Дейвид Бекъм навършва 50 години днес и ще отпразнува юбилея си с близки и приятели на специално събитие в Лондон. Легендарният футболист е избрал за повода изисканата атмосфера на ресторанта Core, отличен с три звезди "Мишлен".

Очаква се цялото семейство да бъде заедно – Бруклин, Ромео, Круз и Харпър ще се присъединят към празненството, а сред гостите се говори, че ще бъдат и звезди като Том Круз, както и бивши съотборници на Дейвид от емблематичния състав на Манчестър Юнайтед от 90-те години.

Въпреки че по-рано вече организира парти в Маями за приятелите си в САЩ, на самата си рождена дата – 2 май – Бекъм е избрал по-лично и уютно тържество. Юбилеят е повод за равносметка, която го връща към скромното начало в Лейтънстоун, Източен Лондон.

Дейвид е роден в болницата Whipps Cross през 1975 година. Още като дете е запален по футбола, вдъхновен от родителите си – Тед, който работи като монтажник на кухни, и Сандра, фризьорка. И двамата са страстни фенове на Манчестър Юнайтед и редовно пътуват стотици километри до "Олд Трафорд", за да гледат мачовете на любимия си отбор.

Първите си стъпки във футбола Дейвид прави в кварталния парк Ларксууд, както и на игрището в началното училище Chase Lane. По-късно играе и за училищния отбор на Chingford County High. В интервю за списание W през 2007 г. споделя, че още от дете е знаел какво иска да бъде: „Когато в училище ни питаха какво искаме да правим като пораснем, аз винаги казвах ‘искам да съм футболист’. Те отговаряха ‘да, но какво наистина искаш да работиш’. А това беше единственото, което исках.“

Баща му Тед осъзнава таланта на сина си и започва да го тренира в местния младежки отбор Ridgeway Rovers. Дейвид е само на осем, но бързо се откроява, като в първите си три сезона вкарва над 100 гола. „Всеки баща мечтае за това – синът му да обича футбола. Дейвид имаше талант, но имаше нужда от някого, който да му помогне да го развие. Просто бях този, който го подбутна“, споделя Тед пред The Times през 2005 г.

Докато играе за Ridgeway Rovers, Дейвид показва не само резултатност, но и изключителна отдаденост. Председателят на клуба Йън Маршал споделя пред Guardian: „Дейвид беше типичен местен момък, който постигна много. След училище отиваше в парка и с часове тренираше свободни удари, за да усъвършенства техниката и точността си.“

Макар физически по-слаб от повечето си съперници, той впечатлява с техниката и усета си към играта. През 1986 г. получава възможността да се включи в академията на Боби Чарлтън – един от неговите идоли и световен шампион с Англия. Тази възможност променя всичко. Само на 11 години, Дейвид печели конкурс за технически умения и получава награда – пътуване до Барселона и участие в двуседмичен тренировъчен лагер под ръководството на тогавашния треньор на испанския гранд Тери Венейбълс.

Венейбълс, който по-късно става национален селекционер на Англия, остава впечатлен: „Още от първия момент разбрах, че Дейвид Бекъм е нещо специално – начинът, по който се държеше, как тренираше, как изглеждаше...“

Това постижение не остава незабелязано. Дейвид прави първата си телевизионна поява в коледно издание на предаване, посветено на талантливи деца, където демонстрира забележителния си контрол над топката. Следват покани за проби от Лейтън Ориент и Тотнъм, но сърцето му принадлежи на Манчестър Юнайтед.

През 1991 г. Бекъм става част от академията на Юнайтед, съчетавайки училището с мачове за Уолтъм Форест и графство Есекс. Това слага начало на най-важния етап от неговото развитие. Там се сближава с бъдещите си съотборници и приятели – братята Невил, Пол Скоулс, Ники Бът, Лий Шарп и Райън Гигс.

Известни като "Клас 92", младите таланти печелят ФА Къп за юноши след победа над Кристъл Палас. „Беше по-специално от всичко друго до този момент – да играя за Манчестър Юнайтед и да бъда успешен с момчета, с които израснахме заедно. Това определено беше най-щастливото време в кариерата ми“, споделя Дейвид в документален филм от 2014 г.

Първият му мач за мъжкия отбор е през 1994 г. срещу Порт Вейл, но веднага след това е изпратен под наем в Престън Норт Енд. „Бях шокиран. Помислих си, че клубът се опитва да се отърве от мен“, признава по-късно в автобиографията си „My World“. Но именно този кратък престой му дава увереност и опит, който по-късно му помага да се утвърди в първия състав на Юнайтед.

Договорът му с Престън, в който е записана седмична заплата от 400 паунда, все още виси в офиса на стадиона като ценен спомен. „Казаха ми да го изхвърля, но реших да го запазя“, разкрива мениджърът на стадиона Пол Брадли пред Telegraph.

С напредването на 90-те години Дейвид Бекъм се превръща в нещо повече от обещаващ футболист – той се утвърждава като звезда. Наред с успехите на терена, вниманието към него се засилва и заради външния му вид, харизмата и модния му усет.

Точно по това време започва и връзката му със световноизвестната изпълнителка Виктория Адамс от „Спайс Гърлс“. Дейвид я вижда за първи път по телевизията и още тогава казва на съотборника си Гари Невил: „Тази там – ще се оженя за нея.“ Срещат се на благотворително събитие през 1997 г., а предложението за брак идва година по-късно, придружено от пръстен на стойност 40 хиляди паунда. Първата им среща не е особено впечатляваща – Дейвид признава, че е бил прекалено срамежлив и само махнал с ръка от другия край на бара.

През 1998 г., след като вече е изиграл първия си мач за националния отбор, Дейвид се появява с модна провокация – носи саронг по време на вечеря с Виктория. По-късно в интервю той казва: „Не съжалявам за саронга. Мисля, че изглеждаше страхотно и бих го носил отново.“

Но същата година на световното първенство във Франция идва първият му сериозен удар – изгонен е с червен картон след сблъсък с Диего Симеоне в мача срещу Аржентина. Англия губи след дузпи, а гневът на феновете се стоварва върху младия футболист. Въпреки това, само година по-късно, Дейвид печели сърцата на публиката отново, след като Юнайтед постига исторически требъл – титлата в Премиър лийг, Купата на Англия и Шампионската лига.

През март 1999 г. се ражда първият му син Бруклин, а през юли същата година двамата с Виктория се женят в замъка Лутрелстаун в Ирландия. Сватбата е пищна, а на снимките двамата позират на специално изработени тронове, с корона от диаманти върху главата на булката. Гостите са близо 500, а организацията включва над 400 души персонал.

През 2000 г. Дейвид поема капитанската лента на английския национален отбор в приятелски мач срещу Италия в Торино. Това бележи началото на нова фаза в международната му кариера. Но напрежението с мениджъра на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън започва да се засилва. Една от най-известните случки в отношенията им е когато Фъргюсън, в пристъп на гняв в съблекалнята, рита обувка, която уцелва Бекъм над окото и му оставя рана, която се налага да бъде зашита.

Фъргюсън описва този момент в автобиографията си, където отбелязва, че към края на престоя на Бекъм в Юнайтед, дисциплината и отдадеността му вече не били същите. Въпреки конфликтите, Бекъм остава любимец на феновете. През 2001 г. отбелязва паметен гол от пряк свободен удар срещу Гърция, с който Англия се класира за световното първенство през 2002 г.

Скоро след това се ражда вторият му син Ромео, а с това и серия от нови татуировки – една от неговите страсти. Започва с името на Бруклин на кръста, след което добавя името на Виктория на хинди (макар и с грешка в изписването), а по-късно и на другите си деца. Днес Бекъм има над 30 татуировки и казва, че не съжалява за нито една от тях.


През 2003 година, след повече от десетилетие в Манчестър Юнайтед и шест шампионски титли в Премиър лийг, Дейвид Бекъм преминава в Реал Мадрид срещу 25 милиона паунда. В изявление преди трансфера той изказва благодарност към сър Алекс Фъргюсън, клуба и феновете, като признава, че това е "невероятна възможност" за него и семейството му. В Мадрид Бекъм се присъединява към „галактическите“ – състав с имена като Зинедин Зидан, Роберто Карлос и Раул.

Въпреки огромния медиен интерес и очакванията, първите му години в испанската столица не донасят значими трофеи. Едва в последния си сезон с клуба, през 2007 година, той печели титлата в Ла Лига. През това време неговият външен вид продължава да се променя – от белите руси кичури до напълно обръсната глава, от топкнотове до плитки и татуировки, всяка от които разказва своя история.

През 2005 година Бекъм и Виктория посрещат третия си син Круз, първото им дете, родено извън Великобритания. В същата година Дейвид става Посланик на добра воля към УНИЦЕФ, като се фокусира върху програми, свързани със спорта и развитието на децата. Той получава и Орден на Британската империя (О.B.E.) за заслуги към футбола – награда, която приема с благодарност, придружен от Виктория по време на церемонията в Бъкингамския дворец.

След четири сезона в Испания, Бекъм търси ново предизвикателство. През 2007 година обявява трансфер в американския клуб Лос Анджелис Галакси. Сделката, оценена на около 128 милиона паунда, е прецедент за Мейджър Лийг Сокър и поставя началото на нова ера за футбола в САЩ. Бекъм заявява, че не парите, а желанието да помогне за развитието на играта в Америка е основният му мотив.

В Лос Анджелис той не само става капитан на отбора, но и изиграва ключова роля за популяризирането на футбола в страната. Под негово ръководство Галакси печели две поредни титли през 2011 и 2012 година. Междувременно има и два престоя в Милан, където продължава да поддържа високо ниво и се бори за място в националния отбор на Англия.

През 2010 година контузия в ахилеса слага край на мечтата му да участва на четвъртото си световно първенство, този път в Южна Африка. Въпреки това продължава да вдъхновява, както на терена, така и извън него. През 2011 година в Калифорния се ражда дъщеря му Харпър – четвъртото дете на семейство Бекъм и единственото момиче.

Въпреки че животът в САЩ подхожда на семейството, Виктория решава да се върне в Лондон през 2013 година, докато Дейвид завършва кариерата си с кратък, но успешен престой в Пари Сен Жермен. Там помага на клуба да спечели първата си титла от 19 години насам, превръщайки се в първия английски футболист, станал шампион в четири различни държави.

След края на сезона, Бекъм отказва предложение за удължаване на договора и обявява оттеглянето си от професионалния футбол. В прощалното си изявление казва: „Ако някой като малък ми беше казал, че ще играя и ще печеля трофеи с Манчестър Юнайтед, ще нося капитанската лента на Англия и ще бъда част от най-големите клубове в света, щях да кажа, че това е просто мечта. А аз имах щастието да я изживея.“

След края на състезателната си кариера Дейвид Бекъм не се оттегля от футбола. Напротив – той влиза в нова роля, този път като визионер и инвеститор. Използвайки клаузата в договора си с Лос Анджелис Галакси, той реализира плановете си да създаде нов отбор в Мейджър Лийг Сокър. Така се ражда Интер Маями – клуб, който получава официално одобрение от лигата през 2018 г. и дебютира две години по-късно.

Проектът привлича световно внимание, особено след подписването на някои от най-големите звезди в света. Кулминацията идва с пристигането на Лионел Меси – може би най-великият футболист на всички времена. През 2024 г. Интер Маями печели първия си трофей – Купата на лигата – и става носител на т.нар. Supporters’ Shield. Предстои участие на тима и на първото разширено Световно клубно първенство, което ще се проведе през лятото.

Освен в САЩ, Бекъм участва активно и в британския футбол, след като през 2019 г. купува дял от Салфорд Сити заедно с бившите си съотборници от Манчестър Юнайтед. Отборът в момента се състезава в Лига 2, но амбициите за изкачване остават.

Паралелно с ангажиментите си във футбола, Дейвид остава ангажиран и с благотворителна дейност. От 20 години е посланик на добра воля към УНИЦЕФ. През 2024 г., в навечерието на своя 50-и рожден ден, той стартира нова дарителска кампания с фокус върху подкрепата на момичета и млади жени, засегнати от насилие, ранни бракове и липса на достъп до образование. „Когато поглеждам назад, най-силните емоции в живота ми са свързани с работата ми с деца. Искам те да знаят, че гласът им има значение. Ако вярвате, както аз вярвам, че всяко дете заслужава шанс, моля подкрепете каузата“, написа той в социалните си мрежи.

Запитан дали го притеснява навършването на 50 години, Бекъм отговаря: „Изобщо не ме тревожи. Важно е да съм здрав, а и семейството ми също. Имам бизнес, имам семейство, децата ми са мотивирани и преследват мечтите си – това е най-важното.“

Петдесет години след като се ражда в Източен Лондон, Дейвид Бекъм остава вдъхновение – не само като футболист и предприемач, но и като човек, който не спира да се развива, да помага и да вярва, че най-доброто тепърва предстои.
Daily Mail
Превод: Любен НИКОЛОВ/БЛИЦ