Полуфиналът на "Ролан Гарос" е само първата спирка за Росица Денчева. След успеха ѝ в Париж, пред Росица има ново предизвикателство - "Уимбълдън".

Преди две седмици Росица Денчева стана повод за гордост в българския тенис. 18-годишната плевенчанка стигна до полуфинала при девойките във втория за годината турнир от Големия шлем.

Зад успеха ѝ стоят повече от 13 години труд на корта

"Нямах очаквания, че изобщо ще достигна до такова високо ниво, чак до полуфинала. Особено в началото, когато видях схемата, че ще играя с втората поставена, не очаквах и в първия кръг да победя, но беше наистина доста значимо постижение за мен", разказва пред bTV Росица.

Тя остава на крачка от финала, но сега пред нея има ново предизвикателство – на свещената трева в Лондон.

"Доста се разочаровах от този мач. В първия сет играх наистина добре, бях на доста високо ниво, концентрация и фокус и не ѝ оставях много шансове, но за жалост не успях да запазя същото ниво на концентрация във втория и третия сет и допуснах и повече грешки и може би това ми костваше финала.

Ще се опитам да покажа най-добрия си тенис там. Със сигурност има напрежение на турнирите, особено преди и по време на Големите шлемове, но се опитвам да държа фокуса върху себе си, върху моята игра, моето развитие и да не мисля за странични фактори", споделя още Денчева.

Семейство и приятели

За нея загубите са уроци. А когато ѝ натежат, има рамо, на което да се облегне - до нея са семейството и приятелите.

"Загубите ме учат на постоянство, разбира се. Също така ми показват грешките, какво не ми е достигнало в даден мач, така че бих казала, че във всеки мач са различни нещата, които не са ми достигнали. Винаги има какво да се гради."

"За следващата година целта, която си поставям е ако мога да пробия в топ 200 при жените. Доста трудна цел ще е, но се надявам да успея."

А след 5 години се надява вече да бъде в женския елит

"Надявам се вече да съм в топ 100 на жените и да мога да участвам в големите шлемове съответно при жените, но това ще стане с много труд, тренировки, постоянство. Надявам се да успея да го постигна."

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. А едно 18-годишно момиче от Плевен не спира да мечтае.

btvsport.bg

Следвай ни: