Таня Гогова в предаването "Зала на славата"

В предаването "Зала на славата" по БНТ ви срещаме с Таня Гогова. Тя е сред най-големите имена в женския ни волейбол. Гогова е 10 пъти шампион с тима на Левски-Спартак, 8 пъти носител на Купата на България, 3 пъти вицешампионка в турнирите за Купата на европейските шампионки.

През 2001 година като треньор на представителния женски отбор на Левски-Сиконко печели шампионската титла и Купата на България.

Дълги години е капитан на националния ни отбор, с който печели европейски златен медал и трето място на Олимпийските игри в Москва.

"Заедно с моя баща, на когото дължа всичко леко му пръст, започнах волейбол с голямото желание от моя страна, защото аз тренирах лека атлетика, висок скок и бях на добро ниво. Но в тези години отборът на Арда Кърджали мъже бяха много силни. Играеха на площадката в град Карджали, моя роден град и аз присъствах винаги с моя баща и ми доставяше удоволствие. Започнах да искам да играя в жените. Тогава имаха отборът на Арда Кърджали само жени. Треньорът ми по лека атлетика, не искаше да ме пуска, но се съгласиха и ме взеха като 13-годишна. И се оказа, че аз съм с 10 години по-малка от жените в отбора. И полека-полека започнах с волейбола 1963 година", сподели тя.

"От всеки треньор аз открадвах по малко. Но всичко, което постигнах като състезател дължа на Васил Господинов. Той ме изгради от 19-годишна до края. Не бива да забравям и Прохоров, който беше голям треньор. Кирил Павлов, който ми беше треньор в Спартак, Христо Трънков. С Левски Спартак имаме четири участия в Купа на европейските шампионки. Тогава се играеше финална четворка. Четири пъти сме били във финална четворка", разказа Гогова.

"На 25 години родих голямата ми дъщеря. И се започна наистина трудното. Моят съпруг Васил Айшинов също почина. Ако не беше той, аз нямаше да постигна нищо във волейбола. Той не беше бариера за мен. Той се отдаде изцяло на възпитанието и отглеждането на голямата ми дъщеря. Трениорите в Левски така правиха тренировките, че моята да свършва и след половин или един час да почва неговата или обратно. По-късно с малката ми дъщеря не, че ми е било по-лесно, но аз вече не бях състезател", спомни си тя.

"1970 година бях включена в женския национален отбор, в който не най-малка, но една от малките не играла, за първи път в национален отбор. Бях резерва и аз съм го разбрала и тогава, но съм искала да бъда вътре. Световното първенство във Варна. Ако на някой не му тръгне, мен не пускаха. За времето с националния отбор съм се представяла сигурно добре. Защото мислех, че на другия ден ще бъда в състава. Може би голямото желание да играя ме е карало да си представям такива неща. Но на другия ден обаче аз пак не съм в състава. И пак съм резерва. И пак влизам и с хъс. И какво ли не правя, за да извоювам място в шестицата. До 1979-та година имахме много хубави момичета и много хубав отбор. Но така или иначе ние не успявахме. В 1978-а дойде Васил Симов и сякаш направи чудо. Искам да отбележа, че бехме пет от Левски, пет от ЦСКА, една от Славия и Златка от Пловдив. С Васил Симов заминахме на Простор. И там действително страхотна подготовка направихме преди първенството. И не случайно тази сплав се получи, за да дойде наистина този първи успех на женски национален отбор в Лион през 1979 година", сподели Гогова.

"За Олимпийските игри в Москва 1980-а имаше квалификация в България, за едно място с Бразилия, Унгария, Румъния и ние. Ние не успяхме да вземеме мястото. И след време се оказа, че ние ще играем на Олимпийските игри поради бойкота, който направиха американските състезатели. И така се озовахме на Олимпийските игри. Нещо, което го пожелавам на всеки състезател. В групата безкомпромисни. И останахме да играеме за трето и четвърто место с отбора на унгарките, които бяха в нашата група. Успяхме с много зор да ги биеме с 3:1. Тежък мач беше. Но усещането да се качиш на стълбичката на победителите и да видиш трибагерника е много силно", разкри тя.

Следва подготовка за европейското първенство през 1981 година в зала "Универсиада" в София, където България печели златото.

"В групите безкомпромисни, за да дойде последният мач. Финалът е срещу Русия, непобедими в последните 20 години. Невероятен мач. Невероятна обстановка. Васил Симов сме го хвърляли във въздуха", спомни си легендарната волейболистка.

Играе в италианския Реджо Емилия, а през 1986 година става шампионка на Турция с отбора на Еджзаджъбашъ.

"След европейското 81-а година заминах за Реджо Емилия. Аз заминах след шампионски титли в България. А там започнах да трупам загуби. И плачех, защото ме беше яд. Скъсах ахилес, веднага на втория ден ме оперираха. Възстанових се. Играх първите два мача в шампионата. И играх още две години. Прибрах се в България и бях решила вече окончателно да спирам", сподели Гогова.