В събота вечер имахме удоволствието да се насладим на още един зрелищен мач. Барселона и Реал Мадрид ни предложиха истинско „класико“ на финала за Купата на Краля! Трофеят отиде в каталунски ръце след гол в последните минути на продълженията, оформил крайното 3:2 за „блаугранас“. Но като изключим феновете на двата отбора, какво значение има това за всички останали? Абсолютно никакво! Важното е, че тези два гранда ни заредиха с футбол – и това не е нито първият, нито последният път!
Ако го нямаше детският инат от страна на „белите“ преди мача - този инат, който до голяма степен отрови атмосферата, щяхме да говорим за истински футболен празник! Разбира се, двамата непримирими съперници не направиха всичко перфектно в игрови план. Но красотата на играта беше толкова дива, емоциите толкова интензивни и сменящи се с шеметна скорост, зарядът, който се излъчваше от терена, толкова осезаем, че от един момент нататък единственото, което можеше да се направи, беше просто да им се любуваш!
Разбира се, не липсваше и чисто футболно майсторство, но напрежението във всичко останало беше толкова високо, че този път тактическите достойнства изглеждаха просто като черешката на тортата. С други думи, ако използваме кино терминология, елементите на драмата бяха толкова силни, сюжетът толкова завладяващ, сценарият толкова пленителен, че последното нещо, на което човек обръщаше внимание, бяха уменията на „актьорите“. Очевидно те не липсваха, но също толкова очевидно други елементи откраднаха шоуто!
Кулминацията на представлението, естествено, дойде в 116-ата минута, когато Кунде пресече пас на Модрич, преодоля Куртоа от границата на наказателното поле и заедно с всички останали от Барса се хвърли в обятията на феновете. Този гол сякаш се носеше във въздуха, просто не знаехме кой от двата отбора ще го вкара! С умората, но и с жаждата, дори с бяса, за трофея, играещи решаваща роля, атаките се редуваха, дори когато нямаше чисти положения, предпоставките винаги бяха налице, пространствата бяха отворени, инстинктът за самосъхранение беше изчезнал!
Не твърдя, че това, което преживяхме, макар и през екраните, в добавеното време на „Ла Картуха“ в Севиля, се случва винаги или поне като правило! Случва се обаче доста често! Всеки, който се занимава с футбол, може да си спомни много мачове, решени по драматичен начин в продълженията! Виждате ли, този може би...несъразмерен тайбрек, по дефиниция, се добавя в крайно оспорвани случаи, когато 90 или 120 минути не са достатъчни на два отбора, за да решат спора помежду си! И си спомням много пъти да си мисля или да чувам от други: „Колко жалко и несправедливо е, че победата (или класирането) ще се реши с дузпи!“. Никога не съм си помислял или чувал подобно нещо за продълженията – точно обратното, още половин час футбол, чудесно!
И все пак, в пореден опит да...квадратурира кръга – аз така го разбирам – УЕФА изглежда готова, не във всички случаи, да премахне продълженията! И да „остави“ много повече мачове в турнирите си да се решават с дузпи - процедура, за която всички сме съгласни, че е най-несправедливата в спорта! Дотам ще се стига, ако предложените промени бъдат одобрени, когато двата мача между два отбора в елиминационна фаза на европейските клубни турнири завършат наравно! Логиката зад тази промяна, както я представят отговорните лица, е известна! Целта е да се намали натоварването на футболистите! Сериозно ли?
Целта е да се намали натоварването на футболистите, след като премахването на правилото за гол на чужд терен преди три години и нещо „роди“ през това време, само в Шампионската лига, 28, с думи двадесет и осем, продължения, които при стария регламент никога нямаше да се играят? Ако не сте очаквали подобно нещо, значи не сте много запознати с футбола – развитието крещеше отдалеч! Ако пък сте го очаквали, тогава вероятно трябва да се замислим, че просто наблюдаваме как се осъществява организиран план за намаляване, където е възможно, на времетраенето на мачовете, следвайки тенденцията на нашето време! С единствен водещ мотив – комерсиализацията на продукта, без оглед на неговата автентичност!
Продълженията не са проблемът на футбола, проблем са „хилядите“ мачове! И този проблем може да бъде решен само с мобилизация и „жертви“ от самите футболисти! Когато звездите „изискват“, на най-високо ниво, да печелят пари в размер на бюджета на малки държави, клубовете трябва да намерят начин да „генерират“ необходимите приходи! И единственият начин е да увеличат „представленията“... дори с цената на продълженията! „Смей се, палячо!“
СТЕФАНОС АВРАМИДИС, Sportal.gr
