Нуждаят ли се футболните отбори от психотерапевт?

Още през 2018 г. бившият германски футболист и национал Пер Мертезакер беше един от първите, които повдигнаха въпроса за психичното здраве в спорта. Въпреки трофеите, известните клубове и високите заплати, бившият защитник заяви, че се е чувствал истински добре и жив едва след като е спрял да играе.

Преди четири години гимнастичката Симон Байлс беше принудена да се оттегли заради проблеми, които не бяха свързани със спортните ѝ постижения, припомня Sportal.rs. Оттеглянето ѝ от Олимпийските игри отново постави на дневен ред дебата за психичното здраве в спорта и начина, по който се говори за него, особено във футбола.

За да се обърне по-сериозно внимание на този въпрос, Ливърпул още същата година реши да назначи психотерапевт. „Червените“ тогава ангажираха психиатъра и терапевт Ишбел Стрейкър, която проведе лични разговори с играчите - не само от школата, но и от първия отбор.

Нейната основна роля бе да помага на футболистите да се справят с расистките и други обиди, които получават в социалните мрежи, но и да се научат да се справят с проблемите, породени от внезапната и огромна слава, с която всеки спортист трябва да се научи да живее. Ишбел Стрейкър работеше по-специално с играчи - както утвърдени звезди, така и млади - които са били обект на расистки обиди, нямащи нищо общо със самата игра. За съжаление, става дума за широко разпространен проблем, който не засяга само Ливърпул.

Арсенал, например, преди четири сезона беше един от първите клубове, който след предупреждение от Тиери Анри, заплаши феновете си с изтриване на всички профили в социалните мрежи, за да се сложи край на расистките коментари. Подобна неприятна ситуация се случи през лятото на 2022 г., когато Рашфорд и Сака пропуснаха дузпи на финала на Евро 2020 и след това бяха жестоко обиждани заради цвета на кожата си.

Подобни събития и постъпки би трябвало да ни накарат да се замислим и да се променим, търсейки баланс между фенската страст и уважението, като си припомним, че всеки футболист, когато съблече екипа, е преди всичко човек и като такъв заслужава уважение, независимо от успехите или неуспехите му на терена. Може би именно заради все по-честите проблеми, през които преминават футболистите - Йосип Иличич е един от последните примери - психотерапевтът е точният човек, когото клубовете трябва да включат в щаба си, редом с физиотерапевтите и масажистите.

Кой знае, може би изборът на Ливърпул ще послужи като пример и вдъхновение и за други клубове да ангажират подобни специалисти, с една единствена цел - да помогнат на своите играчи да се справят с натиска, идващ отвън.