След като Иван Иванов спечели "Уимбълдън" при юношите и направи цяла България горда, едно постижение остана в сянка. Останал на крачка от финала на свещената трева, е другата голяма надежда на българския тенис - Александър Василев. Пред екип на bTV той и треньорите му разказват за това как се пробива път в най-конкурентния спорт на планетата и това какво е да тренираш с най-големите.

"Не всеки ден искам да съм тук... Ставаш сутрин, тренираш по 4-5 часа, прибираш се, имаш възстановяване. Денят е доста дълъг. Трудно е, но си заслужава. И ако обичаш това, което правиш, ще се получи, но не всеки ден искам да съм тук, понякога и аз искам да си почина, понякога искам да изляза с приятели", споделя Алекс.

Избрал е безмилостен спорт. В него не е достатъчно да бъдеш смел. Трябва чудовищно количество работа, която да свършиш сам.

"Искам да вляза в топ 5. Искам да играя Шлемовете, искам да играя Мастърсите. Искам да имам цялата програма на ATP, да съм с големите. Искам да съм сред тях, искам да съм добър. Това е моята мечта. Да бъда там. Точно там. В топ 5 на света", не крие амбициите си Василев.

Зад гърба си той има осминафинал на Australian Open, 1/4-финал на "Ролан Гарос", полуфинал на "Уимбълдън". За последния турнир от Големия шлем тази година – Откритото първенство на САЩ, целта пред Александър е само една - да играе на финал.

"Вярвам, че мога. Това може би е най-важното в този спорт. Да вярваш, че можеш, да си мотивиран и тогава идват успехите. Важното е да имаш вярата в този спорт. Винаги може още да се подобрявам - дали е на корта днес с форхенда, дали е със сервисите или на някой турнир. Винаги целта ми е да ставам по-добър, винаги казвам, че мога още".

"Самото начало е доста важно. Започнах да тренирам на доста ранна на възраст. Иво Братанов ми даде доста", признателен е тенисистът ни.

Братанов е първият му треньор. "Беше много добре възпитано, жизнерадостно и енергично дете. Може би от 5-6 годишен го познавам. На площадката и малко на шега започнаха нещата, но много бързо се видя в него сериозен потенциал и, че напредва много бързо. Беше запален. Има заложбите за тенисист, много лесно му се отдава. Присъствието на корта за него е много естествено. Той наистина се забавлява и изпитва удоволствие когато играе. Мисля, че върви по стъпките на Григор Димитров. Да се надяваме ще стигне далеч", споделя пред bTV самият Братанов.

В почти 150-годишната история на третия за годината Мейджър - "Уимбълдън", Александър е едва петият българин, достигнал до полуфиналите. Само Григор Димитров, който е негов първи братовчед, обаче се превърна в истинска звезда в мъжкия тенис.

"Най-яркият ми спомен може би беше когато Григор игра на полуфинала срещу Рафа Надал на Australian Open. Няма да забравя, тогава бях тук на тренировка и закъснявах, защото много исках да гледам мача. Всички деца от клуба гледаха мача и не бяха започнали тренировката без мен. Гледах тениса и беше магическо...", не крие емоциите си талантът. "Много ми харесва как той си движи и покрива корта. Колко е елегантен и как играе с лекота. Това гледам да попия, така да кажа, от него."

Трета година поред Александър тренира в шведската академия Good to Great. Черпи опит от изключителни ментори като Микаел Тилстрьом, треньорът на Гаел Монфис. В София плътно до него е треньорът му Махаил Петров.

"Много съм горд. Това е може би най-хубавото нещо за един треньор. Да видя, че целият труд, лишения, компромиси - се отплащат. Най-хубавото е, че мечтите ни са подобни. Моите мечти като състезател бяха подобни на неговите. И най-хубавото нещо е да виждаш как израства всеки ден, с всеки турнир и как сбъдва мечтите си", споделя настоящият треньор на Алекс - Михаил Петров.

В най-конкурентния спорт на планетата, без държавно финансиране, само с подкрепата на семейството. Александър се бори за своето място в тениса.

"И след пет години бих искал да се наслаждавам на живота и да обичам това, което правя", пожелава си Василев.

Следвай ни: