Арда Гюлер - за бедността, Фенербахче, Реал, Евро 2024 и едно послание, което никога няма да забрави

Във втория си сезон в Реал Мадрид, Арда Гюлер разказа историята си пред платформата "The Players' Tribune" – от юношеските си години във Фенербахче до триумфа в Шампионската лига с "лос бланкос". 20-годишният футболист си спомни за първия път, когато е повикан в първия отбор на "фенерите", преместването си от Анкара в Истанбул, офертата от Реал Мадрид, мачовете от Евро 2024 и други любопитни неща.

За офертата във Фенербахче и преместването от Анкара в Истанбул

"Когато Фенербахче ме искаше, не мога да кажа, че мислехме само за футбол. Имахме нужда от пари. Бях на 13 години и родителите ми не искаха да напускам дома си в Анкара. Мечтата ми беше да играя за Фенербахче, но също така знаехме, че това е много голямо решение с много риск. Никой не можеше да е сигурен, че някога ще стана професионален футболист. Накрая баща ми каза: "Ако ще се давиш, удави се в голямото море." Това означаваше Истанбул. Най-много си спомням разговора със сестра ми, която е с осем години по-голяма от мен. Точно преди да се качим в колата, за да тръгнем, тя ме погледна в очите и каза: „Арда, трябва да пълниш хладилника.“ Това бяха точните й думи. „Арда, ти трябва да направиш това да се случи.“ Когато си на 13, е трудно да знаеш какво да чувстваш за това. Играеш тази игра за забавление и изведнъж бъдещето на семейството ви зависи от вас.

Едно нещо, което трябва да разберете е, че Анкара и Истанбул са много различни. Анкара може да е столицата, но Истанбул има парите и възможностите. Един ден нашето училище ни позволи да носим всичко, което поискаме. Без униформи. Местните деца се появиха в маркови дрехи. Аз си носех си униформата. Те казаха: "Арда, какво правиш?" И аз отговорих: "Оооооо, забравих. По дяволите." Но не бях забравил. Просто нямах нищо друго".

Първите години във Фенербахче

„Един ден Фенербахче ме повика за приятелски мач на първия отбор. Бях на 15. Дори не бях тренирал с тях. Спомням си колко силни бяха. Луис Густаво... 80 килограма мускули. А аз? Нищо. Кожа и кости. Мисля, че беше август 2021, когато португалецът Витор Перейра ме повика за първия ми официален мач – гостуване на ХИК (Хелзинки). Имахме много контузени и когато един от нашите трябваше да излезе през второто полувреме, Витор Перейра се обърна към пейката и видя, че са му останали трима играчи. Единият – вратар, вторият – също вратар, а третият – 15-годишно хлапе, което приличаше на събирач на топки. "Арда, приготви се", каза ми той. Сърцето ми биеше лудо. На Playstation трепери само джойстикът, а в реалния живот – цялото ти тяло! По някакъв начин се успокоих, когато влязох на терена“, разказва Арда.

Офертата от Реал Мадрид

"Не исках да знам нищо за оферти, освен ако наистина не ме развълнуваха. И тогава през юни баща ми каза, че трябва да ми се обади за нова оферта. „Казах ти, не искам да знам, освен ако...“ Той каза „Арда… това е Реал Мадрид.“ Реал Мадрид… Моята мечта. Чувствах се нереално, че може да се случи толкова бързо. Това лято аз и баща ми имахме много дълги разговори за това дали не е твърде рано за мен. Беше наистина сложно, защото имахме толкова много други предложения и ми беше трудно да реша какво да правя. Но тогава имах разговор по FaceTime с г-н Карло Анчелоти.

Никога няма да забравя, когато неговият номер се появи на екрана ми и видеото се зареждаше.„Здравей, Арда. Как си? И той беше на почивка. Моментът беше толкова сюрреалистичен, че се мъча да си спомня подробностите, но мисля, че той носеше една от онези хавайски ризи и слънчеви очила, а може би дори имаше пура. Той каза: „Арда, ще имаш голямо бъдеще тук. Може би не първата година, но ще имаш шансове. Когато Модрич и Кроос са твърде стари, можем да те пуснем в халфовата линия.“ Само да чуеш името си до Модрич и Кроос е сюрреалистично. не можех да говоря. Тогава той каза: „Арда, обещай ми, че ще дойдеш в Мадрид. Обещай, обещай, обещай.“ Казах: „Разбира се, господине.“ Той каза: „Ще говорим скоро. Сега наистина трябва да отида при жена си". Мисля че вече беше в продълженията, хахаха.

Адаптацията в Реал Мадрид

„Да си на пейката не е лесно. Когато спечелихме Шампионската лига, нямах желание да вдигам трофея, защото не бях допринесъл много на терена. Затова бях толкова притеснен, когато Анчелоти ми подаде микрофона. Нямах намерение да се качвам на покрива на автобуса, бях много уморен, а двама приятели ми писаха: 'Къде си? Не те виждаме'. Бях долу и разговарях с Тони Кроос и Лука Модрич, а Модрич ме питаше дали Моуриньо ще поеме Фенербахче. Приятелите ми казаха: 'Луд ли си? Току-що спечели Шампионската лига! Качвай се горе да празнуваш!'“, сподели Арда.

ЕВРО 2024 и срещата с Кристиано Роналдо

„Аз съм такъв. Не е достатъчно само да спечелиш титла. Трябва да чувствам, че съм я заслужил. Затова Европейското първенство беше различно. Когато вкарах на Грузия, телефонът ми прегря. Харесвания. Последователи. Съобщения. Поздравления. Лудница. За мача ни срещу Португалия бях леко нервен. Надявах се Кристиано Роналдо да говори с мен след мача, защото много го уважавам. В деня на мача "Марка" публикува първа страница: "Гюлер предизвиква Кристиано". О, не... Всъщност бях поласкан да деля терена с Кристиано. Гледали ли сте "Последният танц"? Кристиано е като Майкъл Джордан. Заглавие като това е гориво за него. Португалия спечели с 3:0 и след мача той не говори с никого“, разказва още турският талант.

„Няколко дни по-късно разбрах какво е чувствал, защото в автобуса, на път за стадиона, видях видео на група австрийски фенове. Казваха: 'Кой е този Арда Гюлер?' Бях шокиран. Защо някой би казал това за мен? После си спомних как Жорже Жезуш ме остави извън състава във Фенербахче за седмици. Един ден той сформира два отбора за тренировъчна игра, а аз не бях в нито един от тях. Бях сам и изпълнявах корнери. Валя проливен дъжд и когато се прибрах, плаках много.

Обещах си никога повече да не изпитвам това чувство. Хората ме виждат като креативен играч, но аз съм и боец. Слагат ме на пейката? Ще се старая повече. Говорят лошо за мен? Ще те смачкам. Когато видях клипа от Австрия, аз влязох в режим „Майкъл Джордан“. По време на мача постоянно скандираха срещу мен. Хвърляха ми чаши с бира. Перфектно. Когато видях втория ни гол, се обърнах към австрийските фенове. Благодаря. Мисля, че приех това присърце“, добави той.

Посланието, което никога няма да забрави

"Има едно видео от земетресението през 2023 г., от което ме побиват тръпки. Беше записано, когато не играех толкова редовно за Фенербахче. Може би сте го виждали. Две момчета от спасителните екипи са с малко момченце, току-що извадено от развалините. Момчето е легнало, тялото му е покрито, а главата му стърчи. Можете да чуете сирените. Момчето прекара близо пет дни под циментовите блокове, мислейки, че ще умре, и има съобщение за мен. За мен! В този момент! Никога няма да забравя тези думи.

„Арда Гюлер Аби, много те обичам. Продължавай да спасяваш Фенербахче. Аби, моля, кажи на треньора да те пусне да играеш". Тогава един от двамата спасители казва: „Той не се отказа и ти също не трябва да го правиш.Когато чуя тези думи, как мога?".

Към младите турски футболисти

"Навърших 20 години в началото на тази година. Имам много други мечти. Искам да стана важен играч за Реал. Искам да спечеля Шампионската лига. Искам да нося номер 10 в този клуб. Преди всичко искам да отворя път на ново поколение турски играчи. Знам, че съм голямата надежда на турския футбол, но не искам да бъда единственият. Искам да отворя вратата за всички останали".