Най-великият ден на Кристъл Палас и триумфът във финала на ФА Къп срещу Манчестър Сити (1:0) дойдоха, след като тимът от „Селхърст Парк“ премина през мрачни дни на криза, която заплашваше да помете мениджъра Оливър Гласнер още в края на лятото и началото на есента на 2024 г.

„Орлите“ направиха най-лошият си старт на сезон от 1992/93 г. Не успяха да спечелят мач във Висшата лига, докато не победиха Тотнъм в деветия кръг – 1:0 у дома на 27 октомври. Тези проблеми бяха един далечен спомен в събота вечерта, когато Кристъл Палас, под огретия от слънчевите лъчи „Уембли“, празнуваше първия голям успех в историята си.

Докато Гласнер и неговият отбор ликуваха заедно с феновете си под звуците на клубния химн „Glad All Over“, отекващ из стадиона, президентът Стив Париш и ръководството на клуба от „Селхърст Парк“ се наслаждаваха плода на своята упоритост да оставят 50-годишния австриец след кошмарния старт на сезона.

След облекчаващата първа победа през октомври Гласнер обяви: „Време е да прегърна играчите си, а не да ги притискам.“. На „Уембли“ имаше много прегръдки, докато футболистите на Кристъл Палас дефилираха с ФА Къп. Трофеят е най-голямата награда за промяната, осъществена от Оливер Гласнер и неговите играчи.

„Мениджърът накара всички ни да повярваме, че чудесата са възможни. Вече всички сме свидетели на това. Толкова съм горд от клуба“, каза Париш  пред BBC след края на финала.

Реакцията на Гласнер, докато Кристъл Палас пишеше своята история, съответстваше напълно на неговия стил - спокоен и премерен. За това свидетелстваше и подходът, с който отиде да се ръкува с Пеп Гуардиола.

Тези качества, съчетани с интензивността и позитивният подход на Гласнер още през 2022 г., когато спечели Лига Европа с Айнтрахт (Франкфурт), предизвикаха сравнения с Юрген Клоп.

Именно спокойствието и положителната нагласа помогнаха на австриеца в началото на сезона. Той не загуби вяра в способностите и работата си, когато Палас спечели само три точки от първите си осем мача. И, което е по-важно, никога не загуби вяра в играчите си.

Тази педантична и строга личност, която планира всичко в работата си, трябваше да направи огромен преход, след като през лятото Палас загуби, може би, най-важния си нападател – Майкъл Олисе премина в Байерн за 50 милиона паунда. Ключовият защитник Йоахим Андерсен също напусна, за да се присъедини към Фулъм за 30 милиона паунда.

Еди Нкетия пристигна от Арсенал за 30 милиона паунда, но не беше тренирал и му липсваше игровата практика. Други важни елементи от „орлите“ също не бяха достатъчно готови за сезона. Еберечи Езе, Адам Уортън, Марк Геи и вратарят Дийн Хендерсън бяха с Англия на Евро 2024, докато Жан-Филип Матета игра за Франция на Олимпийските игри. Джеферсън Лерма и Даниел Муньос бяха с Колумбия на Копа Америка.

Гласнер беше уверен, че Кристъл Палас ще покаже силата си, след като тези играчи възвърнат формата си. Същевременно трябваше да се привлекат четири попълнения в последния ден на трансферния прозорец - Нкетия, защитникът Максенс Лакроа от Волфсбург, вратарят Мат Търнър от Нотингам и Трево Чалоба от Челси.

И накрая австриецът се оказа прав. При това доказа тезата си по впечатляващ начин.

Париш (на снимката вляво) е категоричен, че позицията на Гласнер никога не е била под съмнение, тъй като е наблюдавал работата и оптимизма му на тренировъчния терен. Успехът на финала на ФА Къп, когато беше написана нова глава в историята на „орлите“, е отплата за гласуването доверие в началото на сезона.

Гласнер разработи перфектната система, която да отговаря на качествата на атакуващото трио Езе, Исмаила Сар и Матета, като последният е начело и фокус на вниманието, а останалите имат свободата да действат в неговата сянка и да бъдат наистина сериозна опасност за съперниците.

Кристъл Палас има силни страни и другаде. Муньос е пряко замесен в 13 гола във всички турнири този сезон - шест гола и седем асистенции. Тези показатели са най-добрите сред всички защитници във Висшата лига, заедно с Педро Поро от Тотнъм.

Защитната тройка на „орлите“ - Крис Ричардс, Лакроа и Геи, е изключително солидна. Все важни играчи, за които Гласнер беше убеден, че ще се измъкнат от спада в началото на сезона.

Шутът на Езе в 16-ата минута, завършил класическа контраатака с блестящ изстрел покрай вратаря на Манчестър Сити Стефан Ортега, се оказа ключов във финала,.

Това беше първият удар на Кристъл Палас в мача и първото докосване в наказателното поле на съперника, но тази икономичност и решителна безмилостност дойде в най-точния момент.

Талантливият нападател откри резултатите при победите с 3:0 срещу Фулъм на четвъртфинала на „Крейвън Котидж“, а след това срещу Астън Вила на полуфинала на „Уембли“.

Когато започнат да се разказват историите за неочаквания триумф на Кристъл Палас на финала на ФА Къп, името на 26-годишния Еберечи Езе ще бъде постоянно споменавано.

Вратарят Дийн Хендерсън също беше превъзходен за отбора си - първо срещу Вила, а след това и на финала, когато беше герой на Палас и злодей на Сити.

Единствената грешка на Хендерсън дойде, когато се поколеба в битката с Ерлинг Холанд, за да пресечи дългото подаване на Йошко Гвардиол, играейки с ръка извън наказателното си поле. Облекчението за 28-годишния страж дойде, когато ВАР отсъди, че нападателят на Сити се е отдалечавал от вратата и не му е била отнета възможността за гол. Така не последва червен картон.

Хендерсън беше безупречен, спасявайки удари на Холанд, Гвардиол и Джереми Доку през първото полувреме, а след това и на резервата Клаудио Ечевери в края на мача.

Селекционерът на националния отбор на Англия Томас Тухел пък много ясно чу скандиранията от трибуните на „Уембли“, че Дийн трябва да е титулярен вратар на „трите лъва“.

Хендерсън със сигурност сам си написа черна точка в спомените на Гуардиола, тъй като разочарованият мениджър на Сити отправи гневни думи към вратаря при последния съдийски сигнал заради постоянното бавене на времето през целия мач.

Това обаче не беше проблем за Дийн Хендерсън и Кристъл Палас. За тях остана безграничната радост. Феновете пък се насладиха на успеха и прогониха разочарованията от загубените финала за ФА Къп срещу Манчестър Юнайтед през 1990 и 2016 г.

Преди да изведе Кристъл Палас до финала за най-стария футболен трофей, Гласнер три пъти беше ходил на „Уембли“, но без да има някаква сериозна роля. Два пъти беше на трибуните, за да гледа националния отбор на Англия и един път, за да заведе дъщеря си на концерт на Тейлър Суифт.

Сега австриецът остави собствена следа на един от най-емблематичните стадиони в историята на футбола, след като отборът му не допусна гол на полуфинал срещу Астън Вила и на финала срещу Манчестър Сити.

След като съдията Стюърт Атуел сложи край на мъчителните 10 минути добавено време, Оливер Гласнер първо поздрави Гуардиола и играчите си, а след това празнува заедно с феновете.

Това беше повод да даде израз на емоциите си, след като преди това беше сложил маската на спокойствието и не искаше да вдъхва прекален оптимизъм.

„Не казваш, че имаш яйце, докато кокошката не го снесе“, обяви мениджърът на Кристъл Палас на пресконференцията преди финала.

Е, неговите „орли“ снесоха яйце. При това златно.
Фил МАКНЪЛТИ, ВВС
Превод на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ