Минаха повече от две десетилетия, откакто окачи бутонките на пирона, а сред вратарите не се появиха много по-известни имена от неговото – Петер Шмайхел. Той изпълни мечтите си, когато облече екипа на Манчестър Юнайтед и датския национален отбор, но не се спря само с това, а стана легенда и на любимия си клуб, и на националния отбор. Върху второто влияние, неволно, оказа и Югославия, чиито футболисти, както разкри в разговор за сръбската секция на Sportal, и днес помни.

Въпреки че е минало доста време, откакто не е на терена, любителите на футбола не са забравили Шмайхел, а и той не е променил отношението си към най-важната странична работа на света – все още следи всичко, което напоследък му е отново и работа, тъй като се занимава с журналистика и отразява за американския CBS. Знае всичко и не се колебае да каже открито какво мисли за когото и да било или за каквото и да било.

В това се убедихме на "Sunset sport Festival" в Задар, където той участва и говори за Sportal.rs. Че все още следи всичко, разбрахме, защото коментира Борац от Баня Лука, националните отбори на Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, а на пресконференцията, която даде, говори без задръжки за редица неща – за лошото състояние на стадиона, на който беше в Хърватия, за това как би се справил в днешния футбол и всичко друго, което интересуваше журналистите. За всичко, освен за това кой е най-добрият – най-добрият вратар, най-добрият сръбски футболист, настоящ или от времето, когато той е играл... Да избере фаворит за него е, изглежда, една от малкото табу теми.

Датчанинът помни мачовете, които е играл срещу Югославия, което ни потвърди, когато го попитахме за мнението му за сръбския футбол. Все пак, със сигурност помни по-добре, че неговият отбор през 1992 г. стана европейски шампион, след като не се класира, а попадна на първенството като заместник на отбора на Югославия, който заради санкциите не можа да участва.

Това е, вероятно, най-хубавият му спомен за този национален отбор, но не е единственият. Той помни, че това, което е разпознавал в тогавашните футболисти, разпознава и в тези, които сега носят националната фланелка на Сърбия, което ни каза, когато го попитахме за мнението му за сръбския футбол.

"Играхме срещу вас. Всъщност, два или три пъти през последните няколко години и това бяха много, много трудни мачове. Мисля, че конкуренцията в международния футбол сега е много силна. Сърбия има същите шансове като например Дания да се класира за голям турнир. И ще бъде по-лесно сега със Световното първенство, с повече европейски отбори. Иначе винаги е било трудно да се играе срещу сръбските отбори. По мое време никога не съм играл срещу Сърбия, играл съм срещу Югославия няколко пъти, играл съм срещу Босна и Херцеговина, срещу Хърватия и винаги е било трудно. Винаги има качествени играчи, които имат добра техника", спомни си Шмайхел.

За това дали това, което ги прави добри или различни, е характерът, уменията или нещо друго, той отново подчерта, че става дума за техническата им подготовка.

"Винаги е техническо. Мисля, че причината, поради която ние на север сме различни, е, че се фокусираме много върху отбора. Така че винаги играем като отбор. В много страни - като Италия, Сърбия, Хърватия, винаги е било много повече въпрос на техника, по-индивидуално. И понякога, когато играете като отбор, идентифицирате къде можете, ако можете някого да спрете, може би спирате 25 процента от отбора. А понякога, ако спрете някого, останалата част от отбора се обединява. Но мисля, че през последните години всяка страна, включително и Сърбия, се е подобрила доста в това”, обясни Шмайхел.

Тук стигнахме до въпроса, с който той поставя границата – кого счита за най-добър, или за свой любим, сръбски футболист сега или от неговото време:

– На този въпрос няма да отговоря – каза с усмивка.

Подобна реакция имаше и на пресконференцията, когато го попитаха дали Джанлуиджи Донарума, първенецът в Шампионската лига с ПСЖ, смята за най-добрия вратар в днешно време. На това не каза, че няма да отговори, но не пожела и изрично да каже дали според него е той, нито посочи името на този, който е.

"Със сигурност е сред най-добрите. Честно казано, изобщо не са ми ясни всички тези критики, които той получава. Той е невероятен вратар. Убеден съм, че всичко това в ПСЖ, включително и процесът на растеж на този отбор, не би се случило, ако не беше той. Ако не се лъжа, имаше 21 спасявания в Шампионската лига срещу отбори от Висшата лига. Това е плашеща цифра, някои вратари имат толкова за цял сезон в Шампионската лига”, отбеляза 61-годишният датчанин.

Тук той похвали Борац от Баня Лука за участието им в Лига на конференциите и подчерта, че това, че някой клуб е по-малък или идва от по-малка държава, не означава нищо, което подкрепи с личен пример.

"И аз идвам от малка държава, Босна е малко по-малка от Дания, но това остава извън футбола. Докато играех в Дания, ние (ФК Брьондби) бяхме първият отбор, който игра в Европа с определен успех. Рома ни отстрани на полуфинала за Купата на УЕФА. Това е до днес най-значимият резултат в нашата страна за някой клуб. Горд съм, че успяхме да го постигнем. Понякога имате малки клубове, които правят добри неща и те могат да бъдат вдъхновение за останалата част от държавата, за футболните клубове и националния отбор", смята Шмайхел.

Шмайхел започва професионалната си кариера в отбора на Гладсаксе Хиро през 1981 г., като осемнайсетгодишен. Играе по-късно за Брьондби, Манчестър Юнайтед, Спортинг (Лисабон), Астън Вила и Манчестър Сити. "Олд Трафорд" става негов втори дом, където прекарва периода от 1991 г. до 1999 г. Трансферът му в Юнайтед легендарният треньор сър Алекс Фъргюсън нарича "покупката на века", а по-късно казва, че е най-добрият вратар, когото някога е тренирал. С отборите си печели пет пъти Висшата лига, три пъти ФА Къп, веднъж, с Юнайтед, Шампионската лига... Това е само част от трофеите, които е вдигнал. За националния отбор на Дания е играл от 1987 г. до 2001 г. и има титла от Евро 1992.

Следвай ни: