Бившият директор на Милан Паоло Таведжа излезе с любопитен разказ пред "Кориере дело Спорт" относно прочутия осминафинален двубой срещу Цървена звезда в турнира за КЕШ през 1988 г. В първия кръг от надпреварата отборът на Ариго Саки елиминира безпроблемно Левски с общ резултат 7:2, а Драган Стойкович и компания отстраняват леко ирландския Дъндолк. В първата среща между "росонерите" и Звезда не е излъчен победител - реми 1:1 на "Сан Сиро" в Милано. На реванша на "Мала Маракана" на 9 ноември шампионът на Югославия повежда с 1:0 след гол на Деян Савичевич. Мачът обаче е прекратен заради мъгла, а на следващия ден двата отбора започват при... 0:0 от първата минута. В крайна сметка италианците печелят след изпълнения на дузпи, а в края на сезона печелят купата след 4:0 срещу Стяуа на финала на "Камп Ноу".

"Силвио Берлускони е човекът, който ми даде всичко, което някога съм искал. През 1979-а ми каза да отида в Уругвай, за да подготвя организацията за прякото предаване на "Копа д'Оро" (б.а. - в България турнирът е известен като Мундиалито). Трябваше да подготвим излъчването на състезанието по Canale 5, тръгнахме с коментатора Джузепе Албертини. Повторихме го през 1983-a (б.а. - визира турнира, проведен в Милано с участието на Милан, Интер, Ювентус, Фламенго и Пенярол). По-късно станах организационен директор на Милан. Брайда беше спортен директор, Рамачони - мениджър на отбора, Галиани и Джанкарло Фоскале, братовчедът на Берлускони, бяха главните директори. Галиани отговаряше за спортната част, а Фоскале за административната.

След първото полувреме на "Маракана" в Белград разбрах, че никога няма да спечелим. Стадионът беше ад. Изведнъж падна много гъста мъгла и си помислих, че сигурно сме закупили специални машини, с които да произведем този ефект. Нищо не се виждаше, по дяволите. Рамачони ме принуди да отида при страничния съдия и да му кажа, че мачът трябва да бъде прекратен. Започвам да го преследвам нагоре-надолу. В един момент главният рефер Дитер Паули реши да спре мача, но поясни, че това не е отлагане - трябва да изчакаме мъглата да се вдигне.

Помня, че съблекалните представляваха три малки къщички - едната за гостите, една по-голяма за Звезда и трета за съдиите и делегата на УЕФА. Спрях в градинката пред нашата и изпушим четири цигари за десет минути. Направих грешката да отворя вратата и видях, че всички футболисти вече са под душовете, мръсните им фланелки са хвърлени на пода, имахме само такива. Ужас! А сега?

Почуках на вратата на Дитер Паули и започнах да се запъвам на английски език, умишлено спирах тук и там. Признах, че съм сгрешил, не съм разбрал и съм казал на отбора, че мачът е отложен. Добавих, че футболната ми кариера приключва, че ще загубя работата си. Звучах като Джон Белуши, който се извинява на Кари Фишър във филма "Блус Брадърс". Германецът ме погледна, помисли за момент, хвърли поглед навън и каза, че отлага мача за следващия ден. Уведомих всички с облекчение и започнах да организирам нощувки за феновете, които бяха решили да останат.

Прибрахме се обратно в хотела, адреналинът беше голям, сън не те лови. Помолих Гуидо Сузини да ме придружи до центъра на Белград. Дадоха ни адреса на най-престижната кръчма в града, спряхме пред входа ѝ за по една цигара. След няколко минути отпред пристигна чисто бяла лимузина "Мерцедес" - три момичета, главният и страничните съдии, придружени от шеф на Цървена звезда. Срещнах погледа на Паули и го поздравих: "Видях те и ти ме видя". На другия ден Паули ни отмени гол, стигнахме до дузпи. В сряда вечерта се обадих на Галиани, който беше останал в Милано, за да му кажа, че Вирдис и Анчелоти имат наказания и трябва да възстановим Гулит за преиграването. Рууд ми беше обяснил, че ще излезе на терена само, ако личният му треньор Тед Троост пристигне от Амстердам. Берлускони предостави своя частен самолет на Галиани, който отлетя за Нидерландия, за да вземе Троост и го доведе в Белград. Това беше Милан", каза Паоло Таведжа, който по-късно работи по организацията на Мондиал'94.

Следвай ни: