Мачът е свирен! А понякога е свирен още преди да започне. Достатъчно е линията на съдийските отсъждания да се превърне от периферна в централна тема, да започне да боде очите, докато накрая не вземе превес в цялостната картинка на терена.

Този привкус илюстрира неравенството във футболните емоции днес. И моментите, когато обсъждаме повече съдийството, и по-малко футбола. А след такъв разбор, знаете, изначално губеща обикновено е играта.

Спорно. Съмнително. Дискусионно. Абсурдно. Дори престъпно! Такива са често съдийските отсъждания днес. А най-големият абсурд е, че в споровете правилно ли е „видял“ ВАР или не съответното положение, се набляга на технологията на чертане повече, отколкото се коментира брилянтния дрибъл, майсторското подаване или гениалния завършващ удар преди това.

Обръщаме внимание повече на пиксели и ъгли на камерите, отколкото на техническите качества на играчите. При все, че двете спокойно могат да вървят и успоредно, при добро желание. И ако едното е факт по неизбежност, другото идва при добро желание, и с достатъчно професионализъм.

Къде остана магията на футбола?!

Как бързо се притъпява първичната емоция на футболистите в първите секунди след отбелязан гол?!

Въпросите са риторични. В графиката, която явно следва да замести емоциите – и в анализа на линиите, нарисувани след това върху екрана.

Освен ако на зеления килим не присъства съдия с истински ВАР в очите!

Човек, който да направи технологията ненужна. Какъвто бе легендарният италиански рефер Пиерлуиджи Колина!

Колина, който между другото наскоро навърши 65 години (на 13 февруари), продължава да е абсолютен и ненадминат контрапункт на гореспоменатите определения. Особено днес, когато примерите за обратното са притеснително много.

Запалените фенове добре знаят, че в негово присъствие нямаше нужда от безкрайни повторения от VAR, защото футболният свят просто знаеше, че мачът е свирен по правилния начин. Независимо кои са противниците на терена. Независимо какъв е залогът.

Колина не просто прилагаше правилата, а ги усещаше. Не просто гледаше мача, като повечето съдии, но го и разбираше. Не само вземаше правилните решения, но ги правеше неоспорими. Контролираше темпото, създавайки респект. И не му трябваше VAR, тъй като притежаваше инстинкт, по-надежден от всяка технология.

Този арбитър можеше да общува на 4 езика на терена (френски, испански, италиански и английски), а преди всеки мач изучаваше играта и футболистите на отборите, които ще води.

И днес, на фона на безкрайните съдийски грешки, тази класа липсва!

Дори и в ерата на технологиите авторитетът и усетът за играта все още правят разликата!

Днес реферите често изпускат мача, губят се в хаоса на терена и в крайна сметка накрая решенията им опорочават играта. И никаква видеосистема не е способна да възстанови реда!

Лек скок във времето ще ви припомни някои от емблематичните мачове, на които е съдийствал Пиерлуиджи Колина. Реферът, на когото след финала на Мондиал 2002 в Япония между Бразилия и Германия (2:0) Роналдо даде фланелката си и топката. Мач, който е и един от най-важните в кариерата на италианския рефер.

Помните онзи паметен финал на Шампионската лига през 1999 г. между Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен (2:1) и епичния обрат в последните минути. Тогава Колина с пределно хладнокръвие удържа нервите на играчите и феновете, позволявайки на играта да се развие по най-добрия начин.

Финалът на Купата на УЕФА 2004-та между Валенсия и Олимпик Марсилия (2:0) – който е и последният му голям европейски финал като съдия.

Няма как да не споменем и Англия – Аржентина от Световното през 1998-ма (2:2 и победа за Аржентина с дузпи), когато Дейвид Бекъм получи червен картон след сблъсък с Диего Симеоне.

Колина е ръководил и редица дербита, включително „Дерби дела Мадонина“ (Интер - Милан), както и мачове от европейските първенства.

Любопитен несъмнено е и отговорът, който известният бивш италиански съдия дава, запитан за най-великия момент в кариерата си:

„Последните 2 минути видях играчите на Байерн на пейката да се подготвят за титлата, феновете бяха доволни, вече коронясваха отбора си. И изведнъж Манчестър Юнайтед!!!

Никога, никога няма да забравя как трибуните на Ман. Юнайтед бяха изпълнени с голям шум, сякаш ревяха зверове, докато на тези на Байерн цареше погребална тишина. Играчите на Ман. Юнайтед празнуваха, когато видях един от играчите на Байерн да пада на земята – напълно отчаян и много разочарован. Приближих се до него и му казах: „Стани и се бий, имаш още 20 секунди!“.


Това беше моментът, в който видях истинското лице на футбола, смъртта и живота в един стадион. Хора, празнуващи лудостта и хора, отчаяни до смърт!“

А сега, за да се върнете бързо към суровия съвременен реализъм, ще дадем само няколко скорошни футболни примера, илюстриращи голямата съдийска разлика с класата на Колина.

Мачът от турската Суперлига между Адана Демирспор и Галатасарай (0:1), прекъснат от отбора на Адана 30 минути след началото на двубоя заради гол, получен от спорна дузпа, но и като знак на протест срещу съдийската комисия и футболната федерация на Турция. Мачът след това бе и прекратен, а на другата сутрин президентът на Адана – Бедирхан Дурак, подаде оставка!

Минаваме към следващия крайно фрапантен пример от последните дни – Интер – Фиорентина (2:1). След мача грешката на съдията бе определена като „смъртта на футбола“. А гафът е направо престъпен, тъй като реферите не видяха как топката напуска терена с поне 30 см. и от несъществуващ корнер след това Интер вкара първия гол.

Грешка, която можеше да бъде поправена, но, както се оказа, това е област, в която VAR няма право да се намесва поради ограничения на протокола?!

Грешка, която предизвика буря, особено на фона на други спорни моменти от 24-ия кръг в Серия А – по време на мачовете Емполи – Милан, Комо – Ювентус и Торино – Дженоа.

Не можем да подминем и това, което се случи на мача Брюж – Аталанта (2:1), при който белгийците стигнаха до успеха в добавеното време с безумна дузпа, която предизвика скандал. Положението бе прегледано с VAR, който само потвърди решението на съдията – макар ударът в лицето на нападателя да не бе умишлен.

„Футболът върви в посока, която няма нищо общо с играта футбол. Трябва да говорим. Всички имат различни идеи за нарушения: играта с ръка създава спорове, но истинската драма е в контактите на терена. Повечето играчи викат, крещят, всички се стремят да откраднат нещо. Не знам кой ръководи футбола, но това вече няма нищо общо с футбол. Искат да премахнат напълно контактите на терена. Вече не знам правилата“, заяви след мача бесният треньор на Аталанта Джан Пиеро Гасперини.

Можем да продължим безкрайно с примерите и винаги ще има още, и още, и още в допълнение. Едно е сигурно – колкото и непредсказуема да е играта, съдийските решения винаги могат да наклонят везните в неочаквана посока.

Винаги могат да развалят играта.

А в свят на черно-бели решения, където всяко отсъждане предизвиква трус по трибуните, обществения линч към съдиите е най-малкото зло, което може да се случи. Докато не се случи голямата промяна, която отново да напомни за смисъла от голямата играта, наречена футбол.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ