Усмивката на Вашек Поспишил преди дванадесет години в Монреал говори много. Канадецът току-що бе победил Томаш Бердих, играч от топ 10, в оспорван тайбрек в третия сет на турнира от сериите "Мастърс" в родината си и изглеждаше не просто екзалтиран, а сякаш не вярваше на случилото се. Така започва анализът на atptour.com за прекратяването на кариерата на канадеца.

„Не знам какво става сега“, каза Поспишил тогава. „В момента съм добре. Беше доста емоционално, имам предвид, цялата упорита работа, която съм вложил. Да постигна първата си победа над играч от топ 10 тук, пред тази публика, беше изключително емоционално. Трудно ми беше да се контролирам.“

Символично е, че повече от десетилетие след като обяви пристигането си в ATP тура с достигане до полуфинал на National Bank Open, Поспишил сложи край на кариерата си на същия турнир в неделя в Торонто, след като загуби от Факундо Багнис пред възторжена публика.

Това беше специално отбелязване на кариерата на 35-годишния тенисист пред родните му фенове, още една възможност за канадеца да се представи пред семейството, приятелите и почитателите си.

„Това беше просто невероятно пътешествие. Толкова съм благодарен, честно казано, за кариерата, която имах, за възможностите, които спортът ми даде, за хората, които срещнах по пътя и които са приятели за цял живот“, каза Поспишил по време на церемония след мача. „Идвайки от малък град в Британска Колумбия, тогава ми се струваше като някаква неосъществима мечта и сякаш беше съвсем различен свят. Едно нещо води до друго, започваш да се подобряваш, играеш малки турнири, по-големи турнири и изведнъж си тук. Лесно е понякога да загубиш перспектива, че това наистина е сбъдната мечта за мен.“

Поспишил игра в квалификациите на турнир от това ниво тук, в Торонто, през 2008 г. като 18-годишен и оттогава е създал много спомени в кариерата си. През 2014 г. спечели първата си титла на двойки на "Уимбълдън" заедно с Джак Сок, а през 2022 г. помогна на Канада да спечели Купа Дейвис след повече от десетилетие състезания за страната си.

„Третото нещо, което бих казал, е моят пробив в Монреал на турнира от сериите Мастърс“, каза Поспишил в събота по време на пресконференцията преди турнира. „Това беше просто една луда, емоционална седмица за мен и както казах, това беше моят пробив. Това беше първият ми наистина голям резултат на голямата сцена и когато правиш нещо за първи път, то остава с теб малко по-дълго. В такъв момент има повече емоции.“

Бившият номер 1 в света на двойки Даниел Нестор наблюдаваше как Поспишил расте през цялата си кариера, от изгряващ млад талант до някой, който споделя корта с него на някои от най-големите турнири в света. Те дори достигнаха до мача за бронзовия медал заедно на Олимпийските игри в Рио през 2016 г.

„Спомням си, когато за първи път дойде в отбора ни за Купа Дейвис, когато беше на 16, 17 години, беше малко неопитен и просто толкова развълнуван, че е там, винаги е имал страхотно отношение“, каза Нестор. „Видях го как премина от това до това да изведе Канада в Световната група срещу Израел, което мисля, че беше неговият момент на пробив, и след това на практика спечели целия мач… Смятам го за най-добрия универсален играч на Канада, защото е имал успех на сингъл, достигайки топ 30. На двойки стигна до топ 5 и спечели Уимбълдън. Беше впечатляващо.“

Бившият номер 65 в света и настоящ капитан на Канада за Купа Дейвис Франк Данчевич, който тренира Поспишил в продължение на три години, каза: „Познаваме се от много дълго време. Спомням си Васек като юноша, който дойде в тура, когато беше на 18 години, и още тогава можеше да се види, че има много потенциал в играта му. Очевидно никога не си сигурен как някой ще успее в тура, но той имаше невероятна кариера. Започнахме като приятели, когато за първи път се присъедини към отбора за Купа Дейвис [и дойде в] тура, и останахме приятели оттогава. Имах удоволствието да работя с него няколко години през 2019, 2020 и 2021 г. Беше страхотно преживяване и за двама ни и това е просто невероятна кариера, с която да се гордеем.“

Последният мач на Поспишил в неделя вечерта беше емоционален, тъй като беше последният му път, когато се състезава в ATP тура, но беше и празник на кариерата на канадеца. Сега 35-годишният тенисист ще премине към следващата глава от живота си.

Следвай ни:

Снимки: Imago