Георг Гроцер: Ще дам всичко от себе си, за да помогна на Заверче

Едно от най-необичайните завръщания в Plus Liga kа Полша е факт!

Георг Гроцер, след 13 години отсъствие, отново игра на полския паркет.

Причината е медицински трансфер в Алурон СМС Варта (Заверче), заради контузията на Карол Бутрин. Гроцер, който допреди дни завършваше сезона си в турската лига, сега се опита да помогне на отбора от Заверче да обърне развоя на финалната серия за златото, където Богданка ЛУК (Люблин), с Алекс Грозданов, води с 2-0 победи. 41-годишният диагонал сподели впечатленията си от завръщането си в Полша в интервю за Przegląd Sportowy Onet.

Георг Гроцер прекара два сезона в Plus Liga като играч на Асеко Ресовия (Жешув). В актива си има бронзов медал от сезон 2010/11 и титла на Полша, спечелена година по-късно. Тогава Гроцер беше избран и за MVP на целия шампионат на Plus Liga.

Георг Гроцер навърши 41 години тази година и заедно с Юрий Гладир са най-възрастните играчи в отбора от Заверче.

Германският диагонал разказа за детайлите около финализираното на трансфера му в Заверче.

- Колко часа минаха от момента, в който получихте обаждане с предложение от Заверче до заминаването Ви за Полша?

- Не повече от десетина. В сряда играх последния си мач в турската лига, така че около 23:00 се върнах в хотела. През нощта получих съобщение за опция за медицински трансфер. На следващия ден имах самолет за Будапеща. След 2 години, прекарани в Измир, събрах доста неща, така че част от тях трябваше да оставя в дома си в Унгария. Успях да направя тренировка във фитнеса и още същия ден се качих на самолета за Полша. В петък, ден преди мача в Люблин, вече се присъединих към отбора.

Клубът се свърза с моя мениджър, а от Михал Винярски получих само съобщение под формата на усмихнато емоджи. Бях щастлив, че мога да се присъединя към отбора от Заверче. Иска ми се да можех да им помогна повече, отколкото направих в събота, но съперникът беше невероятно силен.

За първи път в кариерата си съм в такава ситуация, че се присъединявам към отбор като медицински жокер и това е наистина нещо уникално и същевременно трудно. Дори за мен, като опитен играч. Вярвам, че в следващия мач ще мога да помогна повече и като отбор ще играем по-добре. Към друга система можеш бързо да се адаптираш, по-скоро става въпрос да се напаснеш с разпределителя, което изисква повече време. Мигел Тавареш е страхотен играч на тази позиция, така че се надявам, че тези няколко дни ще ни позволят да намерим по-добър начин за добра игра.

Затова волейболът е красив и зрелищен, защото всичко е възможно в него, така че се надявам, че това още не е краят на борбата за златото. Впрочем, видяхме какво се случи в Серия А, когато отборът от Перуджа вече водеше с 2-0 в полуфиналната серия, но въпреки това не влезе във финала. Ще дам всичко от себе си, за да помогна на Заверче и ще мога да се радвам на повече мачове, изиграни в Полша.

Ще видим дали такъв ще бъде и финалът този път! Времето, прекарано в Ресовия, беше един от най-добрите моменти в кариерата ми и никога няма да го забравя. Радвам се, че в Люблин можах да се върна пред прекрасна публика. Честно казано, отдавна не съм се вълнувал толкова много от мач, колкото тук. За последно нещо подобно почувствах по време на Олимпийските игри.

Имам чувството, че колкото повече остарявам, толкова повече се чувствам във форма. Старая се да се наслаждавам на волейбола и се надявам, че имам пред себе си още 2-3 години игра!

Едита Ковалчик, przegladsportowy.onet.pl