Историята на Кварацхелия: спасил живота на баща си, дошъл от скрита грузинска планина

Като дете, Хвича Кварацхелия е чакал да пораснат ябълките. Днес играе първия си финал в Шампионска лига и има шанс да влезе в легендите на европейския футбол. Как малкото момче от Грузия стигна до върха на европейския футбол?

Летните месеци прекарвал в Календжиха, родното място на семейство Кварацхелия, разположено в подножието на Кавказ в Западна Грузия. Между къщата им и реката се простирала зелена площ – идеален футболен терен, с изключение на един детайл.

В единия край на това пространство се издигала голяма желязна порта с остри метални шипове на върха. Бащата на Хвича, Бадри, бивш професионален футболист, загубил безброй топки, спукани от тези шипове. Спомняйки си как е плакал за всяка унищожена топка, 30 години по-късно предупредил и сина си - не стреляй към портата.

Въпреки това, скоро след този разговор, чул звука на топка, удряща се в портата, и излязъл навън, за да провери дали Хвича Кварацхелия го е послушал. Но нещо било различно. На всеки шип сега била набодена ябълка. Ако топката ударела върха на портата, просто щяла безопасно да отскочи. Всеки следващ юни, Хвича ритуално брал първите плодове от дървото и отново ги поставял. Топките му се изхабявали далеч по-малко от тези на баща му. Но Бадри имал нов проблем - тревата вече не растяла в двора, защото Хвича играел по цял ден, както и всяка вечер.

Такава находчивост може би не е изненадваща. Въпреки че е израснал в Тбилиси, семейството на Кварацхелия е от Самегрело, регион в Западна Грузия със силно чувство за идентичност.

"Хората от Самегрело са умни, много креативни. Планински народ сме – ако ти подадем ръка, това е обет, не е нужен подпис. Така трябва да разбираш Хвича – от тази култура произлиза", казва Бадри.

Въпреки че Календжиха има едва 25 000 жители, нейните хора са оставили голяма следа в историята на страната – от поета Терентий Гранели до Мелитон Кантария, войникът, който през 1945 г. е поставил съветското знаме на Райхстага.

Но преди финала на Шампионската лига с ПСЖ, славата на 24-годишното крило може да надмине и тях. В навечерието на най-големия мач в европейския футбол, журналисти от " Атлетик " посетиха Тбилиси, за да разберат как това отдалечено футболно средище е създало Кварацхелия – от тайните на дрибъла му на бетонните игрища до VHS касетите, които е правила майка му Мака.

Има VHS касета, заснета в дома им. На нея е Бадри, тогава с екипа на азербайджанския ФК Шамкир, как в квалификациите за Шампионска лига вкарва хеттрик срещу Сконто от Латвия. Хвича упорито се опитвал да повтори свободния удар на баща си. Години по-късно, той му се отблагодарил с вдъхновение. Когато Бадри се разболял сериозно и се нуждаел от спешна операция на сърцето, семейството нямало пари. Първата заплата на Хвича от Локомотив Москва покрила разходите и спасила живота на баща му. "Не се поколеба нито за секунда", казва Бадри.

На финала на Шампионската лига срещу Интер, Бадри ще бъде на трибуните – но в семейната ложа, за да запази сърцето си. Присъствал е и когато синът му вкара ключовия гол срещу Астън Вила на четвъртфинала. Кварацхелия в пълен бяг не тича – той тече. Дрибълът му напомня река в бързей. Бранителят на Астън Вила Аксел Дисаси се дезориентирал и паднал. Шутът на Хвича бил послание: ПСЖ с него е различна сила.

Родителите му са го знаели много по-рано.

"По-големият ни син е с пет години по-възрастен, а Хвича постоянно го гонеше. Още на пет години можеше да тича с пълна скорост и да сменя посоката под прав ъгъл – без да намалява", спомня си Мака, майката на Хвича. Когато веднъж получил кимоно и отишъл на джудо, треньорът веднага разпознал невероятните му рефлекси: "Веднага го определи като спортис", добавя Бадри. За него дрибълът бил борба. Първите му треньори сравнявали докосванията му с топката с – фехтовка.

"Щом проходи, проходи с топка. Спеше с топка. Никога не е играл само за забавление – когато загуби топката, веднага тича назад, за да помогне на вратаря", казва майката на Хвича, Мака

В Италия, където пристига през 2022 г., той изумява Европа. Феновете на Наполи първо го нарекоха "Кварадона", а след това и "Караваджо". Изкуството му е родено сред бетона на Тбилиси.

"На тези малки игрища, заобиколен от шест-седем играчи, трябва да се научиш да дриблираш. А когато играеш на асфалт – трябва да останеш прав, защото ако паднеш, ще се ожулиш", обяснява Бадри. Днес лицето му краси билбордове по пътя към Сионската катедрала в Тбилиси. Рекламира вода от Грузия – сега спонсор на ПСЖ. В страна, разделена от политически напрежения, Кварацхелия е нещо, което може да обедини народа.

Скаутът на Динамо Тбилиси, Темур Угрехелидзе, го забелязва на десет години на детски турнир.

Впечатли ме смелостта му. Не спираше да опитва – губеше топката пет пъти, но и шестия продължаваше напред.

В деня, когато Динамо открива новата си академия, пристига и Кристиано Роналдо от Реал Мадрид. На една стара снимка от този ден се вижда момче, което се опитва да влезе в кадър – това е бил Хвича. Години по-късно, когато Грузия побеждава Португалия на Европейското първенство, той се приближава до Роналдо, за да му каже: "Съжалявам, че ви победихме". Роналдо му подарява фланелката си.

По онова време Кварацхелия не е бил най-талантливият в отбора.

"Зурико Давиташвили беше по-добър. Хвича беше слаб, недоразвит, често се мъчеше", казва тогавашният директор на академията. Играел е само със своята възраст, никога в по-горните категории. Семейството преживявало финансови проблеми. Бадри останал в Азербайджан да работи, Мака се върнала в Календжиха. Треньорът Ладо Какашвили предложил Хвича да живее в академията – и това му променило живота. В една от стаите, с две легла и две маси, сега живее Раули Барателия, друго крило от Самегрело.

"Преди Кварa нямахме нито един играч в петте най-големи европейски лиги. Сега всичко е възможно. Винаги искаше да му приготвим еларджи. Бях единствената, която говореше с него на мегрелски", спомня си "домакинята" на академията Жулиета Пипия.

През 2016 г. на турнира "Виталий Дараселия" за юноши до 16 години, Кварацхелия блести, въпреки че е с година по-млад. Бил е откритието на турнира. Още на следващата година дебютира за Динамо.

"Знаете ли, че Неапол и Грузия си приличат? И двата народа са страстни – у нас футболът не е част от живота, той е животът", казва Бадри.

Именно в Наполи, под ръководството на Лучано Спалети, Кварацхелия разцъфтява: 12 гола и 13 асистенции донесоха на Наполи първото Скудето от 33 години. Днес може да завърши исторически хеттрик – Скудето, Лига 1, Шампионска лига.

"Когато напускаше Динамо Батуми, имаше много оферти. - Но когато се обади Наполи, му казах: "Ще играеш на стадиона на Марадона, в неговата съблекалня – просто подпиши!"

Но за разлика от Марадона, Квара е сдържан. Има приятелка – студентка по медицина – и син в Грузия. Когато игра срещу Ливърпул, Бадри го помолил да му донесе фланелката на Върджил ван Дайк. - След мача ми каза, че го е било срам да го пита!

Освен футбола, обича криминални романи – любимата му е Агата Кристи. Бяга във фикцията, когато може, под натиска, който носи като звезда на ПСЖ и символ на грузинския народ. "След полуфинала, видях, че не празнува като останалите. Попитах го защо. А той ми казва: "Мамо, още няма какво да се празнува. Играем финал" - разказва Мака.

Днес младите футболисти на Динамо Тбилиси тренират на същите терени. 74% от мъжкия национален отбор е израснал именно там. След успеха на Европейското първенство, броят на кандидатите в академията се е утроил. А спуснатите му чорапи? Не са запазена марка на Кварацхелия – това е стилът на Динамо. Всяко момче на терена ги носи така, имитирайки своя герой. Един от тях му прилича повече от другите: 15-годишният Торнике Кварацхелия, високо, елегантно крило – по-малкият брат на Хвича. Може би се задава още един изключителен талант, а ако прилича на брат си, ще бъде истински майстор.

Снимки: Imago