вярно, в продълженията на един странен мач), е повече от показателно. Определено Сабах е на друго ниво и това се видя преди седмица във врящия котел „Георги Аспарухов“. Но сините трябва да са нащрек до последната секунда.

Азербайджан все още бива асоцииран с футболната философия на бившия СССР. Методиките се променят, ала до голяма степен философията остава, макар все по-важна роля да играят чужденците. Нека да си припомним какви сблъсъци през годините имаха сините на Източния футболен фронт в континенталните надпревари. Разбира се навремето имаше много политика в тези мачове, но резултатите остават за историята. Началото е с двубоите срещу украинския гранд Динамо Киев през 1980 година, който Левски отстрани след две ремита в турнира за Купата на УЕФА. Епични битки бяха (отново зарази политиката) срещите между момчетата на Васил Методиев с Днепър. Победа в София с 3:1 и гол на сегашния собственик на Левски Наско Сираков, след това 0:2 в реванша и отпадане от КЕШ. В този реванш Емил Спасов пропусна дузпа. Преди това Левски бе елиминирал шампиона на ФРГ Щутгарт. През сезон 2002-2003 сините отстраниха Сконто Рига, но в Шампионската лига отпаднаха след две поражения с по 0:1 от Динамо Киев. Само след дванадесет месеца Левски изхвърли ФК Атърау от Казахстан в турнира на УЕФА. През ноември 2005 година Левски гостува в битка от груповата фаза на ЦСКА в Москва и загуби с 1:2, като попадението за столичани бе на Домовчийски. Стигаме до сезон 2008 - 2009 година и отпадането от БАТЕ Борисов в пресявките на Шампионската лига. Следващият сезон Левски за първи път посети столицата на Азербайджан, за да се изправи срещу шампиона ФК Баку. 0:0 (28 юли 2009 година, стадион "Тофик Бахрамов", треньор Ратко Достанич, състав: Георги Петков, Живко Миланов, Юсеф Рабех, Елин Топузаков, Веселин Минев, Владимир Гаджев, Георги Сърмов, Зе Соареш, Седрик Бардон 90' – Виктор Генев, Христо Йовов 72' – Георги Христов, Дениран Ортега 79' – Николай Димитров) край бреговете на Каспийско море и рутинна победа с 2:0 у дома класира българските първенци, за които следваше сблъсък с Дебрецен. В реванша у дома голмайстори за „сините“ са един от сегашните шефове в клуба Христо Йовов и Георги Христов, направил после кариера по терените на Съединените щати. Сезон 2013 – 2014 няма да се помни с добро от феновете на Левски заради отпадането от казахстанския Иртиш Павлодар в първия квалификационен кръг на Лига Европа. Сега наред е Сабах и поредната синя битка на Източния фронт.