Майкъл Конлън е жертва на аматьорската боксова система, и то до такава степен, че тя му коства златния медал на Олимпийските игри в Рио през 2016 г. Той вярва, че професионалният бокс е дори по-опасен от аматьорския, пълен с още повече „акули“.

Конлън (19 победи, 3 загуби, 9 с нокаут) ще се качи на ринга в Дъблин за първи път като професионалист на 5 септември срещу Джак Бейтсън в 3Arena.

Двукратният олимпиец се смята, че е ограбен от съдиите във финала в Рио, където загуби от Владимир Никиитин – когото по-късно победи на професионалния ринг. Разследване на МОК за начина, по който AIBA управлява олимпийския бокс, доведе до изключването на организацията от олимпийските игри. Впоследствие AIBA се преименува на IBA, смени ключови фигури и сега прави стъпки и в професионалния бокс. Конлън ще следи с интерес как ще се развие ситуацията.

„Професионалният бокс е по-зле, защото в аматьорския боксов свят решенията, а бих добавил и употребата на допинг до известна степен, не зависят от теб“, казва Конлън пред BoxingScene. „Когато си в аматьорска система, имаш мач и после пак мач след седмица. Загубите не са фатални. Но в професионалния бокс залогът е животът на хората, тяхната възможност за печалба, бъдещи хонорари. След загуба следващата им сума е много по-малка.“

Конлън обяснява, че в професионалния бокс боксьорите харчат много от парите, които печелят, за да се развиват – трябва да плащат за спаринги, хотели, пътувания и др. В аматьорския спорт всичко това е покрито. „В професионалния бокс прехраната ти зависи от решенията на съдиите, подкрепата от промоутъри, от допинг… Има толкова много непредвидими фактори – не знаеш кой точно ще те прецака.“

Конлън участва на Олимпиадата в Лондон 2012 г. и остана аматьор още четири години с надеждата да спечели злато в Рио и да го превърне в доходоносна кариера. Доходната кариера все пак дойде – но след скандално вдигнат среден пръст към съдиите, които подариха победата на Никиитин.

Но ирландецът не съжалява, че е останал още четири години аматьор:

„Това не беше грешка – точно тези четири години ми донесоха парите, които спечелих. Инцидентът в Рио, това че не взех златния медал, ми донесе повече пари, отколкото ако бях го спечелил. На моите галавечери имаше златни и сребърни медалисти, които бяха в подгряващите мачове. А аз бях основното име.“

Известността, която му донесе вдигнатият среден пръст, бе различен вид слава. Жестът стана вирусен и десет години по-късно все още се свързва с него.

„Бях известен в целия свят, още преди да съм хвърлил първия си удар на професионалния ринг. Още в дебюта си в Америка разпродадох зала. Това не се случва дори със златните медалисти.“

Въпреки това, той никога не е искал да печели пари конкретно от средния пръст – въпреки че е обсъждано да има тениски, гумени ръце и други подобни.

„Все още го правя по снимки, хората искат това от мен, но не искам това да е всичко, което ме определя. Това ме направи известен – но не искам само с това да ме помнят.“

Следващият му мач срещу Бейтсън в Дъблин би могъл да напълни залата и с гумени ръце, вдигнали среден пръст – но Конлън предпочита да се откаже от тази асоциация.

„Щеше да е забавно“, усмихва се той. „Но това е трик. А аз не искам да остана в капана на трика.“

Следвай ни: