Любо Ганев: Не може един състезател сам да решава кога ще играе в националния отбор

Президентът на федерацията е изненадан от решението на Мария Йорданова да се откаже от националния отбор по време на подготовката, но няма намерение да бъде наказвана

Президентът на БФ Волейбол Любомир Ганев говори по темата за националните отбори на България преди старта им в Лигата на нациите за настоящия сезон. В първата част от интервюто той изрази мнението, че ръководството вярва на момчетата и скоро резултатите ще дойдат в мъжкия национален отбор.

Във втората част от интервюто пред BGvolleyball.com Любомир Ганев коментира женския национален тим на България, представянето му на приятелския турнир в Полша и ситуацията с напускането на състава от ключов състезател като Мария Йорданова.

Гледахте ли мачовете от приятелския турнир в Полша и вашият коментар за представянето на женския национален отбор?

Гледах всички мачове от турнира. Започнахме много добре срещу Полша. И на Франция поведохме с 2-0, но допуснахме обрат. Имахме своите шансове и срещу Швеция. Като цяло показахме някои добри неща, но със сигурност има още доста да се работи. Но аз смятам, че Тони Зетова ще успее да извлече максимума от тези момичета.

За съжаление останахме без основни състезателки. Елица Василева се знаеше предварително, че няма да пътува. Мария Йорданова напусна състава. Видя се, че имаме трудности в посрещане. Но най-големият проблем виждам на поста либеро. Жана Тодорова още не се е явила на лагер поради семейни причини, Мила Пашкулева претърпя операция от апандисит и ще започне подготовка в началото на юни, а накрая, на турнира в Полша контузия получи и Галина Карабашева..

На турнира в Полша Емилета Рачева се изяви достойно като либеро, ще продължи ли тя на този пост, или ще бъде повикана друга състезателка от по-долните национални гарнитури?

Доколкото знам вече се водят разговори между треньорските щабове на жените и на тези под 21 години по този въпрос. Когато се избистри всичко и стане ясно на кои състезателки ще се разчита, ще бъде оповестено. Със сигурност ще бъде намерено най-адекватното решение.

Видяхме позицията на Мария Йорданова защо не е в националния отбор, какъв е вашият коментар по случая и защо никой не я е потърсил?

Състезателите много ясно трябва да си дават сметка, че те са повикани в националния отбор, благодарение на това, че са избрани от треньора. Подчертавам, че е много ясна йерархията и отново го повтарям: БФВ избира треньор, той своя щаб, а заедно състезателите, на които да изпратят повиквателни. Всички състезатели, които са повикани им предлагаме договори, каквито се изискват от Спортното министерство. Всеки състезател, за да получи пари от Министерството, да му бъде дадена екипировка, да бъде настанен в хотел, да му бъде купен самолетен билет и да бъда застрахован, той трябва да има договор. На някои от състезателите, които са по-млади и перспективни и знаем, че ще разчитаме на тях дълги години, им предлагаме четиригодишни договори. На други едногодишни. Но ние трябва да представим този договор в ММС, за да може състезателят да получава възнаграждението си. Без него ние като федерация не можем нито да го застраховаме, нито да кажем, че е повикан в националния отбор.

Затова тези неща са много важни. Това казах и на момчетата в Самоков: Този четиригодишен договор само показва, че ние разчитаме на вас през следващите години. Ако някой се притеснява можем да го правим и години за година. Другото нещо, което Мария беше изтъкнала е, че няма време за почивка. Този довод не мога да го приема, тъй като нейният шампионат на клубно ниво завърши месец и половина преди старта на подготовката. Но най-фрапиращият фактор от нейното напускане е, защо Мария трябва да праща мейл до федерацията? Тя трябва да си комуникира с треньора и треньорския щаб. Ако има някакви проблеми трябва да знае треньора, ако иска да напусне пак трябва да уведоми треньора. Също така защо не каза предварително, че има проблеми? Ето давам пример с Мира Тодорова, на която също пратихме повиквателна. Тя каза, че не може да се разчита на нея.

Казусът с Мария е по-различен, защото тя прие повиквателната. Започна подготовка, получи екипировка. Тази екипировка е брандирана с нейното име, ние сега какво да я правим? Да накараме Мария да си плати екипировката, защото тя вече не може да бъде носена от друг човек. Уважаваме нейното решение, че тя не се чувства добре да бъде в националния отбор, но защо трябва да информира федерацията? Не е избрана от федерацията, тя е избрана от треньорския щаб, от Тони Зетова. Затова трябваше да си комуникира първо с треньора – имам такъв и такъв проблем, ще се женя, може ли, има ли кога, може ли да ми дадете 2-3 дни. Аз лично също съм се женил в събота и в неделя се качих на лагер! Да, вярно беше преди 40 години, но това са нормални неща. Никой не я е спрял да си подпише с нейния съпруг, можеше спокойно да го обсъди с треньорския щаб.

И също така  нещо много важно – не може един играч еднолично да решава кога ще играе в националния отбор. В случая с Мария Йорданова се получава точно така. Сега не може, но после за световното, ако бъде повикана – може. Щом си приел повиквателната, щом си си започнал подготовка с националния тим, трябва отдаденост. Играчът е длъжен да бъде на разположение през целия сезон. Да, ако има някакви проблеми, които са възникнали в хода на подготовката, защото това се случва, тези неща се дискутират с треньора и се намира най-правилното решение. На всеки му се случва нещо непредвидено, може да получи известна почивка. Ако е наложително да отсъства за този или онзи турнир от Лигата на Нациите. Всичко намира своето решение след дискусия. Но в случая да заявяваш еднолично, че сега не можеш, но после можеш е неприемливо. Не толерираме такова поведение.

Да разбираме ли, че има разочарование от нейните действия?

Няма как да съм разочарован. Няма кой да мотивира един състезател да дойде в националния отбор, ако той самият той не е мотивиран. Ние като федерация можем да предложим само най-добри условия. Но не мога да приема един състезател да пише на президента на федерацията и на УС, че не иска да бъде в националния отбор. Все едно един ученик да пише на Министъра на образованието, че не иска да ходи на училище. Какво общо имам аз, като Председател на БФВ или УС с нейното решение? И после казва, че никой не й се е обадил. Кой трябва да й се обади? Тя трябва да си контактува с треньора и треньорския щаб. Тя е в този отбор, защото е поискана от този треньор. Естествено, че всеки треньор иска да има най-добрите състезатели на разположение. И ако бъде уведомен своевременно за даден проблем, той ще се постарае да бъде решен по най-добрия начин.

Аз лично не разбирам нейният довод, че ще сменя фамилията си и трябва да си почива. Имаше месец и половина преди старта на подготовката. Но дори и да е така, защо тогава се съгласи да приеме повиквателната? Идва на лагер, но отказва да подпише договор. Как да стане да й плащаме, да бъде застрахована? Ако беше казала предварително, че няма да ходи на лагер, треньорският щаб щеше да повика друга състезателка. Тя е заявена за Лигата на нациите, списъкът не може да бъде променен. Това е модерния и нормален начин, състезателят си комуникира с треньорския щаб. По реакцията на Тони Зетова аз разбрах, че тя не знае, че Мария ще напуска. Лично аз й препратих мейла, на практика тя разбра за напускането на Мария не от нея, а от препратения мейл. Така че начина на комуникация не е правилен. Никой не е задължен да е в националния отбор, ако няма желание. Националния отбор е  за тези, които искат и за тези, които са готови да си жертват времето  и т.н.

Ще има ли последствия?

Не. От както сме новото ръководство на федерацията за тези пет години, да ми кажете някой състезател, който да е би санкциониран? Това не е нашата цел. Ние като федерация искаме да идват състезатели, които да работят с желание. Да се раздават на тренировките и на игрището. Да си оставят сърцето на терена. Такива хора искаме, а не да санкционираме. Не можем да накараме никой да играе на сила за националния отбор, ние само може да го предразположим. За това се стремим да предоставяме такива добри условия, както за мъжете, така и за жените.

Да завършим с целите за това лято?

Целите са много ясни - да се придвижваме всяка година напред в световната ранглистата, за да може през 2027 и 2028 години, които са решителни за това, които отбори ще се касират за Олимпиадата, България ако може да бъде между 10-12 място в ранкинга. Това са дългосрочните цели. Краткосрочните са колкото се може повече победи. Колкото се може повече спечелени геймове и борба за всяка точка, защото всяка една победа ни повишава в ранкинга. След това и световното, където групите не са леки. Трябва да се борим за всяка точка, а резултати сами ще дойдат. Разчитаме на себераздаването и всеотдайността на състезателите, защото само заедно сме един отбор!