Костакурта: Стоичков беше топ футболист, харесвах много Трифон, победата ви над Германия ни смая

Легендата на Милан и "Скуадра адзура" Алесандро Костакурта даде специално интервю в студиото на Sportal.bg пред главния редактор Владимир Стоянов. Великият защитник има 663 мача и 3 гола за "росонерите", изоставайки по мачове само от Паоло Малдини и Франко Барези. Той е спечелил цели 24 трофея с миланския гранд - седем титли на Италия, пет Шампионски лиги, две Междуконтинентални купи, две Суперкупи на Европа, една Купа на Италия и пет Суперкупи на Италия. 59-годишният италианец може да се похвали с 59 мача и 2 гола с националната фланелка, както и участия на две световни първенства - САЩ`94 и Франция`98. Той говори за дузпата, която направи и не бе отсъдена на полуфинала в САЩ срещу България, за най-успешния национален отбор на България, за Христо Стоичков, както и за триумфите с Милан в Шампионската лига и Италия и още много интересни неща от феноменалната му кариера.

- Здравей, Били, ти пристигна в България за официалното обявяване на партньорството между WINBET и Милан. Какво можеш да ни разкажеш по тази тема?

- Вярвам, че това е една страхотна възможност за по-добри връзки в чужбина. Брандът Милан е много, много голям. Това е едно партньорство, което може да даде възможност на много фенове на Милан, тъй като знаем, че в България наистина има много такива, да бъдат по-близо до отбора, до бранда Милан. За Милан също е много важно да увеличава своята фенска маса по света и да може клубът да бъде максимално близо до тях. Вярвам, че и за WINBET това е добре и наистина се радвам, че ще могат още повече хора да се докоснат до Милан и феновете ни да стават все повече.

- Много хора не знаят, но в твоята славна и пълна с успехи кариера България е важна част. Първият ти мач в Купата на европейските шампиони/Шампионската лига бе в София през 1988 година срещу Витоша, тогавашното име на Левски.

- Да, тогава нашият капитан Франко Барези беше наказан. Треньорът Ариго Саки се спря на мен. Този дебют беше страхотен за мен, защото направихме добър мач. Още в началото Ван Бастен... а, всъщност Вирдис, се разписа и постигнахме хубава победа. Затова съм и привързан към София, тъй като често влиза в моите коментари, когато говоря за дебюта ми в Шампионската лига.

• Няма как да не те попитам за една ситуация, която феновете на футбола в България помнят от полуфинала на Световното първенство в САЩ, когато през второто полувреме ти игра с ръка в наказателното поле, след като Костадинов направи опит да те прехвърли, и не бе отсъдена втора дузпа в този мач за България за евентуалното 2:2. Тук всички бяха много бесни на френския рефер, но помнят и теб за тази ситуация.

- Играх с ръка, да, но истината е, че от този мач помня повече, че получих жълт картон за фаул срещу Христо Стоичков през първото полувреме, който ме вадеше от евентуален финал. Затова бях доста ядосан и гледах да съм максимално концентриран, за да може Италия да победи. Гледах другите неща да ги изключа, но си спомням, че имаше доста полемики след мача от страна на България заради тази ситуация, която ми припомни сега, но я бях изключил от съзнанието си.

- Това беше доста странен момент за теб, тъй като два месеца по-рано пропусна поради наказание финала в Шампионската лига между Милан и Барселона, отново на Христо Стоичков.

- Да, така е, но това не беше голяма драма за мен, защото бях част от най-силния отбор в света. Затова знаех, че с Милан ще имам нов шанс за финал. Ние бяхме толкова силни в този период, че почти всяка година играехме финал, и си казвах: ако няма да играя тази година, ще играя на финала догодина. Докато този полуфинал срещу България ми попречи да играя на финала срещу Бразилия на Мондиала в САЩ, пропускайки възможността да играя на голям финал с националния отбор, което е нещо уникално.

– Какво друго помниш от този Мондиал?

- Помня, че беше ужасно топло. Както можем да видим и сега на Световното клубно първенство, където има невероятни температури. Ние, например, играехме в невероятни часове, като 12:00 часа на обяд. Температурата на въздуха беше около 50 градуса и беше кошмарно за игра. Всичките ни мачове се играха на Изток, докато отборът на Бразилия, с който играхме на финала, игра всичките си мачове на Запад, където температурата беше с десет градуса по-ниска. Мисля, че това им даде предимство във финала, въпреки че срещата се реши с дузпи. Ние обаче вече най-вероятно не бяхме в кондиция да играем добре в този мач.

- Споменахме Христо Стоичков, нашата най-успешна звезда. Какво помниш от сблъсъците с него през кариерата ти?

- Неговата скорост, качеството му да чете ситуацията в точния момент. Техниката му на скорост. Той играеше в отбора, който заедно с нас беше най-силният в света. Беше много опасен футболист, много подвижен, много хитър на терена. Беше завършен футболист. Говорим за един от най-важните европейски играчи в този период. Беше един от тримата или четиримата най-добри играчи в тези години. Но освен Стоичков и Барселона, си спомням, че националният отбор на България беше страхотен. Имахте Красимир Балъков, в защита Трифон Иванов, който аз много харесвах. Това беше един отбор, пълен с технични играчи, които имаха и характер, и манталитет. Този отбор имаше много силен характер. Победата над Германия нас лично ни смая – но не толкова от победата, ами начинът, по който тя бе постигната. Наистина много силен отбор и много труден съперник за побеждаване. Аз я помня като голямата изненада на този Мондиал.

В началото на първенството бяха България и Румъния, но постепенно България направи страхотни неща. И, разбира се, Христо Стоичков беше звездата, но имаше още няколко много силни футболисти.

• Например, с Емил Костадинов се срещахте често на терена заради мачовете между Милан и Порто в Шампионската лига?

- Колко бърз и добър беше и Костадинов. В този период играехме всяка година срещу Порто в Шампионската лига. Наистина и Костадинов беше много опасен.

– Сега вече дълги години си ТВ анализатор. Можеш ли да ни кажеш нещо, свързано с българския футбол, което ти е направило впечатление?

- Аз съм малко изненадан какво се случва с България. Имах късмета, а и малшанса, да играя и срещу Валери Божинов, който е друг футболист от историята на българския футбол и направи добра кариера в Италия. Но съм се чудил защо след 1994 година България не успя да има добър отбор. Срещал съм различни български футболисти — не толкова много, колкото имахте преди 1994-та година, но добри футболисти имаше. На ниво национален отбор обаче явно нещо ви липсва и не се получава, защото играчите ми се струваха добри.

– България за последно игра на голям форум именно с Италия на Евро 2004 година, когато и двата отбора напуснаха турнира в груповата фаза. Вече 21 години не сме се класирали на голям форум.

- Ето това е много изненадващо, защото в България винаги е имало добри таланти. Но това е въпрос, който трябва да ти задам на теб — защо така се получава? (смее се)

– Ти си един от двамата футболисти в историята на Милан, които са печелили пет пъти Шампионската лига с този екип. Разкажи ни нещо повече за първата през 1989 година. След мачовете с Витоша имахте исторически двубой с Цървена звезда.

- Това бе един изключително труден сблъсък. Първият мач завърши 1:1, въпреки че ние имахме много удари към вратата на Цървена звезда. Реваншът бе кошмарен, защото атмосферата беше кошмарна. Белградският “Маракана” ни посрещна по един особен начин. Почти ни уплашиха. Ние бяхме много млади — за някои от нас това бяха първи подобни мачове. Губехме, но за наш късмет падна една мъгла, поради която трябваше да се прекъсне мачът. Според мен, ако двубоят не беше прекъснат, ние отпадахме.

– В този момент Цървена звезда има страхотни таланти и е може би по-добър отбор от Милан, който се изграждаше, за да стане тази машина, в която Саки я превърна.

- Ако се замислим, Звезда стана европейски шампион след три години. Бяха фантастичен отбор. След това притеснение, което имахме първия ден, ние играхме много добре в преиграването. Не ни беше зачетен гол, след като топката влезе с над един метър във вратата. Отборът се уплаши за една много тежка контузия на Роберто Донадони, но в този мач си дадохме сметка, че сме силни и си повярвахме, защото отстранихме един много, много силен тим.

Тогава си дадох сметка, че можем да спечелим Шампионската лига. Именно това бе повратната точка във всички аспекти за Милан. Ако не беше мъглата и бяхме отпаднали, най-вероятно щяха да уволнят Саки. Затова бе много трудна ситуация. От този момент ние се променихме и станахме непобедими.

– Следва историческият полуфинал с Реал Мадрид, където спечелихте с 5:0,  както и еуфоричната победа с 4:0 на финала на “Камп Ноу” срещу Стяуа.

- Ние играхме много добре и срещу Вердер (Бремен) преди това, но в първата среща срещу Реал на “Бернабеу” играхме отлично. Отмениха чист гол на Рууд Гулит. Ние обаче знаехме, че имаме сили да ги отстраним. Първите пет минути те опитаха натиск, но след това ги смазахме. Това донесе уникален ентусиазъм в Милано и “Сан Сиро”, който в онези години побираше повече публика, тъй като имаше правостоящи около терена. Уникалната атмосфера ни помогна да ги разбием. Карло Анчелоти вкара един гол след недобра намеса на вратаря, но след това Гулит, Райкард и Ван Бастен ги разгромихме. Това е една от най-хубавите вечери в историята на Милан.

– Твоят приятел и капитан в онзи период, Франко Барези, казва, че следващият мач — финалът със Стяуа — е най-важният в кариерата му, заради ентусиазма около двубоя, първия триумф в Европа от 20 години и рекорда от 80/90 000 миланисти на стадиона.

- Тогава имаше проблем за румънците при промяната на правителството — не можеха да пътуват и техните билети бяха пуснати в Европа, като феновете на Милан изкупиха всичките. За всички нас, които играхме в този мач, това е най-хубавият. Защото беше първата ни голяма победа, защото имаше уникална еуфория и 90 000 миланисти на трибуните в Барселона. Когато излязохме да загряваме, имаше един неописуем ентусиазъм, от който до ден днешен ме побиват тръпки. Помня го много добре. Имаше една буря от емоции в нас, като аз лично никога повече в моята кариера не съм преживявал подобно нещо. Тогава бяхме много гладни за първата си победа. По начина, по който играхме, по начина, по който ги победихме, тази победа е може би по-голяма от тази срещу Барселона през 1994-та.

Защото това бе първата, и пред 90 000 фенове на Милан, все едно си играехме на “Сан Сиро”, а всъщност бяхме на “Камп Ноу”.

- Следващата година победихте на финала Бенфика (1:0), като от теб тръгна головата атака..

- Много труден мач. Не беше моя асистенцията, но от мен тръгна атаката с едно вертикално подаване към Марко Ван Бастен, който с невероятно отиграване изведе Франк Рийкард за гола му. Тези подавания с този тип футболисти, които имахме, бяха много лесни за нас, защитниците. Истината е, че този мач беше грозен и ние бяхме много изморени. Този сезон ние хвърлихме много енергия в първенството, борейки се до края с Наполи за Скудетото, като имаше големи скандали и извън терена. Затова бяхме изморени, а Бенфика бе доста добър отбор. Не бяха много опасни в атака, но бяха много солиден и компактен тим. Имаха двама много силни централни защитници от Бразилия. Затова имахме наистина нужда от магията на Ван Бастен и Рийкард, за да успеем да печелим трофеи.

- Според Ариго Саки, този успех затвърждава Милан на върха и показва, че тимът влиза в историята.

- Когато печелиш два пъти поред, влизаш във футболна история. Ние вече бяхме наясно, че можем да запишем името си в историята.

– Финалът през 1994-та срещу Барса на Стоичков и Ромарио е наречен от тифозите „Перфектният мач“. При това без да може Фабио Капело да използва теб и Франко Барези заради наказание, а Марко ван Бастен и Жан-Пиер Папен поради травми.

- Тогава решенията на Капело се оказаха ключови. Освен това, провокациите на треньора на Барселона Йохан Кройф ни мотивираха още повече. Отборът ни беше малко подценен, тъй като Барези и Костакурта нямаше да играят, но това отпускане се оказа решаващо, защото бяхме много силни. Не трябва да се забравя, че напред ние играехме с Деян Савичевич, Звонимир Бобан, Даниеле Масаро и Роберто Донадони. Защитниците, които ни замениха, бяха почти национали. По онова време всички в защитата бяхме на много високо ниво. Затова думите на Кройф не направиха друго освен да ни обединят и мотивират до краен предел. Този мач влиза в историята благодарение на Кройф, а не благодарение на нас.

– През 2003-та година идва Шампионската лига след полуфиналите с Интер и финала с Ювентус, където ти вече не си първа младост, но играеш титуляр и в трите мача. Малко хора сигурно помнят, че ти се завръщаш от Ню Йорк, за да попълниш бройката в отбраната, ден преди края на трансферния прозорец през лятото.

- Да, бяхме вече стари. Централните защитници бяха Неста и Паоло Малдини, като имахме малко проблеми на фланга. Така Карло Анчелоти ме сложи десен защитник, за да имаме солидна защита, тъй като и тогава напред имахме феноменални играчи като Кларънс Зеедорф, Руи Коща, Андреа Пирло, Филипо Индзаги и Андрий Шевченко.

Най-вероятно от гледна точка на това, че бе спечелена след победа над градския съперник Интер и един от вечните съперници Ювентус, всички си я спомняме много често.

– На четвъртфиналa тогава бях на стадиона и помня, победихте Аякс в 93-тата минута.

- Да, бяхме почти отпаднали, но Филипо Индзаги вкара.

– Той бе в основаната, но голът се води на Йон-Дал Томасон.

— Да, така е, прав си, той игра последен с топката и всички си мислехме, че е в засада. Но наистина в 93-тата минута бяхме на крачка от отпадане.

– През 2007 г. спечели още една Шампионска лига срещу Ливърпул, в твоят последен сезон.

- Да, тогава всичко тръгна от предварителните кръгове след Калчополи. Но и този трофей го чувствам мой, въпреки че играх малко мачове. Стартирахме срещу Цървена звезда и демонстрирахме, че сме силни, а във финала взехме реванш от Ливърпул след загубата на финала в Истанбул две години по-рано, когато доминирахме изцяло, но загубихме. През 2007 г. нямаха никакъв шанс, толкова бяхме мотивирани да вземем реванш, след като загубихме незаслужено финала две години по-рано от 3:0 до 3:3. Само заради един десетминутен период, в който загубихме концентрация, но определено заслужавахме ние да спечелим през 2005 г.

– Ти си един футболист, спечелил толкова много, но също така имаш и много загубени финали, в които се разминаваш със златото. Само в Шампионската лига имаш три загубени финала - 1993 с Марсилия, 1995 с Аякс и 2005 с Ливърпул.

- Това е доказателство, че ние през онези години бяхме толкова силни, че играхме осем финала, всяка година стигахме поне до четвъртфиналите. Ние бяхме най-силният отбор в света, но е нормално понякога да губиш, тъй като никой не може само да печели. Срещу Марсилия загубихме, но заслужавахме да победим. Срещу Аякс бяхме изненадани от ентусиазма на младите футболисти и се повтарям, но срещу Ливърпул заслужавахме категорично ние. Първото полувреме срещу Ливърпул в Истанбул беше най-хубавото полувреме, което аз помня за Милан в цялата си кариера.

– Може ли този отбор на Милан от 2005 г., който не спечели нищо в този сезон 2004/2005, да е най-добрият от всички, в които си играл, тъй като гледайки състава, всички футболисти са легенди. А ти си играл в трите най-славни отбора на “росонерите” - при Арико Саки, Фабио Капело и Карло Анчелоти.

- Аз играх с много футболисти, които са печелили "Златната топка", но играх и с много футболисти, които заслужаваха да спечелят "Златната топка. Франко Барези" и Паоло Малдини не може да не са печелили "Златната топка", Пирло и Зеедорф са все играчи, които заслужаваха да вземат този трофей.

Наистина, имах възможността да играя със страхотни играчи. Този отбор от 2004/2005 година за мен е този, който играеше най-хубаво и даде най-голям спектакъл – Зеедорф, Пирло, Кака, Шевченко, Малдини, Пипо Индзаги, Креспо, Кафу, Неста.

- Освен това, много опитни на този етап от кариерата им.

- Да, но бяхме още много добре подготвени и много свежи физически. Просто не можем още да разберем тази сензационна загуба от Ла Коруня как се случи (4:1 в първия мач, но загуба с 0:4 в реванша), защото през 2004 година, когато спечелихме титлата в Серия “А”, бяхме с класа над всички отбори в света. Бяхме най-силните в света, но не винаги най-силният печели.

- Ти имаш два трофея за Интерконтиненталната купа и три загубени финала.

- Да, така е, но отборите от Европа винаги са фаворити в тези мачове. Напълно съм съгласен.

- Кои са най-хубавите ти моменти в Серия “А”?

- Помня дебюта ми в Серия “А”, беше срещу Интер и спечелихме 1:0. Франко Барези беше наказан, аз играх на негово място. Много мачове има, които са белязали кариерата ми. Например Скудетото, спечелено през 1999 година в Перуджа — знам, че ти си много привързан към този град — беше много хубаво, защото беше неочаквано. Това е най-неочакваната титла в историята на Милан, но и за нас, тъй като не бяхме най-силният отбор. Този мач за малко да го изпуснем, като няколко минути преди края Кристиан Абиати направи едно невероятно спасяване, когато мислехме, че сме спечелили титлата, и като видях удара, замръзнах, но след спасяването на Абиати при удара на Буки последва огромна радост и затова съм много привързан към този мач.

Тук гледаме много снимки и виждам от титлата през 2004-та година. Много съм горд от представянето си този сезон, защото в последните мачове играх ляв защитник и се представих много добре. Този отбор беше уникален. Може би това е най-красивият Милан в историята. Не знам дали е най-силният, но определено играеше най-красиво.

После виждам тази снимка с "М" от последния ми мач, която символизира Милан, Маргарита, Мартина, Милано — все неща, към които съм силно привързан. Тук се вижда, че съм тъжен, че трябва да се откажа от футбола.

– Какво даде холандското трио - Ван Бастен, Гулит и Рийкард, на Милан, за да може светът да гледа към Милан с други очи?

- Бяха фундаментални, защото имаха бързина и техника. За онзи период беше странно да видиш толкова здрави мъже с такава техника, най-вече Ван Бастен. Рууд имаше невероятна бързина и сила, които правеха разликата. Ние обаче имахме 10 играчи в отбора, които бяхме израснали в юношите на Милан. Това беше тайната според мен. Отборът беше много силно обвързан с клуба и с Милано, като знаеше колко липсват успехите в Милан. Това е за мен тайната. После дойдоха те тримата, които навремето не бяха толкова известни. Знаеше се, че са силни и имат потенциал, но никой не знаеше, че могат да станат толкова добри. Най-вече Ван Бастен, който спечели три Златни топки само с един глезен, тъй като другият винаги беше контузен. Това го казвам, за да си дадеш сметка колко добър беше той.

Рийкард пред защитата беше една стена, която ни помагаше много, а освен това вкарваше и много голове. Нидерландците докараха качеството, докато вярвам, че ние си имахме манталитета, но качеството, за да можем да печелим, дойде от тях.

- Ти си играл с много играчи, печелили „Златната топка“, и много други, които са заслужавали да я спечелят, но кой според теб бе най-добър сред тях?

- Най-вероятно Марко ван Бастен.

– Кой е най-силният играч, срещу когото си играл?

- Освен Валери Божинов (смее се) — Роналдо от периода му в Интер. Аз имах и малшанса да играя с него преди да си контузи коляното. Беше лудница, имаше феноменална скорост. За мен е най-добрият. Аз съм играл и срещу Диего Армандо Марадона, но той искаше да вкара повече голове и тръгваше винаги срещу теб.

Роналдо искаше да се забавлява — той те преодоляваше и се връщаше да те мине пак, защото се забавляваше да играе. За нас не беше забавно. Питай всички в Италия, които играха срещу него — Малдини, Неста, Канаваро, Ферара… и всички ще ти кажат Роналдо, защото имаше тази скорост, тези финтове и това желание дори да те изложи.

– Какво е за теб Силвио Берлускони?

- Визионер! Феномен! Той бе човекът, който ни накара да разберем, че ще станем най-силният отбор в света. С нещата, които ни показваше, казваше и доказваше, че могат да се случат.

- Какво е за теб Милан?

- Аз имам три семейства. Едното е на моите близки — жена ми, сина ми, братята ми. Другото е на моите приятели, с които съм израстнал, когато бях на 15 години, и след това имам Милан. Сега съм много обвързан и със Скай Спорт, за която работя от 18 години. Принципно аз винаги оставам доста обвързан в живота си. Бях 27 години в Милан, от 29 години съм с жена ми, от 18 години съм в Скай. Милан за мен е бил моят живот. Мисля си, че всички може да разберете какво означава тази фланелка за мен. На снимките се вижда съжалението, че трябва да напусна Милан.

- Каква е разликата между футбола от твоето време, въпреки че ти си част от две генерации, и този сега?

- Промениха се правилата. Сега има много повече предпазване на нападателите, което за мен е правилно. През 90-те години ние, защитниците, можехме да правим много фалове. Като се замисля и видя фаловете, които са правени на Лионел Меси, и тези на Диего Марадона, се вижда една огромна разлика.

Футболът е повече физика, тъй като играчите са по-здрави и силни, докато навремето имаше повече сблъсъци. Футболът беше повече битка отсега, когато ти дават възможност да демонстрираш и техника, освен физика. Преди нямаше такова нещо, тъй като по един или друг начин те спираха. Това е голяма разлика. Относно тактиката, може да говорим много и да имаме различни гледни точки, но голямата разлика е промяната при физическите сблъсъци.

- Къде се чувстваш по-комфортно – като коментатор или когато беше футболист?

- Аз, когато трябваше да пазя дадени нападатели, ако трябва да съм откровен, не се забавлявах много. Такива като Роналдо, Христо Стоичков, но и моят приятел Валери Божинов и други. Не беше забавно, защото трябваше да ги спираш, докато като коментатор се чувствам по-комфортно. Мога да кажа каквото искам. Харесва ми тази свобода да говоря и да не трябва да се съобразявам.

Затова като коментатор се чувствам по-добре, но купите на стената показват, че съм имал качества да остана дълго време в един велик отбор. Нещо, което не на всеки се отдава – това е повод за гордост.

Снимки: Борислав Цветанов | Снимки: Gettyimages | Снимки: Imago | Снимки: Владимир Иванов