Един от най-добрите вратари в историята на футбола Джанлуиджи Буфон даде интервю за Sportal.bg, след като представи за първи път пред българска публика трофеите от турнирите УЕФА Лига Европа и УЕФА Лига на конференциите. Легендарният италианец се срещна с хиляди фенове в София в ролята си на посланик на европейската футболна централа и е специален гост на събитието на Betano. Италианецът, който е световен шампион от 2006 година, е рекордьор по мачове в Серия "А" - 657, по изиграни мачове със "Скуадра адзура" - 176, по спечелени титли в Серия "А" - 10, Купи на Италия - 6 и Суперкупи на Италия - 7. Той има участия на пет световни първенства, като е и италианецът с най-много мачове на клубно ниво - 975, както и вратарят с най-дълга серия без допуснат гол в калчото - 974 минути.
Джиджи, добре дошъл в България! Как се чувстваш? Виж колко много хора дойдоха тук да те видят!
Благодаря за приветствията! Чувствам се много добре и както каза ти, се чувствам странно, защото усещам голямата любов на хората. Надявам, се че заслужавам това отношение и че няма да разочаровам хората.
Със сигурност си го заслужил. За много от хората тук ти си най-добрият вратар в историята.
Като изключим това, което съм постигнал като професионалист, за мен е важно да бъда запомнен като добър и нормален човек. Човек, който се държи добре с другите и се чувства добре с останалите.
Имаше много години под рамката на вратата. Сега работиш във Италианската футболна федерация в друга роля. Ти си човекът, който представя италианския футбол. Как се чувстваш в тази нова роля за теб?
Много стимулиращо е това за мен. Можем да кажем, че съм глава на италианската делегация. Това е голяма отговорност. Нещо, което правя с голямо удоволствие. Националният отбор ми даде много - 25-26 години кариера. Започнах, когато бях на 15. Сега трябва да дам нещо обратно на останалите момчета. Искам да благодаря на Федерацията и на президента Гравина, който ми даде тази възможност.
Направихте доста слабо Европейско първенство, след като спечелихте европейската титла преди 3-4 години. Сега ви очакват квалификации за Световно. От 100 години Италия не е стигала до това да не се класира на две световни първенства поред. Как виждаш отбора и как усещаш ситуацията около играчите на Спалети.
Напрежението се покачва, защото отговорността е голяма и го знаем. Трябва да кажа, че на моменти трябва да покажеш малко самочувствие. Самочувствието идва оттам, защото знаеш, че имаш боеспособен отбор и много силни играчи. Това се вижда от всички. Имаме играчи, които играят в най-големите първенства и мачове в Европа. Имаме много добър селекционер и Федерация, която не оставя да ни липсва нещо. Имаме всички компоненти да се представим добре. Трябва да покажем уважение към противниците, които имат амбиции като нас.
Нека се върнем към миналото. В деня, в който дебютира срещу Милан, на терена беше Христо Стоичков. Какви са отношенията ти с него и какви спомени пазиш от миналото?
Да видим, че в отбора идва Христо Стоичков, беше мечта за нас. Парма по онова време искаше да даде сигнал, че иска да спечели Скудетото. Затова клубът привлече най-добрия футболист по онова време. Христо прие предложението на Парма и беше посрещнат с голям ентусиазъм. Трябва да кажа, че се интегрира много бързо към отбора. Беше много отворен към всички. Бях момче и бързо разбрах, че се грижи за мен и ме държи под око. Съветваше ме. Преди мача с Милан си спомням, че ми каза: „Момче, не се притеснявай. Излез на терена и прави това, което можеш. Ние сме спокойни“. С тези думи ми даде голямо спокойствие.
Той не направи много силна година в Парма, преди да се върне в Барселона, но винаги е говорил хубави неща за теб.
Знам, че Христо е много привързан към мен, но и аз съм много привързан към него. Когато си момче и имаш възможността да бъдеш заедно и да познаваш шампиони от този ранг, израстваш веднага. Да видиш, че шампиони като него ти обръщат внимание, го носиш винаги със себе си в живота. Когато срещна Христо, е все едно съм видял някой съотборник, с когото съм играл 20 години заедно. Бяхме само една година заедно, но спомените ни са много силни.
Още един футболист, с когото игра една година заедно – Валери Божинов. Ти беше втори капитан в Ювентус след Алекс Дел Пиеро в Серия „Б“. Беше особена година. Какво ще кажеш за него?
Валери беше огромен талант още като дете. Всички мислехме, че може да направи още по-добра кариера от тази, която той направи. Беше много млад, когато пристигна в Ювентус – на 20 години. Това, което ме порази, беше големият му ентусиазъм. Той направи страхотна обстановката в съблекалнята и отбора. Всички го обичаха. Помогна ни да спечелим няколко мача, защото отбеляза два-три много красиви. Вкара един много красив гол срещу Лече. Освен че беше симпатично момче, помогна ни да печелим и мачове.
Какви отношения имаш с него?
Мисля, че много добро добри. Вчера се видяхме след толкова много години. Сякаш се бяхме поздравили в съблекалнята преди ден.
Марио Кирев е другият българин, с когото ти игра в последния ти период в Ювентус. Той беше вратар. Той също беше много обещаващ, но не успя да направи такава кариера, каквато се очакваше.
Добро момче, за което всички очакваха, че ще направи нещо повече. Не знам каква беше причината да не успее да покаже целия си потенциал. Помня го добре, защото тренирахме често заедно. Смеехме се и се шегувахме много.
Кой от многото рекорди, които постави, ще помниш винаги и ще пазиш в сърцето си?
Ще пазя спомена, че изиграх много мачове с националния отбор. Винаги съм имал отборен манталитет. За мен беше важно всички в отбора да се чувстват важни. Когато можех, оставях другите вратари да играят, защото исках да дам възможност всички да бъдат главни герои. Записах много мачове в Серия А – повече от всички. Това означава, че съм бил човек, който освен че е имал природните си дадености, е имал и манталитет.
Кое е най-голямото ти разочарование?
Футболът не ми е дал разочарования. В даден момент може да имаш разочарования, ако загубиш мач, ако загубиш три финала на Шампионска лига. Загубих финал на Европейско. Мисля, че се изправихме срещу по-силни отбори от нас и заслужава да ни победят. Разочарованието е по-малко. Удоволствието за мен беше, че изпитах страхотни емоции на осминафинали, четвъртфинали и полуфинали.
Кой е финалът, от който те боли най-много, защото загуби три срещу Милан, Барселона и Реал Мадрид?
Финалът, от който ме заболя най-много, беше последният срещу Реал Мадрид, защото знаех, че ще бъде последният в кариерата ми. Срещу Милан бях разочарован, но тогава си мислех, че ще спечеля десет, така че си казах: „Добре де, догодина ще опитаме пак“. Срещу Барселона беше разочарование, но Барселона беше много силен отбор, така че трябваше да го приема.
Игра с много носители на Златната топка. Игра с двама от най-добрите Меси и Роналдо. Какво ще ни кажеш за тях?
Мога да кажа, че може би наистина бяха най-добрите. За мен беше удоволствие да играя с тях с Роналдо и срещу тях – срещу Меси. Играх още с други големи шампиони като Тоти, Дел Пиеро, Канаваро, Пирло, Киелини, Неймар, Мбапе. Във футбола е грешно да кажеш кой е най-добър. Във футбола можем да кажем, че има много големи шампиони като Кройф, Еузебио, Пеле, Марадона, Меси, Роналдо и Роналдо Феномена.
Няколко пъти си бил тук. Последният път беше болен и не успя да играеш срещу България. Игра веднъж срещу България по време на Европейското. Какво си спомняш от мачовете срещу България?
С Италия играхме срещу България. Спомням си два мача. Помня, че направих едно много добро спасяване в Торино и една много добра намеса в Палермо. Когато идвахме да играем тук, винаги сме страдали. Никога не сме имали лек мач. Тук не успявахме да победим лесно. Това показва, че България е нация, която произвежда добри таланти. Важното е да успявате да ги намирате и да ги развивате.
