Легендарният баскетболен специалист на сръбския и европейския баскетбол, Желко Обрадович, е роден през 1960 г. в Чачак. В треньорската си кариера е спечелил общо 65 трофея и отличия. Сред тях се открояват девет титли в Евролигата, които е печелил с пет различни клуба, като 18 пъти е бил участник във финалната четворка на Евролигата. Освен успехите, които постигна на клубно ниво, Обрадович се отличи и на национално – с националния отбор на Югославия стана европейски шампион през 1997 г. и световен шампион през 1998 г. Въпреки че е един от най-добрите европейски и световни треньори, най-добрите му приятели от детството подчертават, че нищо не се е променило. Обича да се връща в родния си край и да се събира с приятели. В предаването „Уикенд от първия ред“, кумът му Добрило Йоич разказа някои подробности от живота на легендарния баскетболен специалист.
"Обича да идва в Чачак и да прекарва време с приятелите си от детството. От малък е отдаден на баскетбола. В началото на кариерата му, всички ние четяхме комикси, а той – книги за баскетбол. За него баскетболът беше всичко."
Покойният му баща искал да го назначи в „Слобода“, да работи на струг, но нямало никакъв шанс, защото баскетболът му бил всичко.
"Беше много привързан към баща си, обожаваше го. Спомням си, имаше един жълт Фиат и винаги го возеше и ходеше с него на мачове. От малък имаше пълната подкрепа на семейството си в това, с което се занимава", казва Добрило Йоич, който е бил кум на Желко Обрадович на нетрадиционната му сватба през 1984 г.
"Тогава нямаше хотели и зали за тържества. Ожени се на баскетболното игрище близо до ОУ „Ратко Митрович“, което посещавахме като деца. Поставихме шатра и два дни беше голямо веселие", разкрива Добрило.
На игрището до училището се е родил известният прякор.
"Докато играехме баскетбол, той постоянно късаше мрежичките, затова приятелите му дадоха прякора Желко Обрадович Късача, съкратено Жоц", добави той.
