Александра Китипова: Още не осъзнавам титлата, но е нещо много силно!

Продължаваме да мечтаем със сестра ми Лора Китипова ми да бъдем рамо до рамо в националния тим на България, заявява младата световна шампионка

Александра Китипова е по-малката сестра на разпределителката в женския национален отбор по волейбол на България - Лора Китипова. За разлика от сестра си Александра е посрещач, като е една от нашите млади националки - героини, които спечелиха световната титла за девойки под 19 години.

Александра Китипова заяви в интервю за BGvolleyball.com, че все още не осъзнава напълно какво са направили заедно с нейните съоторнички, но го чувства като нещо голямо, а удоволствието е голямо.

Как се чувстваш часове часа след титлата?

Много уморена, но иначе удоволствието е огромно. Много, много хубави емоции. Не само на терена, но и тук на това страхотно посрещане вече на българска земя. Не знам точно как да го определя, но чувството е уникално. Това е нещо което не се преживява всеки ден. Трябва да се изживее. Сега искам да се отдадем на заслужена почивка.„

Осъзнаваш ли какво е тази титла?

Не още не осъзнавам напълно какво се случва. Ще ми трябва време със сигурност да го осъзная. Но знам, че е нещо много много силно и ще ме държи много време.

Получи възможност за изява, смяташ ли че твоето включване спомогнаха за успеха?

Надавам се да съм помогнала на отбора, но това моите съотборнички мога да го кажат, защото аз честно казано не мога да дам добра преценка за тези неща.

Говориш за големи емоции, спахте ли нощта след титлата?

Много малко.

От тук нататък какво предстои за теб в личен план?

Със сигурност една почивка и после продължавам с Марица (Пловдив) за новия сезон.

Говори се, че има интерес към всяка една от вас от чужбина?

Да, така е, но не знам какво да кажа...

Как реагира сестра ти Лора Китипова на този успех?

След мача се прегънахме и плакахме заедно от щастие и от удоволствие. Това беше много емоционален момент.

Мечтаете ли още да играете рамо до рамо в националния?

Да всяка една от нас продължава да мечтае за това. То си ни е стремеж от край време. Но не знаем дали ще се случи..

Пожелание за завършек?

Здраве на всички, защото това е най-важното!