Легендата Ханзи Мюлер пред Sportal.bg: От ЦСКА го раздаваха като туристи и ги бихме с 3:0 в преиграването

Германската футболна легенда Ханзи Мюлер даде интервю пред Sportal.bg. Бившата звезда на Щутгарт и Интер е в България, за да участва в благотворителния турнир по голф край Разлог, организиран от фондация "Национали 94". Събраните средства ще подпомогнат детската кардиологична клиника в София. Бившият номер 10 на Германия е европейски шампион от Рим'80 и сребърен медалист от световното първенство през 1982 г. Мюлер се върна и към 1986-а, когато носи екипа на Сваровски Тирол срещу ЦСКА. В първата среща отборът на Димитър Пенев повежда с гол на Христо Стоичков, но след това италианският рефер Карло Лонги прекратява мача заради дъжд. На следващия ден австрийският тим вкарва три безответни гола в мрежата на Георги Велинов. На реванша в София "армейците" бият с 2:0 след попадения на Лъчезар Танев и Емил Костадинов, но отпадат с общ резултат 2:3.

"От мачовете ми срещу българи, този сблъсък с ЦСКА в турнира за Купата на УЕФА е номер 1. Да, говоря за мача през септември 1986 г. Губехме с 0:1 у дома, но мачът беше прекратен поради дъжд. Имам интересна история за разказване, свързана с тази среща. Семейството ми живееше в Иглес, точно над Инсбрук се намира. Отборът на ЦСКА беше отседнал в хотел там, много близо до нашата къща. На градския площад в Иглес има малко игрище, където са наредени шахматни фигури. Момчетата от София се смееха, всичко им беше наред, при тях положението беше като: всичко е точно, играем пак тази вечер, ще ги елиминираме. На практика - като туристи. Жена ми се прибира вкъщи, обажда ми се и казва: "Момчетата от София са щастливи, щастливи, мислят си, че всичко ще е лесно тази вечер".

Казах това преди мача в съблекалнята на моя отбор. Казах на момчетата и на треньора: "Жена ми ги видя, вече празнуват". И това беше още една причина да покажем още повече решителност и да дадем всичко от себе си, и тогава успяхме да спечелим с 3:0. Продължихме в следващия кръг, губейки с 0:2 на реванша. Странното е, че щяхме да отпаднем, ако първият мач не беше прекъснат ден по-рано заради силния дъжд. През този сезон играхме още срещу Стандард Лиеж, Спартак (Москва), Торино и ИФК Гьотеборг. Стигнахме до полуфиналите на Купата на УЕФА! За Австрия това беше сензация, беше невероятно нещо. Никой не си спомняше, че на практика бяхме отпаднали срещу ЦСКА, но мачът беше прекъснат и затова поехме по този път. Това беше първата ми среща с Христо Стоичков. Играх с него в мач срещу звездите на Европа в Рим през 1992 г. Там се опознахме, станахме по-близки", разказа Ханзи Мюлер.

Той се върна и към финала на световния шампионат в Испания, когато германците губят срещу Италия в Мадрид. Ханзи Мюлер взима участие в двубоя срещу "адзурите" на Енцо Беардзот. "Спомням си думите на Юп Дервал в продълженията на полуфинала срещу Франция, защото бях на пейката. Не играх, защото имах проблеми с коляното, играх само два мача на световното първенство в Испания, но си спомням, че Юп Дервал каза, че винаги трябва да вярваш в себе си. Той ни даде да разберем, че момчетата трябва да излязат на терена в продълженията и да вярват в себе си, да не се отказват, опитвайки се да дадат най-доброто от себе си до края. Получи се равенство 3:3, след което стигнахме до дузпи, това беше голям успех! За съжаление, случи се по-рано онова с Тони Шумахер и Патрик Батистон, за което хората все още говорят днес. Но французите по това време, с Платини, Жирес и Тигана, бяха страхотен отбор.

Успяхме да стигнем до финала, но за съжаление загубихме мача за купата от Италия. Италианците започнаха първенството зле - с три равенства в групата, след което спечелиха срещу Аржентина с Марадона и срещу Бразилия със Зико. Аржентина игра много добре срещу тези велики шампиони. Италия имаше предимство за финала, защото игра полуфинала си ден по-рано срещу Полша в Барселона. Върнахме се много късно през нощта, защото имаше проблеми с полета обратно, пристигнахме в 5 сутринта. По същество загубихме два дни в сравнение с Италия и мисля, че това беше огромно предимство за Италия за финала на 11 юли 1982-ра. От друга страна, трябва да се каже, че те наистина имаха страхотен отбор с толкова много шампиони и заслужаваха тази титла. Но е тъжно, когато стоиш на терена със сребърния медал и видиш Дино Дзоф да вдига този трофей. Това е момент, който няма да забравиш", каза още германската легенда.

"Краси Балъков? Преди всичко ще кажа, че винаги съм му се възхищавал. Защото и двамата играехме с номер 10 в Щутгарт и си спомням, че хората спореха кой е най-добрият номер 10 на клуба за всички времена. Казах, че е Балъков, защото той играе с двата крака. Аз съм левичар, Бала също е левичар, но десният му крак е по-добър от моя. Моят десен е за да сляза от влака, а Бала можеше да играе и с десния.

Затова казах, без никаква завист, че за мен Бала наистина е най-великата десетка на Щутгарт за всички времена. Като човек, като мъж, също му се възхищавам, защото винаги беше и е стъпил здраво на земята. Винаги е на върха, а ти не го възприемаш като голям само заради футболните му качества. Да, приятели сме от много време, преди четири седмици играхме на голф турнир близо до Щутгарт, отново с благотворителна цел - "Ханзи и приятели". Бала беше там заедно със Срето Ристич, това са хубави неща, голфът ни събира", добави бившата звезда на "швабите" и "нерадзурите".