Самуил Вълчинов: Искам да съм част от онова поколение, което ще върне славата и успехите на България

Националът Самуил Вълчинов започна кариерата си като юноша на Виктория Волей (Пловдив), премина през Левски София, Дея спорт (Бургас) и Монтана, преди да се присъедини към италианския Банка Мачерата Физиомед. С Мачерата успяха да се задържат в Серия А2 и достигнаха до 1/4-финален сбъсък за Купата на Италия в А2. Миналата годин за първи път 202-сантиметровият посрещач бе повикан от селекционера Джанлоренцо Бленджини в националния отбор на България, а сега отново попадна в него. Специално за volleyweek.bg Самуил разказа за очакванията си за новото волейболно лято, когато заедно с брат си Калоян ще бъдат съотборници в националния отбор.

- Самуиле, първи сезон в Италия, как те промени като състезател и човек? Имаше ли нещо, което те изненада в атмосферата или стила на волейбол там?

- Не знам откъде да започна... Всичко в Италия ми повлия положително – от начина на живот, атмосферата, стила на работа, пътуванията, организацията, та чак до нивото на Лигата и цялостната работа през сезона. Всичко това съвпадна с моя характер и интереси. Изненада ме колко много вътрешни кадри имат – състезатели, за които преди това дори не бях чувал, а се оказаха изключително стойностни. За Мачерата беше много важно да останем в Серия А2, знаехме че годината след промоцията винаги е трудно отбора да се спаси. Всичко завърши щастливо!

- Какво беше усещането, когато разбра, че отново си част от разширения състав на България? Имаш ли лична амбиция за това лято с националния отбор?

- Националният отбор е голяма тръпка и емоция за мен – сбъдната детска мечта. Винаги ще съм щастлив да бъда част от него. Личната ми амбиция е да съм част от онова поколение, което ще върне славата и успехите на българския национален отбор! Целта е ясна - Лос Анжелис 2028!

- Да си в един отбор с брат си – това помощ ли е или допълнителен натиск? А и с братята Николови – май това ще е едно доста "братско" лято?

- Много интересно е да сме заедно на лагер – нещо, което допреди години ни изглеждаше немислимо, а сега е реалност. Любопитен факт е, че сме играли с братята Николови пред блока като деца, а сега сме съотборници в националния отбор. Животът ни поднася невероятни изненади. Определено ни чака едно "братско" и незабравимо лято!

- Ако трябва да опишеш с една дума този изминал сезон – коя би била тя и защо точно нея?

Удоволствие. Защото всичко, което преживях – от тренировките до мачовете и пътуванията – ми носеше истинско удоволствие.