Серхио Агуеро, един от най-добрите нападатели на своето поколение, направи равносметка на кариерата си в интервю за The Guardian, като не пропусна да спомене и Барселона, където окачи бутонките, след едва пет изиграни мача.

"Щеше да бъде впечатляващо: възможността да стигна до Световното първенство с Меси, в отлична форма и заедно“, спомня си бившият играч, който се сбогува с футбола през декември 2021 г., след като му беше диагностицирана сърдечна аритмия. "Всъщност, не се пенсионирах дебел, а направо като бъчва", спомня си той.

Sergio Agüero: ‘Dad never said I played well. He didn’t want me to become cocky’ https://t.co/miTtR0avVE

— Nolt Nicke (no affiliation) (@NickeNolt) May 6, 2025

"Последният ми гол беше срещу Реал Мадрид, което не е никак лошо, и знаете ли какво запомних от Барселона? Страстта на хората към клуба. Колко добри бяха с мен, как се отнасяха с мен. Все едно бях Меси. Казах си: 'Виж, аз не съм Лео'“, разказва аржентинецът.

Бившият нападател говори и за баща си: "Когато бях по-възрастен, попитах баща ми защо никога не ми е казвал, че играя добре. Той каза, че не е искал да си помисля, че съм най-добрият, да се самозабравя. Мислел е, че така ме предпазва да не си загубя ума. Винаги ми се караше след мачовете. Не искаше и никой друг да ми казва, че съм добър. Дори искаше да контролира приятелите ми. Винаги сме се разбирали добре, после зле…"

⚽ Agüero, en MARCA: "Siempre se habló de que me iba al Madrid, pero se enteró Gil y..."

✍️ Te lo cuenta @Juan_Castro_10 👇https://t.co/ZPDr4FPsGY

— MARCA (@marca) May 6, 2025

Когато похвалата от баща му най-накрая дошла, Агуеро се изненадал: "Чакаше да се пенсионирам, за да ми кажеш това?' Бях едновременно щастлив и тъжен. Най-накрая каза нещо хубаво".

За преминаването си в Манчестър Сити - клуб, който той представляваше в продължение на 10 сезона, той си спомня за адаптацията. "Не знаех английски. Пабло Сабалета ми помогна много. Там бяха Давид Силва, Яя Туре, Карлос Тевес. Когато седнах на масата с англичаните, си помислих: 'M...'. Те ми казаха: 'Хайде, седни'. Слушах и, малко по малко, без дори да съм хванал молив или да съм имал учител, започнах да разбирам. Англичаните бяха много добри с мен. Отнасяха се добре с мен, защитаваха ме“, разказа той.

И не скри, че се чувства "горд" от статуята, която го почита на "Етихад": "Имам приятели, които ходят на мачове и ми пращат снимки и си мисля: "Това е лудост. Ще остане завинаги“.

Следвай ни: